femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » 100 Туристически обекта, Пътеписи

Пътепис: Северозападна България за 2 дни в края на март


Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Антон Илиев.

Тъй- като съм от Варна, Северозападният край на България ми е бил винаги далече и не съм имал възможност да го посетя. И тъй-като уча Туризъм и непрекъснато с колеги ходим някъде, най-после реших, че трябва да организирам нещо до този далечен за нас край на родината. Та, изготвих планче, което изпратих на потенциалните желаещи да се присъединят, включващо повечето забележителности от Видинска, Врачанска, Монтанска и дори Плевенска области, които са включени в 100-те национали обекта…

Идеята беше за 2 дни да преминем, да разгледаме и, естествено, да съберем печатчета :-) . Изпратих планчетата, като изчислих и колко би струвало всичко, под формата на оферта със снимки и се намериха още хора, с които да напълним 5-местна кола. Намерих един хотел до Враца, сметнах маршрута, добавих резерв откъм километри и изготвих крайната сума при пълна кола- 56лв. Накупихме си провизии, направихме си сандвичи, баница и какво ли още не – взехме си сокчета, кафе- пълен кетеринг. И така, уговорихме се за 27-ми март- начален час на тръгване 00:05.

С единия колега, с който живеем в един квартал тръгнахме късно вечерта на 26-ти, за да вземем трите девойки от групата, които живееха на другия край на Варна. След не много бутане и закъснение, в 00.10 бяхме на уреченото място, като и девойките позакъсняха малко, но няма как-дълъг път ни чака . За да е по-весело, а и защото  сме малко откачени, приготвих “документи за пътуването”- предварително направих “електронни билети”, които разпратих на пътниците по мейл, после подготвих “бордни карти за полета”, както и лентички за багажа, като разделих условно пътуването на три части- Варна- Видин; Видин-Враца и Враца-Варна през Плевен. Малко като децата и аз… ама има хареса на другите и казаха, че ще си пазят лентичките за багаж и “бордните карти” за спомен, но къде ли и ще идат, какво да кажат, нали тръгваме. След като минахме този “чек-ин” вече бяхме готови и тръгнахме в 00.25.

От там нататък- бях подготвил информация, която си разпечатах за всяко градче, покрай което минаваме, за да научим всички по нещо, а и за да е интересен нощният преход, но-уви- всички заспаха още на магистралата за Шумен (без мен и шофьора, разбира се). Така минахме покрай Нови Пазар, Шумен, Лозница и Попово. В Попово спряхме за малко, за разходка по центъра, като пътниците предпочетоха да останат в превозното средство. А на мен ми е интересно всяко едно населено място, пък било и то без някакви забележителности. Попово е на около 150 км от Варна, много приятно градче, имат хубав площад, добре осветен- изобщо, ако сте го чували само и си мислите, че е някакво малко измислено селце- е, не е точно така.

След Попово до Бяла нямаше друг град или забележителност, а и какво да видим в нощите. В Бяла знам, че най-голямата забележителност е мостът над река Янтра, построен от Кольо Фичето, но едва го видях, защото новият път минавал през друг мост и старият оставал настрани. Последва дълъг преход до Плевен, като нищо интересно нямаше по пътя, а и какво да видим през нощта.

В Плевен бяхме сутринта към 6:00 някъде малко преди зазоряване. Направи ни впечатление ( пътниците се разбудиха) колко много тролеи имаше по улиците оставени през нощта- бях чувал, но не вярвах, че в Плевен нямат тролейбусно депо и всеки ватман си оставя тролея през нощта някъде на улицата, близо до дома му. Много интересно- ако това стане във Варна, сигурно ще има големи поражения по тролеите на сутринта от вандалчета. Почивка на една бензиностанция и продължаваме. На картата не е указано, но пътят от Плевен до Долни Дъбник е като магистрала, почти- само няма аварийна лента. И понеже не знаехме тази карта и гугъл мапс, с който също се посъветвах за пътя преди да тръгнем какви пътища ще ни покажат, ако минем през по-пряко, решихме да минем Долни Дъбник- Искър- Кнежа- Оряхово- Мизия- Козлодуй-Лом- Видин.

След като в Долни Дъбник се отклонихме от главния път за София и хванахме за Кнежа усетихме, че наближаваме севрозападния край на България, за чиито пътища сме чували много … Пътят беше толкова надупкан, че удиви дори шофьор, свикнал с варненските улици през последната зимна обстановка в града. Пътниците отново заспаха, но и аз не знам как успяха при “леката турболенция”, която ни съпътстваше почти през целия път. В Кнежа само минахме транзитно, а за Искър, преди нея- хубаво, че извадих инвормация от уикипедия, че е град- никога нямаше да ми мине през ума. Ако пътувате от Кнежа за Козлодуй през Мизия, преди Оряхово има една по- пряка пресечка- път, който ще ви ппести няколко километра обикаляне и го има на картите- не го ползвайте! Минете си през Оряхово- този пряк път не е ползван от години и е целият натрошен- почти не си личи, че има път. В Оряхово може само да се заблудите по табелите- на едно кръстивище те сочат Враца в посока река Дунав, което си е само заблуда, завива се в обратната посока. И така стигате до град Мизия, който също е обявен за такъв най-вероятно по случай някоя годишнина от 9-ти септември 1944г, иначе не видях нищо, което да прилича на град. След него има две села, и АЕЦ “Козлодуй.

Това беше първата забележителност, на Северозапада, която искахме да видим, макар и да не е в 100-те обекта. Който не спа я видя, който пропусна- ще я гледа на връщане. През Козлодуй минахме също транзит и така минавахме през разбитите пътища, които освен такива, тук ставаха и много тесни и нагънати. В Лом също бяхме отколнении по друг път, даваше, че имало ремонт на пътя за Видин, лутахме се из едни села, но с питане намерихме другия път. Иначе, всеки се събуди, имаше закуска на брега на Дунав ( е, на отбивка на пътя, но реката добре се виждаше) и вече всички бяха готови за Непознатия Северозапад.

В 07:30 бяхме във Видин и лесно намерихме крепостта Баба Вида. Само че беше още рано за нея и се разходихме по Дунавската градина и центъра. Хубава е тази градина, но много занемарена- много вандалчета бяха вилняли, а и беше много мръсно. Центърът на града ми хареса- приятен, а и имаше много образци на соц.-архитектурата, която ми допада- напомни ми на места малко за Добрич :-) . И местния мол посетихме- ако сте били в мол Силистра или мол Ловеч, ще оцените видинския. Много хора имаше по улиците в ранни зори, почивен ден- това направи впечатление, но много възрастни, младите бяха малко.

Крепостта Баба Вида- информация много има в интернет за нея: от кога датира каква е била, с колко рова и т.н. Ние не намерихме само историята защо така се казва. Там ни обясниха, че имало легенда за три сестри- Вида, Гъмза и Кула, като само Вида не се омъжила и останала да живее в крепостта…

Летище Видин

Летище Видин

След като разгледахме и си  взехме печатчето, потеглихме към една друга, интересна за нас с другото момче забележителност- Аерогара Видин (или, по-скоро, това, което е останало от нея). Малко от младитев хора знаят, че преди 1991 г. БГА Балкан е имал много вътешни линии,  като е имало и полети София- Видин и Бургас/Варна- Видин. На около 4км от града в посока Брегово е сградата на бившата аерогара. Много занемарена, направо разбита, за разлика от закритите също аерогари в Русе, Силистра и Търговище, които поне се охраняват и не са така разграбени. Сега тук се организирали състезания с коли по пистата и за наш късмет имаше точно едно такова тогава (мкар че нас не ни интересуваше- ние сме авиофенове:-) ). След като се отбихме за малко до летището на Видин, потеглихме към пещерата Магура. До там пътят отново беше ужасен, но това явно си е нормално за тези краища на страната. Много хора видяхме на пещерата-цели групи, като не очаквах толкова чужденци извън летния сезон (за късмет, времето беше хубаво).

Беседата на екскурзоводката беше интересна и с шеги, но не като в някои други пещери, където колкото и да се опитва да създаде по-ведро настроение, личи си, че екскурзоводът прави разходката за 146515646 път и вече му е втръснало. На излизане на другия край на Магура имаше изненадка за нас- за да се върнем на паркинга трябва да поврвим 2км или около 30мин. Добрахме се, де, въпреки че някои от нас много се забавиха, а ни чакаше тежка програма до края на деня… След като се подкрепихме, продължихме към Белоградчик.

