Ето още един прекрасен пътепис, които участва в конкурса с награди Лятно приключение. Разказва ни Таня Дончева.

В края на юни посетихме Стара планина. Тъкмо беше настъпило лятото и всичко наоколо беше толкова зелено, само вр.Ботев беше нахлупил снежната шапка и не искаше да я сваля, макар в края на лятото да не остваше много от нея.

Тръгнахме от Пловдив с автобус до Калофер. Маршрутът беше Калофер-х.Рай-Карлово. За два дни осъществихме изготвения план. Случихме на много добро време и през двата дни.

Мисля,че беше Еньов ден и много хора се бяха запътили към х. Рай, или на разходка из планината. Около 6 км трябваше да изминем, за да стигнем до входа на парка.

Всяка тревичка, всяка пчеличка, всички се радвахме на слънчевите лъчи, които на моменти даже ни изгаряха. Но ето тази камбанка беше отворила широко своята чашка и поемаше колкото може повече от тях, докато ние се криехме от време на време в гората.

Пътят до хижата беше много приятен. Преминавахме през вековна букова гора, в която намирахме спасение от жаркото Слънце. Реката ни охлаждаше, а птичките огласяха цялата гора.

След няколко слизания и изкачвания се добрахме до хижата. Излизайки от гората зърнахме Райското пръскало със своята необятна красота.

Оставихме раниците в хижата, хапнахме и отидохме до вирчето, което се образува от водопада.На връщане се заиграхме на едно от поточета, които се образуват от водопада и се направихме много снимки. Осмелихме се да стъпим на хлъзгавите камъни, за да се докоснем до тези красиви цветя.

Тъй като беше лято планината се опита да ни напомни, че трябва винаги да имаш дъждобран в себе си и ако можеш да скриеш поне за малко. Хижата беше наблизо. Изля се порой с градушка и след него небето беше неповторимо. Никога досега не бяхме виждали такива облаци.

След хубавия ден изпълнен с много емоции заспахме много бързо.

На другия ден в 7:30ч. поехме към х.Васил Левски. Повечето хора изчакваха вятъра да се успокои, защото бяха решили да изкачват вр.Ботев. За техен и наш късмет след няколко часа времето се стабилизира. Вървяхме и все още в далечината се виждаше вр.Ботев. Малко, по-малко се доближавахме до хижата, която беше кратка спирка -да хапнем и да си починем.

Постояхме 30-40 мин. на хижата и поехме отново на път. През целия път до Карлово пътеката вървеше успоредно на една река. Толкова приятно беше, докато в един момент вече не си чувствахме краката, а Карлово беше далеч. Виждахме гоот високо, но трябваше да побързаме, за да може да хванем автобуса за Пловдив.

Ето го и Карлово“-възкликнахме с въздишка.

Събрахме сили и се отправихме към мястото, от което щеше да ни качи автобуса. Един час и вече бяхме в Пловдив.

Както всичко, което си има начало си има и край, но докато го има желанието и любовта към планината край не ще има. . .Така до следващия път, до следващия път, . . . и отново, и отново. . .

Дайте оценка на пътеписа:

(30 гласа, средно: 3,97 от 5)

 Loading ...

Споделете статията с вашите приятели: