Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурс за пътеписи 2010.

Разказва ни Черньо Чернев.

Ефес е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия,    днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, недалеч  от турския бряг на Егейско море. В античността е бил на самия бряг,  който с времето се е отдалечил в страни от морето.

След това се насочваме към турския град Кушадасъ, откъдето стигаме  до една от най-важните цели на нашето пътуване – античния Ефес.  Археолозите го откриват през ХIХ в., търсейки едно от седемте чудеса  на древния свят – храма на Артемида. През 1869 г. британският учен  Джон Търтъл Уудс намира нищожните останки от прочутата сграда на  дъното на кална яма. Днес за него напомня единствено самотна  колона.

Първият храм вероятно е построен още през IХ-VIII в. пр. Хр. Той е бил  посветен на изобразявана с няколко гърди местна богиня,  символизираща плодородието на природата. По-късно архитектът

Останки от великолепната библиотека на Целз в Ефес

Херзифон проектира култова сграда с високи каменни колони, каквато светът още не бил виждал. През 550 г. пр. Хр. лидийският цар Крез превзема Мала Азия и разрушава храма. След като постройката е възстановена четири пъти по-голяма от предишната през 356 г. пр. Хр., тя е изгорена от печално прочулия се Херострат. Младежът желаел да впише името си в историята и избрал този нелеп начин, превърнал се в синоним на човешка глупост.

Скоро след това започва строителството на нов храм на Артемида. Архитект става известният Скопас от Парос. Тогава Ефес вече е един от най-богатите градове и не се пестят средства за построяването на новата сграда. През 333 г. пр. Хр. Александър Велики го вижда още в строеж, но великолепно описание е оставил римският историк Плиний Стари. Според него сградата била с гигантските размери 148 на 79 м. Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 м. Всички архитектурни детайли били изпълнени от бял мрамор от о-в Парос. Тази прекрасна постройка просъществувала до 262 г., когато е разрушена при нашествието на готите и повече не е възстановена.

Храмът на Артемида е символът на Ефес, но самият град напоследък е значително по-впечатляващ. Благодарение на планомерните разкопки главно на австрийски археолози, неговият предишен облик става видим за хората. При реставрацията се използва т. нар. анастилоза или “черга от парчета”. Мнозина учени отричат този метод, при който се възстановяват цели фасади на сгради. От друга страна така туристите могат да се докоснат до миналото величие на града.

Според данните от разкопките местността е обитавана още през II хил. пр. Хр. Може би съществуващото тогава селище е идентично с Апаса – важно средище на народа на хетите. Около Х в. пр. Хр. тук започват да се заселват йонийските гърци. Към IV-III в. пр. Хр. Ефес вече е голям пристанищен център. Тогава той е бил на самия бряг, но морето по-късно се отдръпва навътре. От 133 г. пр. Хр. градът влиза в границите на Римската империя и добива великолепния облик, който виждаме днес. Заради отдръпването на морето през Средновековието Ефес загубва значението си. През 1090 г. е превзет от турците селджуци. Древният град е изоставен напълно, а недалеч е основано селището Селджук.

Група американци от Мазачузетс пеят химна на САЩ в  амфитеатъра на Ефес

Слизайки на паркинга, ние минаваме през Одеона и Агората. Първият се нарича още Малкият театър и според надпис от 150 г. е построен от Ведий Антоний. Сградата е с капацитет от 1400 седящи места и е била предназначена както за театрални представления, така и за срещи и разговори на местния Сенат. Тя се намира северно от Агората, която е била търговският център на Ефес. Създадена през I в. при управлението на римските императори Октавиан Август и Клавдий, агората е оградена с двойна колонада. Недалеч са обществената Базилика и Пританеонът, изпълнявал функциите на съвременните кметства

До него е храмът на Хестия Балая, където целогодишно горял свещеният огън. После тръгваме по прочутата улица, която се вие по склона между хълмовете. Многократно преправяна, тя е павирана с каменни и мраморни плочи, а от двете страни се извисяват колони, статуи, различни пиедестали, фризове и надписи. В древните руини се открояват покритите и поддържани с колони галерии, чиито подове са били застлани с изящни мозайки.

Сред сградите изпъква храмът на Адриан, построен около 138 г. от Квинтилий. Сградата е създадена в коринтски стил и е забележителна с елегантните си пропорции. Оцеляла е арката с изображението на богинята Тита, покровителка на Ефес. В храма е имало статуи на императорите Траян, Диоклециан, Константин Велики и др. От другата страна на главната улица са “Къщите на склона” или дворците на най-богатите граждани. Много от тях имат запазени мозайки и стенна живопис.

Най-сетне излизаме срещу великолепната фасада на Библиотеката на Целз, изцяло изпълнена по метода на анастилозата. Тя е построена от Тиберий Юлий Агила при управлението на император Адриан. При нашествието на готите сградата е изгорена, но фасадата е частично запазена. Състои се от два реда колони, като на първия етаж са с коринтски капители. Оцелели са вратите и прозорците, оградени с декоративни релефни мотиви. Съвсем наблизо от Библиотеката на Целз е огромният Театър на Ефес, събирал някога повече от 25 000 зрители. Той има класическо оформление и днес също се използва за театрални постановки.

Моето впечатление от Ефес може да се сравни само с чувството, което изпитах преди две години, посещавайки древната Петра в Йордания. И отново си задавам въпроса – защо ние, българите, не може да използваме нашето културно наследство, така както го правят нашите съседи.

Ефес театрална постановка от живота на  ефесяни

Тук отново има интересна история относно откриването му. В началото на 19 ти век в Германия излиза книга „Животът на Дева Мария според Катерина Емерих”. Авторката е монахиня – инвалид и никога не е напускала родното си село. В книгата с изключителна точност са описани хълмовете на Ефес и организираната по-късно от свщеници експедиция, открива безпогрешно мястото, където Йоан отвежда Богородица, след като Иисус му поверява грижата за майка си.

Селището е известно още през 2 хилядолетие пр. н.е. от текстове на хетитите и изглежда е идентично с Апаса – важен център на хетитите и микенската култура. Около 10 в. пр. н.е. започват да се заселват йонийски гърци.

До превземането на града от царя на Лидия Крез през 560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с храма на Артемида (Артемизион) – едно от седемте чудеса на древния свят, построен на ново и през 296 г. пр.н.е. от царя на Тракия Лизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 пр.н.е. до 133 пр.н.е. влиза в състава на Пергамонтското царство, а след 133 г. пр. н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.

В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес (“Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?” // Деяния на апостолите19:35), както и с “Послание на св. ап. Павел до Ефесяни”. Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви (“До ангела на ефеската църква” // Откровение на Йоан 2:1-7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово Св. Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.

През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, а през 449 г. там се състоява т.нар. «разбойнически» събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През 1090 г. , малко преди Първия кръстоносен поход, Ефес е превзет от селджуките. Близко до града, по време на османите, е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селджук (Sel?uk).

Археологическите изследвания в Ефес започват през 19 в. с търсенето на останките на храма на Артемида. При това се откриват първите части на древния град. След края на 19 в. главно австрийски археолози от Австрийския археологически институт провеждат планомерни разкопки и разкриват обширни части на града, предимно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. “къщи на склона” (на южния сенчест склон на хълма), в които се намират ценни мозайки.

* * Библиотеката на Целз

Австрийски археолози провеждат реставрационни работи по съвременна методология, отчасти след конгреси на специалисти. Така например монументалната Библиотека на Целз (Celsus) от 2 в. е реставрирана при използване на оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като «черга от парчета». След голямото земетресение се налага някои ценни сгради, като храма на Адриан и двата театъра да бъдат частично реконструирани по метода анастилоза. Една от тях е тази, която е описана в Деянията на апостолите, в сцената с апостол Павел и търговците на религиозни предмети.

Междувременно тези реставрирани сгради, както и църквата Св. Богородица (на събора от 431 г.), стават притегателни туристически обекти. На фасадата на Библиотеката на Целз се установява за пръв път на римска постройка лека извивка, която прави вида на зданието по-изящно. Подобно нещо е известно до дотогава само при старогръцки храмове. Важни археологически находки от преди сто години се намират днес във Виенския дворец Хофбург. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи, близко до разкопките.

* * Личности родени в Ефес:

* Хераклит, философ, роден ок. 535 пр. н.е. в Ефес.

* Херострат, подпалвач на храма на Артемида за да придобие слава.

* Ханибал е бил известно време в изгнание в Ефес.

* Ксенофон от Ефес, автор на романа Ephesiaca (по римско време).

* Апостол Йоан Евангелист пребивава в Ефес.

Църквата Св. Йоан Евангелист в Ефес е построен от Юстиниан I на хълма над храма на Артемида.

Света Богородица според католическата църква е починала в Ефес, според православната в Йерусалим. Предполагаемият ? дом в близост до Ефес днес е място за поклонение както на католиците, така и на мюсюлманите, почитащи я като “майка на пророк”. Тиберий Клавдий Аристион (Tiberius Claudius Aristio) – римски гражданин, прочут с разкошни градски здания в Ефес. Свети Седем отроци в Ефес, спасени от преследване като християни, събуждат се след 200-годишен сън в пещера на северния клон на хълма в Ефес.