Без особено много обиколки,  като изключим че пак не можахме да минем през пряк път през село Вещица (барата била заляла пътя ни казаха на местен диалект) се добрахме до Белоградчик. Приятно градче ми се стори. Имаше много посетители- цели автобуси и много коли горе на крепостта. Един наш доцент беше ни разкрил големия проблем, че на крепостта винаги имало много хора, а само една кебапчийница и винаги имало опашки- да, видяхме го  и това.  Аз повечето форми на скалите не ги видях, но интересно беше, обичам да се катеря на високо, а и отгоре се открива страхотна гледка. Можеше да си останем там цял ден, но то беше пренаселено като на димитровградския пазар, а и ни чакаше последното чудо на България за деня- връх Ком.По пътя минахме през Монтана- да се поразходим по центъра на града, който чух, че бил и и единственото хубаво нещо в града. За този странен град съм чувал, че навремето като бил село, Фердинанд замръкнал там по пътя за София и го напили и така се навил да го обяви за град- с името му.

До Берковица стигнахме лесно, но от там- 12 км път до хижа Ком ни се сториха като 40. Пътят не беше зле като настилка, но тесен и с много завои, а и вече се здрачаваше- но няма как трябва да вземем печатчето- кога ще дойдем пак тук? Някой предложи да сме спяли в хижата, при положение, че съм направил резервация в хотел и нощувката в хижата щеше да е само 5лв по-евтина, което подразни, нооо няма как- все ще има недоволни, на които предложих ако искат да спят и на поляната, ако решат :-) .  Хижа Ком-нова не ми хареса, нито и деята да спим в нея, при което се зарадвах, като се сетих за хубавото хотелче, което ни чакаше.
След като поразгледахме каквото можахме и взехме печатче, поехме към Враца. Пристигнахме към 21:00ч. Хотелът наистина беше добър, евтин и много удобен, име не знам дали мога да кажа, за да не изглежда като реклама, затова ще се въдържа. Няма смисъл да ви пиша, че след като бяхме пътували една нощ и цял ден обикаляхме Българския Северозапад бяхме леко уморени. Заспахме веднага, като се уговорихме сутринта да тръгнем към 08:00ч.

Прохода Вратцата

Прохода Вратцата

На сутринта всички бяха готови и пътниците минаха третия “чек-ин” с бордни карти и лентички за багаж за “Враца- Варна”. Така потеглихме към пещерата Леденика. По пътя нагоре видяхме седалков лифт, който не работеше- не знам дали действа още, но беше много тъжно-така занемарен изглеждаше. Валеше дъждец, а горе- направо сняг. Стигнахме Леденика, но тя отваряла чак в 10ч.

Ако и вие като мен сте си купили справочничета на БТС за 100-те обекта, не им вярвайте на 100% за работни времена на обектите. Пихме топли напитки в близка хижа (като за хижа- добри цени- мляко с нес за 3лв ) и след 10:00 отидохме до пещерата. Имаше още няколко души с нас за групата, които през цялото време си правиха снимки и се оплакваха, че много бързаме, но така или иначе, екскурзоводът всичко обясняваше и показваше, а те само се бавеха- все пак там си за да разгледаш, а не да лежиш по камъните няколко часа ;) .

Беседата беше изключително скучна, екскурзоводът беше толкова отегчен, нямам думи. Може би повече му хареса частта, в която той и пордавачът на билети ни взеха паричките без да ни откъснат нито едно билетче- Наздраве! Но нямаме време да се спираме да коментираме подобни нередности, бързаме за вр. Околчица.

Отново слязохме до Враца – дъжд- много силен, нямахме възможност да разгледаме града- жалко. На връх Околчица беше снежно, а хижата не работеше, но за щастие в селото долу- Челопек в къщата на баба Илийца си взехме печатче . Къщата не е кой-знае какво – на мен не ми е интересно да гледам къща, в която еди-кой си бил живял, защото там няма нищо по-различно от една етнографска сбирка, но важното беше, че тя е издигната скоро само със средствата и усилията на хората от селото- Браво! А сега- Козлодуй, но дали ще успеем?

