На гости в един от най-красивите, уютни и спокойни градове – град Елена ни кани ОТИЦ -гр. Елена. Планинска прохлада, чистота, безвремие, безкрайна приказка, български дух, красиви църкви …

За гостите на община Елена, градът и китните селца от зелената броеница на китния еленски Балкан са познати като привлекателно място за отдих от забързаното ежедневие на големия град. Регионът е популярен с развития селски, еко и културно-познавателен туризъм. Превръщайки своя дом на село в оазис на уют, спокойствие и зеленина, еленчани са намерили начин да изразят своето гостоприемство и усет за красота. Днес на територията на община Елена са категоризирани седемдесет и седем обекта за настаняване – семейни хотели, къщи за гости, ваканционни комплекси. Независимо дали се намира в град Елена или в някое от околните 123 селца, всеки от обектите е изградил своя уникална атмосфера. Все повече са обектите с басейн, където ще намерите прохлада и през най – горещите летни дни. Но мисълта ми беше друга, ако търсите различното попаднали сте на правилното място.

Конната езда, вкусните местни специалитети, агнешкото чеверме по Гергьовден и печеното прасенце по Коледа, тематичните фолклорни вечери са само част от репертоара. Но колко от Вас са посещавали сауна, направена изцяло от дърво и джакузи в огромна каца? А изненадите тепърва предстоят.

Местните хотелиери са помислили за пълноценния престой както на възрастните, така и на най-малките си гости.

И ако ли все пак Ви доскучее отбийте се в туристическия информационен център, набавете нужната информация и карта и се впуснете в откриване на местните природни забележителности. А такива, уверявам Ви, тук не липсват. Посещение на Христовския водопад, Марков или Раюв камък, Хайдушки чукар или…..изборът е Ваш.

В Елена имате възможност да се запознаете и с някои са от характерните за града занаяти. Майстор грънчар или дърворезбар ще Ви предложи сами да изработите сувенир и да го отнесете за спомен.

Наблизо е и язовир Йовковци. Пригответе въдиците и рибарските принадлежности и хайде на риболов.

Елена е сред малкото балкански градове, съхранили значителна част от архитектурното си наследство.181 са  сградите, обявени за паметници на културата. Седем са емблематичните за града сгради, паметници на културата с национално значение, а именно храмовете „Свети Никола”, „Успение на Пресвета Богородица”, Часовниковата кула, “Родната къща на Иларион Макариополски”, Поп Николовата къща, Петте Разсуканови къщи, сградата на Класното училище – Даскалоливницата.

Предлагам Ви заедно да се разходим по калдъръмените улички на Елена, а аз ще се опитам накратко да Ви разкажа за историята на града.

Обиколката ни може да започне от най – хубавата и емблематична за града възрожденска къща, разположена край реката, къщата – музей „Иларион Макариополски”. Къщата е една от най – интересни сгради в град Елена.  Строена  е около 1710 – 15 г., в нея са родени  Иларион Макариополски – борец за църковна независимост, Никола Михайловски – виден книжовен и просветен деец, Стоян Михайловски –поет –сатирик, автор на  химна „Върви ,народе възродени”. След като вече сме се потопили в атмосферата на онези далечни и трудни, но славни години, продължаваме разходката си край реката, за да минем край уникалния архитектурен ансамбъл на „Петте Разсуканови Къщи” – пет къщи, построени под един покрив, за да съхранят в наследниците на стар чорбаджийски род чувство за дълг и родова принадлежност. Петте къщи  под един покрив са строени от Хаджи Димитър Разсуканов за синовете му в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Всяка от къщите е със самостоятелно архитектурно решение, което ги отличава една от друга  и в същото време фасадата на всяка от тях е хармонично свързана с тази на съседните къщи. Така заедно те образуват един цялостен градоустройствен  ансамбъл. Пресичаме улицата и вече сме пред храма “Рождество Богородично”(1865). Дори и да не влезеш  в храма по пътя към него вече си направил своето поклонение.

Разходката ни продължава нагоре по кълдаръма и така докато стигнем до Часовниковата кула, символ на град Елена. Изградена е по почина на  Еленска община и търновския войвода – аянин Кападжи баши Фейзи ага, който е закупил  часовниковия механизъм „за хаир”, поставен на Еньов ден 1812 г.Кулата е в центъра на града, на най-високото и хубаво място, в близост до някогашния Хилендарски метох и църквата „Св. Никола”. В последствие там се издигнали сградата на Класното училище и църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Така през първата половина на 19 век еленчани са маркирали обществено-религиозния и просветен център на Елена.

Вече сме пред входа на  Даскалоливницата. Сградата на първото в страната класно училище е построена е през 1844 година със средства, събрани от еленчани и с техния труд. „Даскалоливница” я е нарекъл Петко Рачов Славейков, също неин възпитаник, сиреч място където се отливат даскали/учители.От месец август 2008 година Даскалоливницата е включена в 100-те национални туристически обекта под № 60.

В същия двор се намира и храмът „Свети Никола” – първо книгохранилище и гордост за еленчани. Предполага се, че първия градеж на  храма е направен едновременно или непосредствено след формирането на Елена като селище, което се отнася към края на 15 век. Първият писмен документ за съществуването на църквата датира от началото на 16 век – 1518г.Той е най-старият храм в Елена и региона. Опожарен и разрушен при кърджалийското нападение на 23 април 1800 г. храмът е отново възстановен през 1804 в краткия срок от 40 денонощия.

Една от безспорните забележителности на Елена, уникален паметник на архитектурата и изкуството от епохата на Българското национално  Възраждане е храмът “Успение на Пресвета Богородица”. Той е най-големият в Северна България до Освобождението 1878 г. и един от най-големите в страната в наши дни. Неговото построяване е израз както на икономическия просперитет на селището в началото на 19 век така и на неговата духовната извисеност и религиозна преданост на жителите му.

Не можем да не споменем и една от най-характерните и представителни къщи в град Елена – Поп Николовата къща. Строена е през първата половина на 19 век – 1830 година, днес тя е Музей по палеотология.

Разходката ни може да завърши в някоя от уютните еленските механи, където потопени в местната битова атмосфера ще имате възможност да опитате вкусните еленски специалитети.

А опитвали ли сте вкусния еленски бут. Тук местните хора често обясняват, че това не е бут от елен, а сурово сушен бут от прасе. Истината е, че специфичните тук климатични условия придават такъв вкус на месото и млечните продукти, че те стават неповторими.

Заповядайте, бъдете наши гости, а ние ще Ви посрещнем, разведем и нагостим!