Между общините Тетевен и Троян, във Васильовската предпланина на Стара планина се намира балканското селце Голяма Железна, само на 32 км. от град Троян. Като самостоятелно то съществува от 1847 г. (според старотурски документ, открит в Народната библиотека „Св. Кирил и Методий”).

В етимологията на името Железна се крие находището на желязна руда в местността Енча, или от баирите на Гъркупово (дн. Гърлупово).

Според битуващото предание първото име на селото е Браилица, а местността, в която е разположено -Няголово. След изтощаване на почвата то бива преместено на мястото на днешната махала Бърдене. Плъзналата по-късно чума принуждава местното население да търси спасение другаде. И като във фолклорен сюжет двама братя близнаци заорават чумата с два вола близнаци в местността Чумин кръст.

Разположението на селото на пътя Варна-Дубровник му осигурява изключително добра търговия, което не бива отминато незабелязано от турците. Те убиват боримската кадъна и я хвърлят в бърденските обори, обвинявайки за това бърденци. В резултат част от селяните са избити, а селото опожарено. Оцелелите се разделят на три групи, едната от които се заселва в местността Железна, поставяйки според легендата основите на днешната Голяма Железна.

През селото минава река Топля. Името, което носи, е свързвано с парите, които отличават водите й през зимата. Захранва се от студените води на карстов извор, бликащи от подземните езера на пещерата “Топля” (30 км северозападно от гр. Троян). Мостът, построен над реката в местността Визурил, свързва Железна със Старо село, Борима, Дълбок дол и Троян. А Големият мост в местността Рудювица – с Лесидрен, Помашка Лесница (Кирчево), Малка Желязна, Български извор и София. През 2009 г. в реката е открита рибата главоч – изключително чувствителна към влошаване качеството на водите, които обитава. Видът е включен в червената книга на България.

Известни архитектурни забележителности са сградата на църквата, датира от 1845 г.; читалището, което има собствени театрална трупа; селищната могила в местността Петър; праисторическата леярница; Говедарската къща (където е било и първото училище); Войнишкият паметик-чешма, построен в памет на загиналите в Първата и Втората световна война и в двете балкански войни; оброците (защитавани и почитани свещени места).

Най-старият троянски паметник в църковната дърворезба се намира в храма „Св. Всех Всятих” – Иконостасът. Имената на създателите на храма – поп Трифон, поп Дичо и Стойко-Колев Хаджията, са изписани на входа. Той е осветен през 1858 г. По фасада му могат да се видят растителни, зооморфни и антропоморфни мотиви. Тук се намират и две неповторими за българското изкуство изображения: домашна змия, излизаща под корниза на църквата и човешка глава, обградена от две змийски изображения. На това място се съхранява и портретът на поп Трифон и презвитера Мария – единственият запазен ктиторски портрет на представител на бялото духовенство в Централна Стара Планина.

Сред природните забележителности се открояват пещерите “Топля” и “Яловица”, скалата Купена, намираща се до Топленската пещера, Моминският камък.

В местността има много изкуствени могили – свидетелство за далечно обитателство. Исторически доказано е, че следи от най-древен живот на Централния Балкан и Предбалкана са открити по Васильовската планина. При археологически разкопки в пещерата “Топля” е датиран живот от времето на Каменно-медната епоха (IV-III хил. пр. н. е.).

Пещерата е разположена дълбоко в скалите в западните основи на Яловица. Дълга е 286 м. Широкото й 6-10-метрово начало се стеснява в задния си край и завършва с нискотоническа пукнатина в скалата. Във вътрешността на пещерата, 40 м след входа, равният под става странично полегат и преминава в плитка долина с изход – дясната страна на пещерния зид. Таванът й също е почти изцяло еднообразен. Средната височина е 6-10 м. Единственото снишение от 1 м разделя пещерата на две – предно и задно отделение, като предното е по-късо и по-широко, а за да влезе човек от едното в другото, трябва да пълзи. Пещерата е сред защитените територии на страната. Проникването в нея е забранено между 1 юни и 31 юли – размножителният период на прилепите.

За „мотозапалянковците” през летния месец юни селището предлага дни на състезания по мотокрос.

А създаденият през 60-те години язовир Сопот е чудесно място за риболов, както и за воден спорт.

Ежегодно в селото се провежда т.нар. Битова вечер – на 2 януари. Местните жители, облечени в народни носии, извиват весели хора. Организират се и различни конкурси, както и теглене на томбола.

Ако сте заклет екотурист… и ви влекат пещерните потайности, водният спорт, самобитните тържества…, не се колебайте да напълните раницата и да се отправите към това изключително привлекателно място в Троянския балкан.