Село Жеравна е едно от райските местенца в България. То пази спомени и традиции за миналото, пази визията на един друг свят, в който отдавна не сме се връщали. Тук времето тече по различен начин. За човекът градски тип може би дори времето спира, когато стъпи в Жервна. Хората не бързат за никъде. Чорбаджийското минало си личи в лицата на жителите – те са над времето, над злободневието и бързането. Спокойствието и тишината на планината са се промъкнали по всяка калдаръмена уличка, във всяка една от над 200 дървени къщи, повечето доста по-стари от щатите например.

Село Жеравна се намира на ключово място – само на 32 километра от „Петолъчката“ по пътя София – Бургас, съвсем близо до Сливен, Ямбол и Елхово. Това живописно късче земя е било населено още в древност – наоколо има множество извори с чиста вода, което е една от най-силните предпоставки за ранно населяване. Има една легенда по тези места – жеравненските земи са били притежание на сестрата на Иван Шишман. Тя била дадена за жена на султан Мурад, заради което селото получава статут на свободно селище. Управлението било в ръцете на местните, а турци не могли да се заселват в околността. Ако се наложело да преминат – трябвало да слязат от коня си. Селото било освободено от данъци, но трябвало всяка година да изпраща определен брой войници на султана, за да обслужват сараите и конюшните му. Това задължение обаче скоро се поело от местните цигани – гайдарджии, които били наети да веселят Цариград. Всички тези благоприятни условия много помогнали на Жеравна бързо да израсне икономически.

Днес Жеравна е архитектурен и музеен резерват, а за паметници на културата са обявени 172 къщи. До края на XX век в селото са реставрирани и възродени 150 обекта, сред които с особено внимание е църквата Св. Николай, която в днешни дни се посещава от множество гости на селото. Старото класно училище е преориентирано и там сега е отворена картинна галерия, а всички калдъръмени улички са възстановени, както и чешмите. Превърната в музей е къщите на родените тук Йордан Йовков, Сава Филаретов, Руси чорбаджи. Те са удивителни за посещение. Цялото село и до днес носи духа на Възрожденския период. Селото се вузражда отново сред грижите на архитекти и реставратори, за да поднесе на всеки турист едно неповторимо изживяване, наситено с история и патриотизъм.

От скоро в селския парк Добромирица, близо до селото, се провежда Национален фестивал на фолклорната носия. В началото виси табелка, на която пише, че лошото настроение и влизането без носия са категорично забранени. Не пропускайте да се потопите в тази атмосфера – изживяването е магическо. Целите на фестивала са точно определени – да се създаде автентична и естествена среда, далеч от цивилизацията и мобилните комуникации. Дори използването на мобилен телефон на територията на фестивала е забранено. Във фестивала са включени песни и танци от различни краища, 100 каба гайди, зурни от Петричко, нестинарски и кукерски игри от цялата страна, самобитни занаяти и гозби, от които може да опита всеки. При последното провеждане се включва и ансамбъл Българе, посетен е от вицепрезидента, министъра на културата, посланници от различни страни. Не пропускайте фестивала, страхотен е.

Настаняването в Жервана отново е в духа и стила на всичко наоколо. Тук няма да видите хотел със съвременна, модернистична архотектура. Къщите за гости също са реставрирани възрожденски къщи, котио предлагат стаи със страхотна атмосфера. Неповторимо е усещането да изпиеш едно кафе в късния следобяд, с поглед към калдъръмените улички на Жеравна, след цял ден разходки и прекрасни гледки. Жервна е място, което няма дубликат – тук термина почивка се извисява на следващо ниво. Елате в Жеравна и бъдете сигурни, че ще я посещавате все по-често. Пълен контраст с града и онзи живот, който ще забравите само минути след първите крачки из Жервна.