femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » Градски разходки, На Планина, Пътеписи

Пътепис: Хубавата Елена

Публикувано от на 05/10/2010 – 09:582 Коментара
етикети: , ,

Ето един прекрасен пътепис , които участва в Конкурс за пътеписи 2010.

Разказва ни Магдалена Борисова.

България , Елена

Събота е. Предлагам да си организираме малка екскурзия до град Елена. Градчето се е сгушило в северните предпланини на централна Стара планина, в подножието на връх Чумерна. Намира се на 40 километра от старата столица. С кола от Велико Търново се стига за половин час, а с автобус за час. Повечето българи познават и свързват името на града с киселото мляко “Елена” и с мезетата „Еленските майстори”.

В града витае особена възрожденска атмосфера.Елена възниква около средата на 14 век. Има няколко легенди за неговото създаване. Най-популярната е, че селището било кръстено на българската царица Елена….

След падането на столицата Търново, тук се преселили избягали търновски болярски родове.

Още от самото начало градчето имало известни привилегии – запазило сравнителното си самоуправление. Населението му било чисто българско, а това оказало влияние върху културния и духовния живот.

Първо посещаваме музейният комплекс, който включва Даскалоливицата, църквата „ Свети Никола” и Камбуровия хан.

Посетителят остава изненадан от размерите на църквата. Човек се чувствам като Гъливер в страната на лилипутите. Но не мислете, че някога Елена е била населена от джуджета. Църквата „Свети Никола” е строена по време на турското робство, когато е имало определени норми колко може да бъде висок един храм на гяури. За това тя е била вкопана в земята. Не се знае точната година на построяването й, но през 1518 вече със сигурност е съществувала, защото тогава е бил подарен псалтир за нея. През 1800 година при кърджалийско нападение селището и църквата са били опожарени и ограбени, но църквата е била бързо възстановена с дарения от жителите. Била е изписана наново и тези иконописи са се запазили и до днес.

В непосредствена близост над тази църква са издигнали по-късно през 1836 година нова по-голяма църква „Успение Богородично”. Тук се е бил формирал първият градски център. През 1812 г. е била изградена и часовниковата кула.

И до днес ударите на часовниковата камбана озвучават града. И колкото и невероятно да е – тя още работи!

При това само с пет минути отклонение.

Камбуровият хан е част от музейния комплекс. Най-интересното е, че тази сграда се е намирала на сегашното място на язовир Йовковци. Когато е започнал неговия строеж са я разглобили и греда по греда и камък по камък са я пренесли и построили наново точно тук.

Ето ни пред “Даскалоливницата”. Това остроумно име й е дал Петко Рачев Славейков – сиреч тук са се леяли даскали. Това е първото българско класно училище за подготовка на учители. Тук са учили Петко Рачев Славейков, Добри Чинтулов и много други видни книжовници от онези години. Елена е била просветното огнище за България, като Оксфорд е бил за Англия например.

После посетихме къщата- музей на бореца за духовна независимост Иларион Макариополски и племенника му общественика -поет Стоян Михайловски. Тя е типичен образец на еленска възрожденска къща.

Масивна двуетажна къща с чардак. Долнит кат е иззидан от камък, а вторият етаж – от дърво. Посрещна ни местният екскурзовод и ни въведи вътре нагоре по тясното дървено стълбище, което ни изведи на полуоткрит сайван. Екскурзоводът обясни, че тук са спели лятно време. После потънахме във вътрешността на къщата за да разгледаме и стаите. Масата край която фамилията се е събирала да се хранят – типична софра – кръгла трикрака маса висока около 40 сантиметра и ниски трикраки столчета.

- Изумително пак се чувствам като Гъливер !- възкликна Гошо. – Всичко тук е доста малко! Ако са пили от такива чашки кафе, аз трябва да изпивам по 50 чашки кафе на ден!

Въведоха ни в спалнята. Огромна стая. Няма легло. Застлано е направо на земята. Разбира се не са ползвали чаршафи. И всички са спели заедно тук! Съпрузите не са имали никакво уединение. А са имали толкова много деца…

Обиколката приключи.

Елена е роден град на още много видни българи – Йосиф Брадати, Дойно Граматик, Никола Момчилов… Добре че и техните къщи не са музеи – иначе не би ни стигнал денят.

Тук на всеки ъгъл има плоча с надпис “Тук бе роден…” и следват имена на известни българи – поети, писатели, общественици, учени и политици.

