От: Данчо Николов

Данчо Николов — Sun, 20 Jun 2010 09:02:15 +0000

Пътят до Гложенския манастир е не по-малко живописен, ако се посети и по пешеходните маршрути до него. Вариантите са различни, но най-стандартния е покрай стадиона на село Гложене, през така наречената вилна зона на селото. Ако сте с автомобил, може да бъде оставен около стадиона, обозначен паркинг няма, но не са констатирани опити за кражби и злоупотреби с автомобили на туристи от местните. Преди да се стигне стадиона, трябва да се прекоси река Вит през тесен бетонен мост. Преди самия мост има заведение, там може да се получи насочваща информация. Тръгва се по пътя към вилната зона, намира се непосредствено зад стадиона, в самото начало пътят е стръмен и павиран. Препоръчително е да се тръгне преди обяд, за да има време да се почине на манастира и нормално да се осъществи слизането до автомобила. Времето до манастира при нормално ходене с почивки е около два часа, завръщането е по-кратко като време, защото се осъществява спускане. Удобни туристически обувки или маратонки са задължителни, тъй-като на места маршрута е каменист, или ако скоро е валяло, може да се натъкнете на кал. На около 50-100 метра след стадиона има насочваща табела за манастира. От там правите завой на дясно под прав ъгъл и се пренасяте в дебрите на девствената природа на село Гложене. Вървите само нагоре, докато не видите манастира, за да ви служи за визуален ориентир. На места пътеката лъкатуши, но е добре различима. За ориентир може да служи и електропреносната мрежа за манастира, жиците се носят от дървени диреци, поставяни в дълечното социалистическо време. Съществува и маркировка, не много на често, но помага. Опасност от отклонение по друг маршрут е слабо вероятна. Природата е девствена. Две трети от маршрута при изкачването е от средна трудност. Последната част е стръмна, но пътеката се вие и не създава особени трудности и натоварвания при изкачването. А и темпото се определя индивидуално, така че ако някой турист се умори повече от обичайното, може да прави по-чести почивки. Преди последната, най-стръмна част от маршрута има чешма, на която може да се почине по-дълго. И на отиване, и на връщане. На тази чешма /все още възпоменателната каменна табела стои/ е почивал и пил вода Васил Левски на път при своя съратник и приятел, игумена на манастира по това време – Хаджи Евтимий! По социалистическо време, с инициатива и доброволен труд, местните ловджии с помощтта на предприятията в селото изградиха чудесен кът за отдих. Дълга маса и пейки с покривна конструкция, площадка с барбекю, чешма от бетон и мрамор, на която всъщност се намира каменната табела с надпис, напомнящ присъствието на Васил Левски в този регион. Наричаше се долната ловджийска чешма. В момента този кът е разрушен от “родолюбиви българи”, но мястото става за почивка, преди последната част от маршрута, в чешмата има дебит и може да се пие и налива вода. Водата е планинска, изворна и студена, напълно годна е за пиене. В близост до манастира беше изтградена на същия принцип още една чешма и се наричаше – горната ловджийска чешма. Нейното състояние е добро. От долната ловджийска чешма, до манастира ви очакват вековна букова гора, прохлада и невероятната гледка към надвисналия над пътеката манастир, създаващ усещането, че отиваш към средновековен замък, пълен с тайни и загадки. Стигайки до манастира, нещата са известни! Страхотни гледки и усещане за несломимия български дух! Добър път!

От: Лейди

Лейди — Sat, 19 Jun 2010 13:11:39 +0000

Манастирът е бил често посещаван от Васил Левски. Тук все още се пази скривалището му. Има тунел, който е бил направен да свързва този манастир с другия, който се е намирал долу под манастирската скала. Този тунел е съчетан и с пещери, но в момента тунелът е зазидан и представлява само помещение, чиято дълбочина е около 3 метра. По-късно тази дупка е станала скривалище на апостола Васил Левски. Манастирът му е бил като централно място на действие. В близост се намира и село Голям извор, където е бил учреден и първият революционен комитет. Дяконът тук е идвал при тогавашния игумен на Гложенския манастир Хаджи Евтимий Симеонов, с когото са били приятели от Сопот.

От: Лилянка

Лилянка — Sat, 19 Jun 2010 12:57:19 +0000

Ходила съм в Гложенския манастир – много красиво е наистина.
Страхотни снимки сте направили. Поздравления.

Коментари на: Пътепис: Гложенски манастир Св. Георги Победоносец

От: Данчо Николов

От: Лейди

От: Лилянка