Е, справихме се, в Козловуй бяхме към 13:00 и веднага на “Радецки”. Там нямаше екскурзоводи- охраната ни даде билетчета, удари печати и ни обясни каквото знае и е чувал, но все пак не е длъжен, а и не е запознат с всичко- много лошо! Разбрахме, че нямало пари за кораба и можело и вече да не плава- тъжно.

Така, и сега остана Плевен с Панорамата, която работела до 17:00. Няма да ви описвам как бързахме по онези “добри” пътища, за да се доберем до града, но в 16:30 бяхме в началото му. Звъннахме на Панорамата, но ни казаха, че наистина работят до 17:00, като последната група влиза в 16:30. Примолихме се и казахме, че идваме много от далече и се смилиха над нас да не затворят. В 16:45 бяхме там. Екскурзоводката беше любезна, обясни ни много неща, въпреки че бързаха и не бяха длъжни дори да ни пуснат- много сме благодарни!

Следа Панорамата се опитахме да се поразходим из Плевен, но имаше ужасен дъжд и решихме да пропуснем. Следва познатият път към Варна през Бяла-Попово-Лозница- Каспичан-Девня- нищо ново и интересно, а и пак беше по тъмно.  И така изпълнихме плана- обиколихме повечето интересни места в Северозапада- следва Югозападът, може би…

Дайте оценка на пътеписа

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (97 гласа, средно: 4,27 от 5)
Loading ... Loading ...
Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

26 Коментара »

  • [...] Северозападна България за 2 дни в края на март http://razhodka.com/2010/07/%d0%bf%d1%8a%d1%8…%b4%d0%bd/ в Любими преди 4 секунди edno23.com Начало контакти [...]

  • [...] This post was mentioned on Twitter by Димитър Веселинов and Plamen, Разходка.ком. Разходка.ком said: Прочетете за една интересна обиколка на северозападната част на България. Този пътепис участва в конкурса, затова… http://fb.me/DUEhFMfJ [...]

  • Деяна казва:

    Като че ли никакво удоволствие не е доставила тази разходка на разказващия, освен събраните печатчета…

  • plamen neikow казва:

    hubava razhodka be6e :)

  • Elenka казва:

    Mnogo mi haresa organiziranoto pytuvane, koeto ste si napravili. Ne znaeh che vyv Vidin e imalo letishte…

  • plamen neikow казва:

    mila lelio dide , samo da vi kaja ,4e razhodkata be6e mnogo interesna i zabavna. osven tova nau4ihme mnogo novi ne6ta za balfgariq, koito vie edva li znaete ;) taka 4e ne si pravete pogre6ni izvodi 4e sme samo lovci na pe4ati!!!!!

  • isi казва:

    a taka Plamene kaji i go :)

  • Dido казва:

    Hey radvam se, 4e ste vidyali tolkova interesni mesta! :)
    A za avtora na patepisa: Pozdravlenia!
    ;)

  • гост казва:

    Браво, момчета и момичета! Много приятен пътепис. Жалко, че не сте успели да разгледате Враца както трябва. Там има какво да се види. Поне за мен това е един от най-красивите български градове. Нищо не сте написали за прохода Вратцата. Това е уникално място, където си заслужава да се спре.

    А относно пътищата в Северозападна България има и добри има и лоши. Трябвало е малко по-добре да си организирате маршрута. Нормално е като сте кривнали по-второстепенните шосета да се натъкнете на лоши участъци. В цялата страна е така. Пътищата Враца-Монтана-Видин и Враца-Оряхово за без забележка. Добър е и пътя Враца-Мездра-Ботевград.

    Между другото, в кой хотел сте преспали?

  • KOTKATA казва:

    moje li takova prosta6ko izkazvane za MONTANA???????? e, 4ovek kato ne znae (i e typ!), pone da ne pravi takiva bezobrazni obobsteniq :( (((((((((((

  • travelguy казва:

    в отговор на КОТКАТА от автора: Това е мое мнение, изказал съм си го, имам право. Освен това, бях чувал още преди да отида, че в Монтана има хубав център, а всичко друго е само блокове, построени през социализма от жители на този град и разбрах, че не са ме излъгали. За никого не е тайна, че в града няма кой знае какви забележителности и той не е един от най-хубавите в България. Историйката с Фердинанд ми я разказа именно жител на Монтана. Съжалявам, ако някой се е засегнал, защото счита че градът от който е е най-хубав и за него не трябва да се изказват отрицателни оценки. Затова и приканвам този някой да напише тук нещичко за Монтана, подкрепено със снимки (не само на центъра, който признавам е наистина приятен) и с факти, а не суперлативи, за да убеди читателите в неточността на преценката ми. Още нещо бих добавил: подобни коментари, написани неграмотно и с обиди не би било редно да се публикуват и приканвам модераторите да повишат критериите си при подбор какво да се качи в сайта им.

  • josh казва:

    Не сте видели и 1/5 от красотите на Северозапада. Маршрутът Ви, е единствено карта на забележителности с печати. По голяма част от разказа са все някакви “чути” историйки. Не усетих емоциите освен, че сте изпълнили плана за събирането на печатите. Радващо е, че обичате да се разхождате.

  • travelguy казва:

    Никой не твърди, че сме опознали региона- толкова ни бяха възможностите- да направим едно двудневно пътуване. Относно печатите- Летище Видин, АЕЦ “Козлодуй” и центъра на областния град Монтана са типични обекти, част от движението със стоте национални обекта? Нещо повече- посещението на някои интересни за нас обекти ни отдалечи с време и път от обектите с печатчета, така че- не приемам обвинението, че сме единствено и само ловци на печати. Просто използвах 100-те обекта като “скелет” на маршрута- ако имате само два дни за посещение на три области, дали няма да направите като мен, когато планирате маршрута си? Обиколихме места, които преценихме, че за нас биха били интересни и съм отразил всичко кратко и ясно. Целта в моите писания е кратко, ясно и точно да опиша пътуването, както и впечатленията ни. Що се отнася за “историйките”- когато тръгваш нанякъде е нормално да посъбереш информация и от хора от мястото или такива, които вече са били там. Всичко “подочуто” се потвърди от нашите наблюдения. Само историйката за напиването на Фердинанд не знам дали е истинска, но ми се струва по-достоверна от данните в страницата на НСИ, където пише, че Монтана на 03.03.1878г. е записана в документите за служебно създаване на населените места като град с името “Михайловград”. Мисля, че опровергах прилично критките на josh. :)

  • josh казва:

    Никога няма да направя като Вас – за три дена 3 области. Не искам да се заяждам с хора, които харесват да опознават красотите на България. Обикновено в пътеписите търся нещо, което не съм видял или което не е общоизвестно. В твоите – това го няма, а за печатите сам се издаваш – та ти ги споменаваш на всяко второ изречение. Посещавай си ги, но какво ни интересува нас читателя дали си подпечатал някоя забележителност. Продължавайте все с такъв ентусиазъм – радващо е, а те като свършат 100 обекта сами ще търсите новите забележителности.

  • travelguy казва:

    Не искаш да се заяждаш, но го правиш ;) . Може би не всеки е обиколил този район и все пак би му било интересно и полезно да види как се стига до обектите и какви трудности би имал по пътя ;) . Оценките сами говорят :P

  • josh казва:

    Ако не забелязваш провокирам позитивното. Аз съм в този сайт да чета пътеписи, не да гледам оценки.

  • travelguy казва:

    Попита на кого какво му било интересно- явно щом оценките са добри, има на кого да му е интересно написаното. Спирам до тук.

  • Весела казва:

    Хубаво сте се поразходили, похвално е , че млади хора като вас се интересуват от родината си !!! Но, от целият разказ лъха негативизъм. Все недоволни. Защо така се е получило ? Как пък не ви впечетли нещо, да го разкажете по художествено. Поне едно нещо да ни беше разказал така че да добием представа за него, смисъл нещо да ти е харесало. Извинявай но на мен най-ясно ми стана пътуването в колата и колко печата си взел. Но не спирай да пътуваш, и пак разказвай но по-увлекателно, като наблягаш на посетените места а не на дупките по пътя. Успех !

