След разходката  в Козлодуй и района, на 21.07.2009 г. екипът на Разходка.ком се отправи към следващата дестинация от лятното си пътешествие – Белоградчик.

Ще ви разкажем какво видяхме там, с малко думи и повече снимки, защото думите не могат да го изразят, а една снимка струва колкото 100 думи, нали така. Да не губим време…

Белоградчишките скали - Българското чудо

Сутринта рано поемаме по пътя към Монтана, от там хващаме посока към Видин по главен път Е79. За наше голямо успокоение пътят е прясно ремонтиран и перфектен за каране. Нямаме търпение, но караме умерено, защото е натоварено, а пътят само с две ленти, а и парещото слънце има сколонността да размътва човешките мозъци.

След около 50-тина километра по главния път стигаме разклона за Белоградчик при село Ружници, е свърши се с хубавия път, си казваме, но всъщност не – пътят продължава да е хубав, въпреки че криволичи вече покрай малки селца. Караме още 10 километра може би, а може и да са повече и вече се виждат червеникави скални образувания покрай пътя, спираме на една чешма да се освежим и да направим няколко снимки.

Чешмата на няколко километра от Белоградчик

Червени скали по пътя към Белоградчик

Всички скали наоколо са червеникава – вече сме сигурни, скоро сме в Белоградчик. Щракнахме няколко снимки и обратно в колата.. все пак имаме още 5-6 км.

Колкото повече се приближавахме към Белоградчик, толкова пътя ставаше по-тесен и завоите по-остри, препоръчителната скорост е някъде от порядъка на 20-30 км/ч, няма как да не я спазваме просто. Все по-често се виждат скали с причудливи форми, които можем да оприличим на животни и хора.

Ето ни вече сме в центъра на Белоградчик, спираме близо до хотел Скалите – нов хотел, от чиито стаи гледате директно към скалните образувания. Някой спомена, че на покрива му има Спа център. Какво ли е да ти правят масажче, докато се любуваш на гледката? Някой друг път ще проверим

На самия център е и една от площадките, откъдето се разкрива прекрасна гледка към скалите и тръгват пътеки. Има и голяма карта, която ни представя това, което трябва да видим.

Какви скали ще видите от тук

Част от екипа на Razhodka.com и гледка към скалите

От тази площадка тръгват две пътечки, тръгваме първо по дясната. Тясно е и трудно се ходи, но се радваме, че сме с удобни обувки или чехли и това не представлява голям проблем за нас. Минаваме покрай скалното образувание наречено Гъбите и стигаме до летния театър, носещ същото име. Тук пътят ни свършва и трябва да се върнем обратно, но пък използваме възможността да се покатерим по скалите и да се снимаме.

Гледка от Белоградчишките скали

Гъбите

Гледката е невероятна, виждат се близки и далечни скали, с типичния червеникав тен и причудливи форми. Намерихме си и таралежче и жабка измежду тях.

Жабока

Таралежа

Връщаме се пак при табелата в изходна позиция, но този път тръгваме по лявата пътека, която се извива и бавно слиза надолу… май качването ще е трудно. Но с бодри стъпки продължаваме.

Пътеката надолу

Виждат се следи от бъги или джипове по прясно окосената трева, тръгваме по пътечка, която върви покрай полянки и гори. Аха, ето тук са Адам и Ева, буквално на метри сме от тях – изглеждат величествени и … доста червени. Всъщност вижте ги сами.

Адам и Ева

Продължаваме по пътечката, снимаме наоколо. Всичко е много красиво, самият път е дори червеникав от малките червени камъчета по него. Някаква табела ни казва, че ще стигнем по него до Субашин чешма, но май е доста далеч, вървим вече километър или може би два … решаваме да се върнем, защото сме много гладни.

Пътека покрай Белоградчишките скали

Ето ни пак горе на площадката, до центъра. Поглеждаме за последно от тук към природните чудеса. А ето я Ученичката, казва някой! Вперваме погледи отново…

Ученичката

Ето че само един поглед не е достатъчен, за да се види цялата красота на това място. Нужно е да седнем на тревата или на пейките, които някой хитро е поставил точно на това място, да подишаме въздуха и да гледаме, без да мислим за нищо.

Няколко минути така и усещаме духа и силата на природата, която е сътворила тези чудеса с нейните магически помощници – времето и вятъра. Запечатваме в съзнанието си гледките.

Време е за обяд…

Хапваме набързо в кръчмата Лютата Чушка, която се намира на центъра, отстрани на хотел Скалите. Не мога да я препоръчам на хората, които са претенциозни към обслужването, защото такова на практика няма. Храната обаче си я бива и утоляваме глада и жаждата.

Уморени сме, но ни чака и крепостта Калето, където са останалите скали, за които сме чували: Мадоната, хайдут Велко и т.н. А и самата крепост също би трябвало да е интересна… Ще прочетете за нея в продължението на пътеписа…а сега само една снимка:

Прочетете още за Историята на Белоградчишките скали, как са се образували и легендите, с които се свързват в друга наша статия:

Белоградчишките скали – едно от 7-те чудеса на света