Ето още един прекрасен пътепис, които участва в конкурса с награди Лятно приключение. Разказва ни Камелия Мирчева.

Това е една история за красотата и величието, за тишината и времето, за историята и настоящето и за едно пътуване към себе си. Това е една история за потапянето на човек в царството на елфите и за една невероятна ултрамаринова сиlнева и зеленина, която е трудно да се опише с думи.

Това е една приказка за щастието, което те обзема, когато станеш част от Божественото величие на сътворената природа. За онова щастие, което те целува и те прави част от зеленото си сърце.

Не е нужно да отидеш на края на света, за да станеш част от цялата тази красота. Просто тръгни от Ловеч. На 34 км. източно от града и на 8 км. южно от град Летница в източният край на Деветашкото плато, в местността „МААРАТА”се намира това райско кътче – най-голямата в България водна травертинова каскада – Крушунските водопади.

СЕЛОТО е малко. То се разположено по пътя от Ловеч за Левски. След разклонението за Александрово се завива на дясно и след няколко километра пред очите се разкрива Крушуна.

Една легенда разказва, че името на селото идва от КОРШУН. Така местните хора наричат един вид сокол, които и днес живее по тези места.

Тази земя е обитавана от траките. Хората тук вярват, че по местата от където извира водата в древността е имало тракийски светилища. Кои са били усдикензите – тракийско племе, за живота на което днес можем само да гадаем. Следите за тях се губят през далечният VІ – ІV в. пр.н.е. До нас са достигнали предметите от тракийската гробница, открита в местността Серодяк и 23 златни и сребъни съдове от прочутото Летнишко съкровище от времето на Одриският владетел Котис І.

После идват римляните строят крепостни стени. От крепостите „Калето“ и „Даран-баран“ е останало малко, но водопадите са тук. Водопадите и пещерите. Те изглеждат вечни и непреходни.

СМЪРТТА И БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

Пещерите…Онези пещери приютили през ХІІІ началото на ХІV век исихастите. Те се стремили към уединение с Бога и намерили усамотение в околностите на пещерата „МААРАТА”. Там поставят основите на средновековен манастир, като издълбават няколко килии в труднодостъпните отвестни скали. Централната скална църква е издялана с вход, които води до молитвената килия. Едното жилищно помещение е широко 2,5 метра и дълбоко 2,6 м. Другата килия е по-малка .

Исихазмът е религиозна система, при която последователите й се отдават на пълно мълчание и в усамотение и молитви достигат до вътрешна хармония и до Бог. Тук, в тези пещери и край водопадите исихастите, свързани с Търновската книжовна школа са направили и няколко допълнително разширени ниши, в които са можели да пренощуват тези, които са търсили помощ за изцеление и духовно спасение.

Днес селото е малко. В него живеят около 450 души, предимно възрастни хора.

По-голямата част от къщите са стари, в традиционният за региона стил.

До водопадите се стига по екопътеката за около 15 минути. През 1995г. те са обявени за природна забележителност. В района има четири пещери: „Бонинската“(Попската) – 2753м., „Водопада“-1995м, „Урушка“(Пройновска) – 1600м. и „Горник“-1080 м. В Бонинската пещера се намира най-дълбокото подземно езеро в България.

Крушунските водопади пленяват. Създават усещането за екзотично приключение в царството на елфите. Това е една синьо-зелена приказка, която разказват растенията, водата, обраслите с мъх камъни, дърветата…

Чувството е невероятно. Мирис на зеленина и хлад. Водна стихия и пречистване.

Главният водопад се спуска от около 15 м. височина. Той се разделя на няколко ръкава. До изора на водопада се стига по стълбите по направената еко пътека, иначе местността е непроходима. Пещерата се казва „Водопада” и е покрита с бели образувания, които създават приказна, почти нереална гледка. Местните хора наричат покритието „Лунно мляко“. Водата пада и капките се разпръскват наоколо. Гледката е завладяваща. Каскадата е осеяна с множество прагове, водни басейнчета и невероятно красива растителност. Екзотика и спокойствие и някаква странна магия навява това място. Водопадът пее и разказва приказки. Поглъща думите ни и ние мълчим запленени пред цялата тази красота.

Мисля си дали така е изглеждало началото на света и в какво ли ще превърнат хората това място?

Дали и то ще бъде осеяно с боклуци след наплива на посетители или някой предприемчив местен феодал ще построи спа хотели или кои знае какво?!

Дайте оценка за пътеписа:

(63 гласа, средно: 4,37 от 5)
 Loading ...