Храмът на Артемида в Ефес е бил едно от Седемте чудеса на света.

Сградата явно е била впечатляваща. Филон Византийски пише – “Виждал съм Висящите градини на Вавилон, статуята на Зевс Олимпийски, Родоския колос, Пирамидите и храмът на Мавзол, но когато видях Храмът в Ефес да се извисява в облаците, всички други неща избледняха”.

Първият храм на богинята Артемида вероятно е бил построен около 800 пр.н.е. на калния терен близо до реката в Ефес. Ефеската Артемида, понякога наричана и Диана, не е била същата богиня, която е почитана в Гърция. Докато гръцката е богиня на лова, тази е богиня на плодородието и често е изобразявана с няколко гърди – символ на плодовитостта.

Този най-ранен храм е имал свещен камък, вероятно метеорит, който “паднал от Юпитер”. Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 пр.н.е. град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон бил ангажиран да построи голям нов храм. Той го проектирал с високи каменни колони. Вземайки предвид, че каруците, носещи колоните, могат да заседнат в мочурливата почва, Херзифон поставил колоните легнали и така ги изтърколил към мястото, където трябвало да бъдат издигнати.

И този храм не издържал дълго. През 550 пр.н.е. лидийския цар Крез завоювал Ефес и другите гръцки градове и Мала Азия. По време на военните действия, храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител Крез решил да съдейства за построяването на нов храм. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони държали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до 356 г. пр.н.е. когато бил подпален от Херострат.

На 21 юли 356 пр.н.е. Храмът на Артемида е подпален. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза Херостратова слава, означавайки придобиване на слава на всяка цена. Херострат организирал палежа на сградата. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този вандалски акт, че издали декрет, съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Същата вечер е роден Александър Велики. Плутарх отбелязва, че Артемида е била прекалено заета с раждането на Александър, за да спаси своя горящ храм.

Скоро след това строежът на новият храм бил възложен. Архитект бил Скопас Пароски, един от най-известните скулптори на времето си. Ефес бил от най-големите градове в Мала Азия по това време и никакви разходи не били спестени за построяването на новия храм. Според Плиний Стари, римски историк, храмът бил “чудесен паметник на гръцкото великолепие, който заслужава нашето искрено възхищение”.

И този храм бил построен на същото блатисто място, както и предходните. Сградата е била една от първите, направени изцяло от мрамор. Храмът е издигнат от бял пароски мрамор. Изправял се е сред огромно храмово пространство върху издигната платформа. Плиний отбелязва, че дължината на храма е 425 стъпки, а ширината- 225 (около 148 на 79 метра). Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 метра. За сравнение може да се каже, че Партенона е бил само 230 на 100 стъпки и е имал 58 колони.

Според Плиний построяването е отнело 120 години, въпреки че експертите считат, че може би необходимото време е било 2 пъти по-малко. Знаем само, че когато Александър Велики е дошъл в Ефес през 333 пр.н.е. храмът все още се е строял. Той предложил да финансира построяването, ако след това неговото име бъде увековечено като строител на храма. Гражданите не искали името на Александър да стои на храма им, но не искали и да му го кажат и накрая му дали тактичен отговор – “Не е удобно един бог да строи храм за друг бог” и Александър не настоял повече. Храмът бил разрушен през 262 г. от н.е. от готите. Когато римския император Константин I Велики възстановил града по-късно, отказал да възстанови храма. Като християнин не се вълнувал толкова много от езически храмове.

През 1863 г. Британският музей изпраща Джон Търтъл Ууд в Ефес да намери храма. Районът е пълен с бандити. Било трудно да се намерят работници, а и бюджетът му бил малък. Той нямал ни най-малка представа къде би могъл да се намира точно храма. Търсил го 6 години. Всяка година Британският музей го заплашвал, че ще му спре финансирането ако не намери нещо, заслужаващо внимание и всяка година той ги убеждал да го оставят още един сезон. Накрая през 1869 г. на дъното на кална яма, Ууд намерил основите на великия храм. Изкопал 132 000 кубични ярда пръст. Останките на няколко скулпторни фрагмента били пренесени в Британския музей, където могат да бъдат видени и днес.

Днес мястото на храма е кално поле. Самотна колона стои да напомня на посетителите, че се намират на мястото на едно от най-големите чудеса на древния свят.

