Неделята е ден за почивка, а каква по-хубава почивка от разходка сред красивата природа на България, разбира се и в добра компания.

Бяхме решили отдавна, че трябва да посетим Етъра, защото от него са ни останали само детските спомени. Много се надявахме да го преоткрием още тази година и ето, че това се случи.

Станахме рано в Неделя, с приятелката ми пихме по едно кафенце, запалихме колата, взехме останалите от компанията и газ към Габрово. Слънцето вече се беше показало и ни обещаваше един приятен и топъл ден. Пътят от Русе до там е сравнително приятен и лек, без много натоварване, особено през почивния ден – около 140-150 км. (през гр. Бяла и гр. Велико Търново) и се взема за около 2 часа спокойно каране.

Общината в Габрово

В Габрово се лутахме малко, докато открием правилния път, защото табела имаше чак в края на града, и се оказа че се хваща пътя към Казънлък, като след около 7-8 км. по него има отбивка за Етъра. Учудихме се от чисто новия асфалт, но не това беше най-важното… покрай нас се откри, невероятно красива, планинска гледка.

Етъра - гледка от високо

Ето ни вече пред един от входовете на Архитектурно-етнографския комплекс Етъра – още докато паркирахме колата, забелязахме че всичко си е както го помним – непокътнато от времето.

Платихме набързо входната такса от 4 лв. за възрастни и се потопихме в невероятната приказка от красива природа и занаятчийски работилници, използващи силата на водата за задвижване на различните си механизми.

Улица в Етъра

Разбира се не бяхме единствените посетители, а даже напротив – наоколо имаше множество хора, българи, чудженци, малки и големи, дошли като нас да усетят духа на отминалите времена и да отнесат със себе си частица от това място, запечатана в обективите.

Валявица по модел от с.Стоките

Първото от водните съоръжения, което видяхме е Валявицата. Прародител на съвременната пералня, в която са се валяли одеяла, китеници, постелки и други – без използване на перилни препарати.

След това преминахме покрай Бичкиджийницата, Водениците, Водните стругове, Гайтанждийската одая и още много други интересни занаятчийски работилници.

Гайтанджийска одая - плетене на гайтани

В голяма част от тях работата кипеше неуморно, а малки и големи се удивяваха на майсторлъка на занаятчийте и си купуваха по нещо за спомен – от точилки, до колелета на каруци и кожени торбички за мобилни телефони.

Каруца местно производство с изрисувани мотиви

Приятната миризма ни отведе до Фурнаджийницата, където хапнахме от вкусните симидени хлебчета, поръсени с шарена сол – отдавна не бях хапвал подобно вкусно нещо. Препоръчвам ви да ги опитате на всяка цена.

Етъра - Тъкачница

Доволни от вкусната закуска, продължихме покрай Тъкачницата, където за съжаление не можахме да видим стана, защото беше заключено, но видяхме произведени с него шарени пътеки.

Разгледахме и експозиция на земеделска техника, както и колекция от дрехи и народни носии, използвани преди 2 века.

Колекция Земеделска техника

Колекция от народни носии

Разходката ни приключи и приятно уморени, се отправихме обратно към Габрово, защото там ни очакваха още няколко места, които искахме да посетим, но за тях ще ви разкажа друг път.