  • Росица казва:

    Браво на вас.От Варна до Видин!Лошото е, че времето все не стига.Ако друг път тръгнете натам, не пропускайте Искърското дефиле – не знам за хора, които са от морето как ще възприемете тези уникални природни дадености там, но за мен са неповторими и чак мен ме е яд, че сте дошли от Варна, а сте подминали тези красоти, които са възхвалени от Вазов дори.

  • plamen neikow казва:

    v otgovor na poslednite dva komentara bih : gospojo Vesela 6tom ste razbrali kak e preminalo patuvaneto ni i kolko pe4ata sme sabrali zna4i avtora na patepisa e postignal celta si, hudojestveni razkazi za kreposta, za skalite, za pe6terite i varhovete ima izpisani mnogo ako vi se 4ete tova ima mnogo takiva publikacii sassnimki i drugi materiali, no neotidete li i da vidite s o4ite si kolkoto i hudojestveno da e razkazano pak nqma da dobiete i nai malka predstava za krasotite na balgariq. 6to se otnasq do komentara na Rosito parvo iskam da blagodarq 4e e edin ot malkoto horakoito ne se zaqjdat s avtora, neznam ot vsi4ki napisali komentari tuk kolko i kade patuvat, no neka si predstavqt kakvo e sled cqla rabotna sedmica da se tragne v 00.00 4asa v sabota sutrin, da se 6ofira 8 4asa sled koeto da se reduvat razhodki i vozene v kolata o6te 14 4asa, da dremnem nqkolko 4asa i sled tova o6te 16 4asa pate6estviq, na koito mu se vijda lesto zna4i ne go e pravil nikoga. da Rosi 4uvali sme i za mnogo drugi interesni mesta v tozi krai na balgariq i sme re6eni ak da go posetim, no za vremeto s koeto razpolagahme uspqhme samo tolkova za sega vse pak razgledahme dosta novi za nas mesta, a celta ne ni be6e da saberem samo pe4atite kakto ni obviniha v nqkoi komentari. Blagodarq na vsi4ki koito haresvat patepisa i ……… na onezi koito samo kritikuvat, a nikoga ne sa stapvali po tiq mesta i edva li nqkoga 6te go napravqt.

  • Весела казва:

    Отговор на Пламен. Нямам намерение да споря с вас, вие сам се излагате достатъчно. Защо не пишете на кирилица ?

  • plamen neikow казва:

    v momenta nqmam vazmojnost da pi6a na kirilica, izvinqvam se za koeto. A Vie Vesela ot kade kazahte 4e ste? i hodilili ste v negokrai na balgariq?

  • Весела казва:

    Тук ставаше въпрос за пътеписа, аз също си позволих да изкажа своето мнение. Не съм имала за цел да засягам някого. То се обърна на заяждане, можехте да приемете моето мнение като градивна критика. Ако искате, разбира се . Незнам какво общо има аз от къде съм, но щом питате сигурно за вас е важно. Аз съм родена и живея в София, и съм ходила на всички изброени места от вас, с изключение на Видин.

  • plamen neikow казва:

    i az ne se zaqjdam s nikogo, prosto vi otgovarqm. Vie kazvate 4eni6to ne ni e haresalo i t.n. a az Vi kazvam 4e nqma da pi6em za puhkavite rozovi oblaci, neveroqtnite izgrevi i zalezi…. , i pak kazvam dokato ne posetite edno mqsto nqma kak da razberete za negovata krasota pak bilo to opisano i ot Aleko Konstantinov. nadqvam se nqma darpiemete dumite mi za zaqjdane, a 6te razberete celta na patepisa.

    pozdravi Plamen Neikov

  • Denny казва:

    E kak mojahte da ne otidete do naj-krasivoto mjasto na severozapada, a imenno Vurshetz ?!?

  • Хубаво сте се поразходили, похвално е , че млади хора като вас се интересуват от родината си !!! Но, от целият разказ лъха негативизъм. Все недоволни. Защо така се е получило ? Как пък не ви впечетли нещо, да го разкажете по художествено. Поне едно нещо да ни беше разказал така че да добием представа за него, смисъл нещо да ти е харесало. Извинявай но на мен най-ясно ми стана пътуването в колата и колко печата си взел. Но не спирай да пътуваш, и пак разказвай но по-увлекателно, като наблягаш на посетените места а не на дупките по пътя. Успех !

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.