“Виждал съм Висящите градини на Вавилон, статуята на Зевс Олимпийски, Родоския колос, Пирамидите и храма на Мавзол, но когато видях Храма в Ефес да се извисява в облаците, всички други неща избледняха”, пише Филон Византийски.

* * Най-интересното, което трябва да се знае за Ефес, е, че той е бил разположен в древността на морския бряг. Днес е на 6 км разстояние от него. Внушителното постижение на древната архитектурна и градоустройствена мисъл било обречено от затлачването на своето пристанище. През 6 в. то вече е безполезно и населението окончателно се премества към днешния Селчук.

Ефес е заселен още във II хил. пр. н.е., но някъде към 9 в. пр. н.е. делфийският оракул довежда на това място йонийски гърци. Градът предизвиква интереса на редица завоеватели – като Крез Лидийски и Кир от Персия. В крайна сметка през 133 г. влиза в състава на Римската империя и става един от най-важните й градове.

В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей тук, а по-късно апостол Йоан минава оттук заедно с майката на Исус. През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, по време на който Мария е провъзгласена за Богородица. Ефес е разкопан в началото на 19 век, в търсене на останки от храма на Артемида.

По-голямата част от огромния град (200 000 жители, при население на цяла Европа около 5 млн. по онова време) все още е скрита под огромните хълмове, но и наличната гледка е доволно впечатляваща. Бели мраморни улици, колони и стени се издигат под жарките средиземноморски лъчи.

В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес (“Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол? // Деяния на апостолите 19,35), както и с “Посланието на апостол Павел към ефесяните”. Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви (“До ангела на ефеската църква” // Откровението на Йоан 2,1-7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували

Мен лично ме впечатли опознавателният знак на християните, издълбан на изход. Ефес е бил град на Артемида и всички се прекланяли пред силата и красотата и мъдростта й . Да си християнин в онези времена е било равносилно на престъпление. И тъй като всички разпознавали рибата, като знак на Християните, ефесяни измислили свой знак, който вписали в кръг първите букви на Иисуус Христос, Отец, Син и Свети дух, което четено отново означавало риба – ипсиос

Според древните източници, още 2 хил. години пр. н. е. тук е имало град, Апаса, който бил важен център на държавата на хетите през 13-14 в. пр. н. е. Лингвистите приемат, че думата „Ефес“ е дериват от „Апаса“, защото една поредица находки при разкопките на южния склон на хълма под крепостта на Селчук са датирани от второто хилядолетие пр. н. е., които… и т.н.

След падането на Троя, тракийски групи започнали миграция на юг по Егейското крайбрежие и Западна Анадола, създавайки колонии. Египетски източници от 12 в. сочат надписи на градове, създадени по времето на тези миграции, а на картата има посочен район, наречен Еолис или Йония. Той е посочен също в персийски и асирийски надписи, за него се споменава дори и в Библията.

* * В една от легендите, Андрокъл, син на Кодрос, цар на атиняните, и негови приятели, също се увлекли по идеята да си направят град някъде по толкова приятното, живописно крайбрежие на Егея. Но все не можели да се спрат на някое местенце.

Тогава Андрокъл се върнал и се консултирал с прочутия Делфийски оракул, който му „предал“, че една риба и един глиган ще му укажат мястото, където да си направи град. И пак тръгнали младежите по крайбрежието да си търсят пътя в живота. На едно място, пътьом, си направили бивак да пренощуват. Наловили си рибка за вечеря и тъкмо да си я изпекат, един рибок скокнал из тигана, разплискал зехтина, огънят подхванал сухите храсталаци наоколо и от тях излязъло едно младо диво. Андрокъл бързо го настигнал и утрепал. Убедени, че пророчеството на оракула се сбъднало, Андрокъл и другарите му рекли „Ей тук ще бъде!“. И основали своя град на това място

А после Ефес просъществувал там повече от 400 години, управляван от смелия и умен Андрокъл и потомците му А, когато Андрокъл умрял, бил погребан в едно малко светилище близо до едната порта.