Стигаме и до родната къща на Петко Юрданов Тодоров, виждаме и бюст- паметника на писателя. Поетът Яворов често е бил гост тук. Историята на чувствата му към сестрата на писателя – Мина е една от българските любовни легенди. Тя е останала жива и до днес в стиховете, посветени на красивата еленчанка.

Връщаме се на площада където цари спокойствие- не ще видите забързани хора там.

Ако не си падате да обикаляте като гламави музеите и да щракате като японски туристи всяка забележителност, а искате просто да избягате от напрежението на големия град и да помързелувате – това е Вашата дестинация! Тук хората изглеждат спокойни. Усмихват се. А ако някой си изпие кафето за по-малко от час го вземат за неврастеник.

Аз лично обичам по-активната почивка. Виждам стъпала които тръгват от площада нагоре. Те водят към парка “Калето”. „Хайде да ги изкачим” предлагам. Според преданията там някога горе е имало крепост – кале, където жените и децата са се криели от турските нападения. През 18-ти век я развалили и с камъните започнали да си правят къщи, а основната част използваи за строежа на църквата “Успение Богродично”. Сега това е парк – любимото място за разходки и спорт на еленчани.

Много стъпала, но пък гледката от горе е чудесна, а въздухът е толкова свеж! Ето, там е градския стадион. Може да попаднете на мач на местния отбор “Чумерна”, който се нарича като върха, който се извисява над градчето, или да поритате топка с приятели.

На любителите на риболова ще препоръчам да метна поне веднъж въдицата си в язовир “Йовковци”, който е близо до града и доставя питейна вода дори на старата българска столица.

А за ловците еленския балкан предлага незабравими изживявания. В тези гори има страшен дивеч – така са ми разказвали! Ще има дълго да се хвалите на приятели какво и по колко броя сте убили. Аз предпочитам цивилизования начин на лов – да си купя пържоли от супермаркета

Община Елена е известна като общината с най-много населени места – 124 – в това число влиза град Елена, няколко села и 100 махалички! Понякога махалата, тоест населеното място, е само от две къщи. Те са навсякъде. Дори на труднодостъпните места.

През последните години селският туризъм отбеляза бум в град Елена. Обещаваме си и ние да дойдем с преспиване някой път.

Тук към която и веранда да погледнем се виждат да висят прочутите еленски бутове.

Това е обичайната гледка за Елена. Ето така се сушат еленските бутове. От тези гледка и след цялото това обикаляне огладняхме като вълци. Гостите на града непременно трябва да посетят някоя от многобройните механички, където да опитат местните специалитети.

Отбихме се в механа в битов стил.

Винаги когато посещаваме някой град или държава си поръчваме характерните специалитети.

Поръчахме си бут по еленски! М-м-м! Божествено е! Много по-вкусно е от обикновеното филе “Елена”.

Поприказвахме си с главният готвач и собственик на механата – бай Сава. Разпитвахме го за тайната на еленския бут.

– Първо, започна бай Сава, – искам да кажа, защото винаги ме питат: “Това месо от елен ли е?”, НЕ! Това е свинско месо. Нарича се еленски бут, защото е от Елена. Има си специална обработка, не особено сложна, но не навсякъде може да направиш бут по еленски. Важен е климатът, защото освен сол не му се слагат никакви консерванти и месото изсъхва по естествен начин. Еленският бут може да се консумира запечен, запържен или натюр. Кой както го предпочита!

Един съвет от мен – ако дойдете в Елена и сте почитател на мръвките – купете си от тук еленски бут, хем ще е по-евтино, а и много по-вкусно!

Завършихме екскурзията си в град Елена с тур по магазините за последно!

Влязохме в магазинче за сувенири. Купих си акварел с часовниковата кула на града за спомен от този вълнуващ ден.

Това беше нашата разходка из Елена. Ако възрожденския дух и безметежното спокойствие, които царят в градчето са Ви очаровали непременно го посетете. А веднъж стъпил човек тук, иска отново и отново да се връща.

Дайте оценка на пътеписа:

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (31 гласа, средно: 3,13 от 5)
Loading ... Loading ...

Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

2 Коментара »

  • silvia казва:

    ей трябва да отида там! завладяващо е написано с много хумор. и да опитам тоз прословут бут!

  • Анна-Мария казва:

    Ооо, ходила съм в Елена доста пъти, но не съм опитвала от еленския бут. Явно трябва да отида пак хахха :) и на мен като на Силвия ми харесва хумора в статията :)
    Успех

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.