След като разгледа Белоградчишките скали, разположени около централната част на Белоградчик, екипът ни се отправи към крепостта Калето, където ни очакват още много приятни изненади, които споделяме с вас чрез този фотопис.

За разходката ни сред скалите можете да прочетете тук: На разходка из Белоградчишките скали

Малко история и факти за крепостта

Крепостта Калето е построена още по римско време, като разбира се целта е била да се охранява територията наоколо, която тогава е била военен и търговски път. Използвана е естествената защита на скалите, като са изградени и каменни зидове, които оформят цяла система, включваща и крепости в съседните села Арчар, Граничак, Кладоруб. Там и до днес могат да се видят останки от стени.

Белоградчишката крепост е една от най-добре запазените крепости в България, вероятно поради факта че допреди 100 години тя е играела съществена роля за защитата на региона. Днес може да бъде спокойно разглеждана от туристи.

Да преминем към интересната част

Пътят от центъра на града до крепостта е сравнително обозначен (има табели), но все пак успяваме да се заблудим поне един два пъти докато стигнем. За да не ви се случи и на вас, препоръчвам да следвате пътища само в посока нагоре, все пак крепостта е на най-високата точка.

Каса за заплащане на таксата

Заплащаме си таксата за вход на касата и влизаме, ако помня добре беше от порядъка на 4 лв. за възрастни.

Още от входа се вижда, че стените на крепостта са добре запазени и изглеждат някак внушително.

Пред крепостта Калето - Белоградчик

Вътре сме. Гледката е впечатляваща.

Напред са скалите, някъде високо и далече се вижда човек – как ли се е качил там?

От лявата ни страна е градчето – нямате представа колко малко изглежда от тази позиция.

Първи впечатления

Някъде далече е и Телевизионната кула, която се пада точно на отсрещния склон на планината.

Обещаваме си да се качим и при нея на следващия ден.

Гледка към градчето

Наоколо има информационни табели, които ни показват по-известните скали, които можем да видим, като сред тях са: Хайдут Велко, Мадоната, Конника.

Хайдут Велко се вижда още с влизането, пада се вдясно на скалния масив, които се разкрива пред очите ви.

Продължаваме напред, минаваме през масивна врата и се катерим по разни стълбички, които за щастие са обезопасени с желязна тръба. Все пак внимаваме къде стъпваме.

Поглед назад към крепостта

Тук там спираме за снимки и за да се насладим на спиращата дъха гледка наоколо.

Страшнички гледки от крепостта Калето

Пътят е само напред, но стълбичките стават все повече и стъпалата все по-стръмни.

Стълбите

Изглежда трябва да се качим максимално високо, но защо ли? Какво толкова има там се чудим? Продължаваме напред смело и безотговорно, към неизвестното! И все пак гледайте къде стъпвате.

Гледка от стълбите към върха

Ето почти сме горе, вече усещаме какво има там, но затаяваме дъх и продължаваме.

Гледка от високо към скалите

Това е то – усилията се възнаграждават. Пред нас е величествена гледка. Емоциите не могат да се опишат, а трябва да се усетят от всеки любител на красивата природа.

Уау!

Красота

Ето тук е знамето, което се вижда от другата страна на скалите, когато бяхме край Гъбите.

Изглеждаше толкова далечно и недостижимо, но ето ни при него.

Българския флаг на върха

Седим, гледаме, дишаме.  Опитваме се да погълнем всичко с погледи.

Време е да слизаме. Гледката е запечатана в съзнанието ни, а фотоапаратите ще ни помогнат поне частично да я пресъздадем за вас и нашите приятели.