femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » Забележителности, Пътеписи

Пътепис: Аладжа манастир


Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Светла Сирачкова.

Аладжа манастир

Аладжа манастир

За ,,Аладжа” манастир тръгнахме без предварителен план. Както кротко се излежавахме на плажа, до нас достигна мълвата, че сериозна авария е оставила без ток целия курортен комплекс. Не го приехме насериозно, понеже не ни беше основен приоритет тока, когато сме на плаж.Времето си вървеше, а подозрителната тишина наоколо подсказваше, че все още електричество няма-от съседните заведения обикновено се носеше гласът на Младен от радио ,,Енджой”. Заведенията все пак работеха и ние седнахме на едно от тях да обсъдим положението. Не ни се прибираше в стаята, понеже и климатикът няма как да бъде пуснат.Внезапно и слънцето започна да се мръщи, докато накрая съвсем се скри. Естествено, че няма да се поддадем на скуката и мрачното настроение, затова решаваме да си направим една екскурзия до скалния манастир ,,Света Троица”, наречен от народа ,,Аладжа”. Прибрахме се до стаята да се изкъпем и след половин час вече сме по прашния път за Варна.

По пътя имахме възможност да хвърлим един поглед и на другите ни морски курорти, които ми изглеждаха много променени през последните години, естествено заради строителството. Нароили са се толкова много хотели, един от друг по-големи, а някои се извисяваха на такива невероятни места, като например насред нивите. Изведнъж се изви такава буря, че за малко да ни откаже от идеята да видим манастира. Дъждът беше като стена, а по шосето се натъквахме на изпочупени клони. Съпроводени от бурята, се добрахме до самия град. Отдавна не бяхме идвали до морската ни столица и се опасявахме, че ще се загубим в някой от кварталите. Минахме по величествения Аспарухов мост. Продължаваме наслуки през града и се натъкваме на табела , която показва, че манастирът се намира на 17 км от Варна, в близост до курорта ,,Златни пясъци”. Още малко и сме в природен парк ,,Златни пясъци”. Струваше ни се невероятно, че толкова лесно го открихме.

Когато пристигнахме , все още ръмеше. Интересно, че за разлика от другите манастири, липсваше масираното присъствие на сергии от димитровградския пазар и кебапчийници . Може и дъждът да е бил причината да ги няма, но пред стъпалата за манастира имаше само две сергии за сувенири.

Сцена - Аладжа манастир

Сцена - Аладжа манастир

Вървим около 5 минути през широколистна гора. Тя сякаш служи като естествена преграда между света на нас, простосмъртните, и този, на духовно посветените. Озоваваме се сред разкошен парк , идеално място да прекараш уикенда. Очите ни не можеха да се наситят на окъпаната от дъжда зеленина. Изпитваш чувството, че си попаднал в друго измерение. Повървяхме малко и пред нас се откри ,,сцена” (така нарекохме полянката, която явно служеше за тази цел) и монтирани места за сядане. Приличаше ни на театър на открито.

Вдигаме поглед нагоре към скалите и успяваме да различим естествени пещери в меките варовити скали. Тези помещения са били обитавани от монаси, които по някакъв начин са се изкачвали до тях. За туристите са изградени железни конструкции. Изкачваме се на първия етаж и вървим по един дълъг коридор в скалите, който от дясната ни страна е напълно открит и ни дава възможност да се любуваме на околността. От лявата ни страна са килиите , манастирската църква, кухня с трапезария, крипта. Оглеждаме стените, за да открием доказателства за това, защо хората са нарекли манастира Аладжа ( турска дума, която означава пъстър). Вероятно носи това име от времето на Средновековието, когато е бил пъстро изографисан. Сега почти не е останало и помен от тази пъстрота. Видяхме запазени само няколко стенописа.

Стенописи - Аладжа манастир

Стенописи - Аладжа манастир

Аладжа манастир

Аладжа манастир

Изкачваме се на второто ниво. В края му се намира естествена голяма скална ниша, в края на която е разположен малък параклис. Тук най-добре са съхранени оригиналните средновековни стенописи, поради трудния достъп. Поради дъждовното време, много туристи бяха посветили деня си на манастирски туризъм , така че тръгнахме надолу по стълбичките, да не пречим и на другите да разглеждат. В подножието спряхме и се заслушахме в беседата, която изнасяха на група екскурзианти .Така разбрахме , че с проучванията на манастира първи се заели братята Шкорпил. Твърди се, че първите килии са били заселени от монаси още през 4-ти век. Открити са монети от времето на Константин (4-ти век) и Юстиниан (5-ти век), както и няколко керамични парчета, намерени при разчистването на насипа пред скалата. Възможно е манастирът да е служил за убежище на местните, с цел да се предпазят от вражески нашествия. През 12 век той е бил вече в завършен вид. Сега се стопанисва от Варненското археологическо дружество.

Аладжа манастир

Аладжа манастир

Аладжа манастир

Аладжа манастир

Наблизо, в посока-запад, се намира още една група пещери, наречени от Карел и Хермин Шкорпил -”Катакомбите”, които вероятно са използвани за килии на отшелници и за гробници на монаси. Те са на три нива. Намерените монети, керамика и врязани кръстове са доказателство за това, че са били обитавани през раннохристиянската епоха (IV-VI век). По-късно, през XIII-XIV, “Катакомбите” и “Аладжа” манастир оформят един по-голям монашески комплекс. През XVII – XVIII в. Са прекратили активната си дейност. До ,,Катакомбите” нямахме ни най-малка представа как може да се отиде и има ли въобще достъп до тях.

На територията на комплекса се намира и музей , в който са изложени артефакти от времето на най-ранните обитатели на манастира , възстановка на Аладжа манастир и “Катакомбите”, икони и църковни принадлежности.

Наслаждавахме се дълго на това толкова уютно местенце, обгърнато от тишина. И сега като се замисля, кое е най-спокойното кътче, на което съм била, това безспорно е Аладжа манастир.

Тръгваме си отново и предчувствието ни, че ще се изгубим във Варна се сбъдна. Табели липсваха и изгубихме повече от половин час в лутане из града. Въпреки това, си обещахме, че рано или късно, пътят отново ще ни доведе при Аладжа манастир-по стъпките на древните отшелници.

Дайте оценка на пътеписа

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (38 гласа, средно: 3,05 от 5)
Loading ... Loading ...
Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.