Загадъчната Родопи планина крие сред скалите си невероятни природни феномени и забележителности. Нейните планински пътеки още помнят стъпките на траки, славяни и прабългари, гърци и римляни. Всеки от тях е оставил тук някаква следа. Асеновата крепост е едно от доказателствата за това, как едно притегателно място обединява в себе си различни епохи и народи.

Крепостта се намира на 2 км от гр. Асеновград в дела Чернатица на Родопите и се извисява от непристъпна скала на рида Могилата. Най-ранните археологически артефакти от местността датират от V-IV в.пр. Хр., когато траките построили тук укрепление. През вековете от тази непристъпна твърдина са се възползвали и римляни, и византийци. Първоначално тя е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, който свързва Пловдив с Беломорието. По-късно край нея се обособили две села – Петрич и Стенимахос (или Станимака).

Първото писмено сведение за нея откриваме в Устава на Бачковския манастир от XI в., където е наречена „укрепеното селище Петрич”. В корена на думата „Петрич” се съдържа гръцката дума „петрос” (скала, камък), който всъщност описва скалистия терен на крепостта. От сведенията разбираме още, че Асеновата крепост е имала своя армия и администрация. Това било естествено, защото постепенно тя се превърнала в център на богатия земеделски район, в който се намирала, а село Стенимахос станало нейно предградие. По-късно през XI в. те образували известният от историческите извори град Стенимахос.

Мнозина византийски и български автори са описвали мощта на тази често сменяща господарите си твърдина. За нея съобщават и аналите на III кръстоносен поход (1187-1189г.), а също и тези от времето на IX кръстоносен поход (1202-1204г.). От 1207 г. крепостта е в земите на деспота Алекси Слав, а след битката при Клокотница през 1230 г. – преминава в пределите на българската държава.

Надписът от времето на цар Иван Асен II

Името, с което е достигнала до нас тази твърдина – Асенова крепост – се дължи на значителните строителни дейности, които извършил по нея цар Иван Асен II през 1230-1231 г. Тогава България е в обтегнати отношения с латините, което наложило разширяването и подсилването на граничното укрепление. За това свидетелства следният каменен надпис: „В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.“

Надписът всъщност дава основание крепостта да бъде наречена Асенева, а близкият град да се преименува от Станимака на Асеновград.

При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско робство тя загубва стратегическото си значение и бива разрушена. За последен път Константин Костенечки споменава името й през 1410 година, когато в борба за власт един от синовете на султан Баязид се укрива в крепостта. След това за дълги години името й потъва в забрава.

Голяма чст от сградите в крепостния комплекс са разрушени. Разкопките на терена разкриват, че тук е имало външно укрепление с бойница (наблюдателна кула) и цитадела (вътрешна крепост). В цитаделата са се намирали вътрешна наблюдателна кула, две водохранилища, малка църква и жилищни постройки. Най-добре са запазени част от крепостния зид, църквата и голямото водохранилище. Сравнително добре е запазена и вътрешната кула, която се намира в най-западната част на комплекса и основата й е с неправилна четириъгълна форма. По намерените предмети от бита и кости на животни се прави извода, че тук в мирно време живеел управителят на крепостта, а по време на война тя служела за наблюдателница.

Църквата „Св.Богородица Петричка” безспорно е най-голямата забележителност в комплекса. Тя представлява двуетажна сграда, еднокорабна и еднокуполна, която датира от XIII в. Първият етаж най-вероятно е служел за склад, а на втория етаж се помещавал самият храм. Благодарение на декоративната пластична украса, на уникалните стенописи от XIV в. и на архитектурата й като цяло, църквата е причислена към най-добрите образци на средновековното българско строителство. След завършването на цялостна реставрация през 1991г. тя започва да функционира като православен храм.

Параклисът в крепостта

Днес Асеновата крепост е обявена за Национален паметник на културата, където целогодишно всеки любознателен турист може да се върне назад във времето и да мине по стъпките на своите предшественици.