Благодарим на Стоян за пътеписа и красивите снимки към него. От сърце ни се хареса пътуването му до Лондон и обратно. Бих искала да се извиня за едноседмичното забавяне с публикацията. Няма да се повтаря, обещавам

Беше краят на Април.2011г. Мои роднини си бяха дошли от Англия за няколко дни. Видях се с тях и случайно ми хрумна да ги попитам дали може да отскоча лятото да видя Англия-та, а те се съгласиха, дори с радост приеха идеята. Седмица по-късно закупих билет за далечния 15.Юли.2011 за полет на България Ер в 14:45 часа.

Минаха месеците и дойде време за заминаване…
На летището беше пълно. Имаше доста хора, но отидох до Чек-ин гишетата, предадох големия си куфар и търпеливо изчаках полета заедно с изпращачите ми. Час по късно ни извикаха. Първоначално се пообърках защото имаше и друг полет до Лондон на Бритиш Еъруейз, но се оправих в крайна сметка. Полета ми беше от изход А1, Терминал 2 на Летище София. Когато влязох в стерилна зона имаше чудесна гледка към перона и най-вече към нашият Airbus A320. Скоро след това се качихме в самолета и излетяхме на изток. Захода не беше особено интересен, пък и нямах възможност да снимам.

Във въздуха се разминахме с друг самолет. Скоростта му беше впечатляваща.

Два часа и половина по-късно видях първата английска земя, а малко след това и Лондон!

Кацнахме на Хийтроу по писта 27L. Всичко в мен беше сравнително спокойно. Но когато самолета започна да рулира и се загледах в самолетите първият който видях бе самолета който определям като „Моята любов“. Airbus A380 на любимата ми авиокомпания – австралийските QANTAS.

Тъй като кацането се извърши на северната писта, а самолета трябваше да стигне до Терминал 4, се наложи да пресечем южната писта. Преди да я пресечем спряхме за да изчакаме излитащите самолети, които без да преувеличавам бяха точно 9 за около 3 минути. Впечатлих се! След това тръгнахме и се установихме на един от ръкавите на терминала. От ръкава до багажното имаше такива лабиринти и пътя беше около 7-8 минути. Наистина беше дълго ходене. Най-емоционалният момент за мен беше когато видях надпис ‘UK Border’. Минах граница бързо, изчаках куфара си, изчаках посрещачите ми и поех по Picadilly Line на метрото. Още от следващия ден започнах разходката из красивия град.

Пътешествието ми включваше посещаване на основните туристически забележителности: Big Ben, Westminster Bridge, London Eye, Tower Bridge, Greenwich, Hyde Park, City Center of London, Alexandra Palace, Park Lane Avenue, Oxford Street и още някои други, за които сега не се сещам. Возих се на DLR (автоматичен влак, който се движи без машинист по линии над земята). Има какво да се види в Лондон – това е ясно!

Умишлено не си бях купил билет за връщане, защото не знаех кога точно ще реша да се прибера. Доста се намръщих като видях извънредно високите цени на самолетните билети, когато реших да се прибирам и разбрах, че последният ми шанс е автобуса. Цената беше 225 лева, а пътят 47 (45) часа. Мислех си, че пътуването ще е зле, но пък кога ще ми падне друга възможност да прекося Европа и хоп, хайде на автобуса!

Беше 25.Юли.2011. Автобусът потегляше в 22:00 часа, но имах късмет, че отидох още в 20ч. на Victoria Coach Station, защото направих час и половина отчаяно търсене на автобуса. Срещнах поне петима българи, които също като мен търсиха автобуса. Слабо представяне от страна на Ивкони, но пък пътуването беше супер… Потеглихме с двадесетина минути закъснение. През нощта след полунощ бяхме в Дувър. От там взехме ферибота за Кале (Франция).

Следващата спирка беше в някакво френско село около 6ч. сутринта където се качиха още двама шофьори. в 8:00 бяхме в Париж.

Жалко, че нямахме престой там. Дори половин час би ме задоволил да отъпча парижките улици, но уви. След целодневно пътуване през Франция в късния следобед се озовахме в Германия. Минахме през Карлсруе, Щутгард и още някои градове…

Вечерта бяхме в Мюнхен. Там спирката беше точно пред стадион Алианц Арена – прекрасен стадион! Имаше и мач в този момент…

Нощен преход през Австрия и на сутринта бяхме в Словения. За първи път минахме граница на влизане в Хърватска и после в Сърбия. Денят беше по-безинтересен от предишния.

Почти точно по разписание в 21ч. бяхме в София на Автогара Сердика където ме чакаше любимата…

Това беше моето пътешествие. Не много нестандартно, но силна емоция за мен!

Искрено се надявам да Ви е харесало!