Град Козлодуй и корабът Радецки – по следите на Ботев
етикети: 100 НТО, Ботев, Козлодуй, паметник, парк, Радецки
Корабът Радецки
На 20.07 2009г. екипът на Razhodka.com посети град Козлодуй и околностите като част от пътешествие в Северозападна България. Представяме ви малко информация за мястото, както и лични впечатления и снимки.
Градът се намира в Дунавската равнина, на 7 км от вливането на р. Огоста в р. Дунав, в плодородната житница на България, наречена Златия. Срещу града се намира вторият по големина български остров в р.Дунав. Козлодуй е с голямо икономическо значение, заради функциониращата АЕЦ „Козлодуй“.
Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски поселищен цетър, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път. За това свидетелстват и останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста. В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон.
Екипът на Razhodka.com на палубата на кораба Радецки
Козлодуй е сред Стоте национални туристически обекта под номер 18. Там се намира и Национален музей „Параход Радецки“, който ние побързахме да посетим. Гледката от него много ни хареса, а престоят на палубата действа наистина успокояващо.
Забравих да спомена за таксата, която се заплаща на входа на корабчето – 2лв. за възрастни и 1лв. за ученици и студенти – символична. Срещу тази такса получихме малко историческа информация, свързана с мястото и със самия Ботев, от учтиво момиче, което беше в ролята на гид. От нея разбрахме, че това дефакто не е истинският кораб, с който е плавала Ботевата чета, а негово копие, защото истинският е остарял и бракуван преди години. А преди известно време в Русенската корабостроителница са монтирани нови дизелови двигатели на мястото на парния двигател, с който е бил оборудван истинския Радецки.
Корабчето предлага каюти с легла с възможност за нощуване за тези, които искат да прекарат още по-пълноценно престоя си в Козлодуй. Цената на легло на нощ е 8,00 лв. за възрастни и 5,00 лв. за пенсионери, студенти и учащи. Друго удобство, от което биха могли да се възползват посетителите на Националния музей параход „Радецки“ е възможността за наемане на зала за провеждане на делови срещи и конференции. Цената за наем за един астрономически час е 50,00 лв.
В близост до кораба се намира паметникът на Христо Ботев и неговата чета. Можете да посетите и хотел-ресторант „Радецки“, който също е там. Това е направено за улеснение на всички участници в движението „Опознай България – 100 НТО“.
Паметникът
Начало на Крайречната пътека - до брега на Дунав
След като слязохме от корабчето, тръгнахме по Крайречната пътека, за да се разходим и открихме колко е спокойно това местенце. Паркчето, намиращо се в близост до кораба Радецки, е просто идеално за разходка и пикник. Там има изобилие от пейки, беседки и зелени полянки. Лично аз съжалявам, че нямахме време за един пикник по време на престоя си там.
В парка
В парка 2
В парка 3
Разходката ни приключи с похапване в една кръчмица на входа на Ботев Парк, май се казваше „При Ицо Кърнака“ – препоръчвам я само ако сте непретенциозни откъм хигиена и обстановка. Кухнята (скарата поне) е кадърна и става за много гладни туристи.
Посетете Галерията на сайта, за повече снимки от Козлодуй, Кораба Радецки и местата, които видяхме наоколо.
Show on map
[...] ученичката от Пламен Петков След разходката в Козлодуй и района, на 21.07.2009 г. екипът на Разходка.ком се отправи към [...]
Млада девойко, много добре!(моля да бъда извинен за „ТИ“-то) Направила си наистина един много хубав репортаж! Само че историческата ти справка (не знам откъде я имаш)не е тази. Иситнският кораб „Радецки“, австрийска собственост е бракуван в началото на 20-я век. Тогава австрийското правителство е предложило на българското правителство и най-вече на Фердинанд Лисицата, дядото на днешния гробокопач на България СимеонII да закупят на символична цена остарелия кораб, тъй като той има историческа стойност за България. Било отказано!!!
Корабът е разрушен безвъзвратно…
В началото на 60-те години на 20-я век по инициатива на ЦК на ДКМС и ДПО „Септемврийче“ в цялата страна започва масова акция за събиране на старо желязо и хартия с цел възстановяването на кораба „Радецки“. Десетки хиляди бъкгарски деца събират и предават хиляди тонове хартия и старо желязо, а парите отиват за възстановяването на кораба „Раецки“. За основа е използван старият пътнически кораб „Ал. Стмаболийски“, който е бил спрян от корабоплаване. Така че сегашният кораб смело може да се каже, че е рожба на българските деца! От истинският кораб „Радецки“ е останала само главата, която е монтирана на носа на кораба и която съвссем, съвсем случайно е открита в една работилница за претопяване и така е спасена. Е, имаше и емблема на тогавашната пионерска организация, която не пречеше, само показваше, че кораба е възстановен благодарение на ентусиазма на българските деца, но явно тази емблема „пречи“ на господа „демократите“ и я махнаха…
[...] Националният музей „Параход Радецки“ е единствения и уникален плаващ музей. Той е свързан с незабравимия подвиг и саможертва на големия български революционер Христо Ботев и неговата чета. [...]