Ефес не веднъж бил нападан от неприятели, но оцелявал, а шести век пр. н. е. бил неговият „златен век“ – по това време градът имал нечуван разцвет… Но, „времето тече и всичко се променя“, както го рекли някога древните гърци. По-късно Ефес бил завлядян от лидийци, после от персийци. През 334 г. пр. н. е. пък Александър Велики го превзел без никаква съпротива от страна на жителите му, заради което, навярно, го пощадил. Но след смъртта му, за населението настъпили тежки дни под управлението на неговия пръв пълководец Лизимах. После го достигнали и пипалата на Римската империя, ама пък император Август му дал статут на метрополия. Докато през 262 г. от н. е. градът бил нападнат и разрушен от готите, и никога повече не успял да възвърне предишното си значение

* * Одеон или наричана още „Малкият театър“ е една полукръгла структура, според намерените надписи, бил построен около 150 г. от н. е. от някой си Публий Антоний и съпругата му Флавиа Папиана, които били от едно от видните семейства на града. Одеонът изпълнявал двойна функция: на място, където заседавала градската управа и където се провеждали концерти и театрални изпълнения. Предполага се, че е имал покрив, защото не са открили водосточни канавки на пода за дъждовната вода. Имало е зала, място за оркестър, побирал е около 1400 седящи зрители. Бил е облицован с мрамор.

защото от край до край е настлан с мраморни плочи. Тази улица минава през целия град и стига до прочутата библиотека на Селсус и по-нататък до Големия театър. В митологията куретите са полубожества. Но в Ефес вече били нещо като „класа“ на свещениците. Надписи, свързани с тях, са открити на много места из Ефес, но най-много, казват, в Пританеона-улицата на Куретите

Започната от Тиберий Селсус по времето, когато бил консул на града /105-107 г. от н. е./, била завършена от сина му Тиберий Юлиус през 117 г. с идеята да бъде и мавзолей на баща му, който починал през 114 г. Библиотеката била построена изцяло от мрамор и декорирана с фигури на Ерос и Нике, с розети и гирлянди. От мрамор, всичко е от мрамор! Тя е типично строение за епохата на император Адриан. На два етажа, колони, капители, декорации, стъпала, коридори, ниши…

А статуите в нишите са: София, Епистеме, Енония и Арете, и символизират съответно: мъдрост, знание, интелигентност и добродетел. Капацитетът на библиотеката бил повече от 12 хил. свитъка, които се съхранявали в шкафове в ниши в стените, които пък били двойни, за да предпазват свитъците от големи температурни разлики и влажност. Тя е третата най-богатата библиотека в древността, след тези в Александрия и Пергамон

* * Ефес – Големият театър

Това е второто особено впечатляващо като строеж в Ефес, доста запазено до наши дни. Започнат по времето на Лизимах и многократно преправян после, този театър буквално се катери по склона на хълма. Капацитетът му е бил 25 хил. седящи места и е толкова голям, че се вижда добре дори от пътя между Кушадасъ и Селчук. Акустиката е невероятна и ако пуснете монета н центъра на сцената, там някъде нависоко на последние ред вив въсините се чува като гръм.

Градът е бил разположен, а централната му част „разтеглена“, в нещо като долина между два хълма. Единият вход е от югоизток, а другият – от север. В близост до северната му порта, по онова време било пристанището – имало е езеро, което по канал се свързвало с морето. Днес от него е останало нещо като блато, нарича се Коджагьол. Именно от Големия театър до пристанището се е вторият „булевард“ на Ефес – булевард „Аркадия“ или „Спокойната улица“. Дължината му е 530 м, а ширината – 11 м. От двете му страни е имало тротоари с колонади за уличното осветление и канализационна мрежа под настилката от мраморни плочи; И още безброй магазини, галерии, спортен комплекс с бани; сграда с вероятни функции на хотел; заведения за развлечения.

* * Църквата на Ефес .

Откровение 2: 1 на ангела на църквата в Ефес пиши: Това той каза, че притежават седем звезди в дясната си ръка, който ходи всред седемте златни светилника; 2 Знам, че делата ти, ти и труда, и ти търпение, и как можеш да не ги носят, които са зли и ти си ги съдят, които казват, че са апостоли, а не са, и си намери ги лъжци: 3 и си поемат и имаш търпение, и за Моето име си заради затруднен, и не си се уморил. 4 Въпреки това имам нещо против тебе, защото ти си ляво първата си любов. Помни, прочее, от 5 откъде си паднал, и покай се, и направи първите си дела; или иначе аз ще дойда при тебе бързо, и ще премахне светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. 6 Но това си, че ти hatest делата на николаитите, които и Аз мразя. Той 7, че има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай.

Acts 18:19-24;19:1-35;20:16-17;21:29, I Co От Деяния 18:19-24; 19:1-35; 20:16-17; 21:29, Кор. 15:32; 16:8, I Tim. 15:32; 16:8, Тим аз. 1:3 II Tim. 1:3 II Тим. 1:18; 4:12, Rev. 1:11,2:1 1:18; 4:12, Откровение 1:11,2:1

Дайте оценка на пътеписа: