Скъпи читатели, насладете се на поредния пътепис, който участва в нашия конкурс с награди Лятно приключение. Разказва ни Таня Дончева.

Да пресечеш границата е вече лесно, особено когато се движиш в планината. В началото на август отскочихме до едно китно селце Арда, което е на 3-4 км от границата ни с Гърция. Ето как започна нашата разходка.

На 2 август хванахме автобус за Смолян.Разполагахме с малко време, докато хванем другия автобус за Могилица и отскочихме до Историческия музей.

В 15ч. се качихме на автобуса, с който пътувахме близо два часа до отклонението за пещерата Ухловица.

На 20 мин. леко изкачване стигнахме до входа й. Тя се намира в местността Сините вирове на 3 км. източно от селото, на левия бряг на река Арда. В нея видяхме каскади от синтрови езерца, които са пълни при обилни валежи- на пролет, дълбоки до 1м. скални водопади и типични пещерни скални образувания.

Близо около 45 мин. продължи нашата разходка в подземния свят.

От пещарата поехме към с.Могилица (Тозбурун). Там си бяхме запазили места в една къща „Звездица“.

Оставихме раниците и след кратка почивка решихме да се поразходим из селото. Тъй като беше привечер, кравите се прибираха и едно теленце реши да ни позира. Ето го и него:

Само шосето ни делеше от стария феодален замък (конак), който е бил построен през 1834г. – най-големият на Балканите за времето си. Строежът му продължил 20 години. Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки.

Комините са високо зидани от дялан камък, повечето сдвоени и събрани със свод. Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Все още не е изяснено защо една от стаите е с удвоени врати и стени. В стаята има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая. Цялата постройка може да се определи като подобие на по-ранните родови замъци – с отбранителна кула и пригоден за дълъг огнестрелен отпор, с два реда шахматно разположени бойници.

Конакът е върнат на наследниците на Агуш Ага и една негова далечна роднина ни пренесе в миналото.

След разходката из конака продължихме към село Арда, като преди това минахме през с. Буката, където също имаше конак, но доста по-малък. Пътят ни до с.Арда стана по-дълъг отколкото очаквахме. Подведохме се по синьо-жълта маркировка, която вместо да ни отведе до селото ни отдалечаваше от него. Благодарение на ориентацията ни, която незнайно защо беше временно заспала се върнахме до едно място,на което имаше много ниви.Явно беше, че селото трябва да е наблизо и наистина беше така,но бяхме твърде на високо.

А и времето се влошаваше. Изчака ни да открием къщата, в която бяхме запазили стая и заваля порой.

На следващия ден времето не се оправи,но това попречи на плановете ни. Тръгнахме да търсим извора на р.Арда,но не можахме да го открием, а и не разполагахме с много време, тъй като автобуса за Смолян беше в 15 ч.

В лутането да открием извора със сигурност бяхме пресекли границата ни с Гърция, даже на КПП-то ни поискаха личните карти.

Хубаво е когато оставиш нещо и за следващия път. Така имаш стимул да се върнеш отново на същото място и да го преоткриеш по нов, по-различн начин.

Дайте оценка на пътеписа:

(9 гласа, средно: 3,67 от 5)

 Loading ...