femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » Пътеписи, Разходки по света

Пътепис: На лов за спомени


Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.
Разказва ни Томина Жуглева.

(Пътеписът стана реалност благодарение на записките на сестра ми Елица)

Айфеловата кула - Париж

Айфеловата кула - Париж

Както Томина казва: „Вчера в София, днес в Париж!”

Заминахме тази сутрин за Франция. Още в самолета ми стана забавно. Имаше две много красиви момчета с къдрави черни коси и сини очи-божествени, бих искала и моя приятел да е като тях. Майка им беше българка, а бащата французин-момчетата не знаеха български. Единия вместо сок, каза „шок”, много се смях.

След като кацнахме на летището, отидохме до гара Дьо Норд. Оставихме си багажа и щом излязохме ме заслепи слънчев лъч: Париж беше пред мен!

Заблестяха витрините на маркови магазини по Шанзе Лизе, видяхме операта и посетихме катедралата „Мария-Магдалена”. Обядвахме в една френска пекарна – сандвичи и кифлички с крем и стафиди, невероятни. Отправихме се към площад „Конкорд”, където се снимахме на фонтаните. Камерата не успя да заснеме площада, но в делечината се виждаше Айфеловата кула.

Решихме първо да посетим Лувара, толкова е красиво, невъзможно е с думи да се опишат тези багри. Видяме и пирамидата заснета в „Шифърът на Леонардо”. От там поехме по брега на Сена, беше толкова романтично! Осъзнах, че липсва момчето, с което да споделя щастието си. Получих SMS от Том, искаше ми се да съм влюбена, особенно много тук в Париж. Стигнахме до Айфеловата кула, документирахме момента със страхотни снимки, дори опитахме от сладоледа, който продаваха там. Към края на деня успяхме да видим и Триумфалната арка. Париж блестеше окъпан в неонови светлини.

С последния влак пристигнахме в Лил и същата вечер се запознахме с останалите участници в международния младежки обмен. Предстоеше ден за шопинг в Лил, след това се разходихме в Зоологическата градина и накрая – вечеря. Здрачаваше се, когато минахме през центъра на Лил, слънцето розово-оранжево накара всички ни да спрем и да му се любуваме.

Станахме в 9 часа и с бус се превозихме до едно много приятно местенце в Белгия – Льо Бизе. Разхождахме се из града и с очудване видяхме, че върху всяка входна врата на местните имаше поставена кравичка за добре дошли. Пътувайки разбрахме защо: Местните жители са старателни земеделци и много дружелюбни. Купите сено бяха подредени като различни геометрични фигури. Кравите в този район са необикновенна порода – силни, мощни, мускулести и „наблюдаваха” всеки, който мине покрай тях, а от млякото, което дават се произвежда най – вкусния шоколад на света.

Пътуваме до екологично чиста градина с плодове и зеленчуци, в която не се ползват никакви препарати, намира се в град Ван Вуш. Посетихме прекрасния парк във Ван Вуш с езеро и патици. Играхме една игра „Лъвът и вълкът”. С помощта на тази игра, участниците от обмена, станахме още по-близки.

Тръгнахме към Брюж, в Белгия. Бях предубедена, тъй като исках да отидем в Брюксел, но грешах. Брюж се оказа най-красивото и романтично място, на което съм била. Архитектурата беше удивителна-типично фламандска, заострени покриви, тухлени сгради. Градът беше като приказка, имаше канал с лодки и лебеди. Брюж е защитен като архитектурен паметник от Юнеско. Най-интерсно ми беше в галерията на Салвадор Дали – впечетли ме начинът, по който са нанесени цветовете и авангардното му мислене. Най-добре се чувствам обградена от приятели, хапвайки си белгийски шоколад. Но в мен винаги се прокрадва едно чувство: ”Дали съм си изживяла времето пълноценно?” Просто мозъкът ми се опитва да запамети всичко, да запазя траен спомен.

На другия ден играхме боулинг, карти, посетихме френски бар, но най-забавното беше, че карахме кану-каяк. Невероятно преживяване-водата, греблата, прекрасния пейзаж. Карахме и моторни лодки и управлявахме катамарани – беше изключително. Вечерта приключи с кафе-татър, всеки от нас се сдоби с прекрасна роля и танц.

Подготвихме и специална българска вечеря за участниците в младежкия обмен – с мусака, пълнени чушки, българско сирене , луканка и лютеница. Всички толкова се впечетлиха от угощението, че дори поискаха допълнителна порция. Изненадата за вечерта бяха българските хора и българските парфюми от Казанлъшка роза и картички за всички. Вечерта приключи с аплодисменти за България, българския химн и игра ”Кой е опознал най-добре българските традиции”.

Последен ден от нашето приключение. Вечерта преди да си отпътуваме за България си направихме барбекю и изпращане на всички, много плакахме, но и много целувки и прегръдки си раздадохме.

До нови срещи!

Дайте оценка на пътеписа

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (177 гласа, средно: 4,15 от 5)
Loading ... Loading ...
Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

8 Коментара »

  • pepito казва:

    Ауу Томина, благородно ти завиждам за тази чудесна разходка из Франция. Мечта! Пътеписа е страхотен, снимките също. Усеща се настроението и вдъхновението от най-романтичната страна в света!

  • Лили казва:

    И на мен много ми харесва Брюж! И аз го намирам за много романтичен град!
    Много хубав пътепис :) Поздравления

  • Томина казва:

    Благодаря Ви много за хубавите думи, искрено се радвам, че Ви е харесал пътеписа!

  • Лили казва:

    Очакваме да ни разкажеш и за други места :)

  • Karmen казва:

    Изключително много ми хареса. Просто начинът, по който разказваш за местата, които си посетила те пренася там. Пожелавам ти да спечелиш и най-вече да поддържаш искрата на живец,която така ярко и силно гори в теб. Нека душата ти се напълни с още хиляди такива красиви и вълшебни пейзажи и нека твоето пътешествие бъде безкрайно……
    С пожелания за това винаги да бъдеш себе си твоята братовчедка Кармен :*:*:*

  • Теодора Петкова казва:

    Много интересен пътепис, супер свежи снимки :)

  • kathryn казва:

    Хубаво момиче, било на хубави места, а да не знае, че се пише ЛувЪр…

  • Nelina казва:

    Съжалявам, че ак сега вземам отношение по това интервю, но сега попадам на него.
    съжалявам и за друго: че ще направя нелицеприятна оценка и на авторката на “пътеписа” “На лов за спомени”, и на поддържащите сайта “Разходка.com”.
    Уважаема Томина, много са малко допирните точки на Ващето писание с това, което се нарича пътепис. Права сте, че пътеписът не бива да преписва справочниците, но не бива и да е въдух под налягане, какътво е Вашият лов за спомени. Ха вземете и си го прочетете внимателно и кажете защитили ли сте заглавието? И въобще какво научава читателят от Вашите лековати брътвежи? Ще спра до тук, все пак млад човек сте. Оставям ви да размислите над думите ми и друг път, когато участвате в конкурс, да сте на по-добро ниво.
    Уважаеми администратори на сайта! Защо титулувате всеки пътепис, изпратен за конкурса ви, “прекрасен”? Ето, този тук никак не е прекрасен, а е една проста махленска раздумка без никаква публицистична стойност. Та нали в сайта ви влизат млади хора, още без оформени житейски критерии, нима искате те да си мислят, че всеки, който грабне перото и надраска каквото му мине през ума, е новият Алеко Константинов?

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.