Конкурс за пътеписи 2012: Зеницата на Вселената (пътепис за Белинташ)
етикети: белинташ, караджов камък, конкурс 2012, конкурс за пътеписи, Кръстова гора, Родипи
Здравейте приятели! Ето и първият пътепис в конкурса на Разходка.ком за 2012г. Изключително красиво, с любов и искрици мъдрост е описана разходка до тайнственя Белинташ. Името на авторката на пътеписа ви е добре известно от предишни наши конкурси – Камелия Мирчева. Много и благодарим за участието. За нас е чест и радост!
Успех на всички участници в конкурса! За участие в конкурса, моля изпращайте вашите пътеписи, видео клипове или фотописи на e-mail: pishi@razhodka.com
Тайната на всяко едно пътуване се състои в това, човек да се научи да изживява всеки миг – тук и сега. Да успее да подреди по пътя мълчанието си, за да може след това да намери точните и правилни думи, с които да го изрази.
Тайната на всяко едно пътуване се състои в това човек да успее да стане едно цяло с природата, да се слее със скалите, дърветата и тревите и да бъде цял със себе си и със света. И после да погледне себе си от друг ъгъл. Защото само, когато човек успее да се освободи от своето Его, може да усети любовта и чрез нея да проумее тайната и смисъла на живота си.
Пътищата и днес и в древността са свързвали и разделяли хората.
Пътищата в древността са били и граници на племенни и култови различия. За пътищата са се водели ожесточени войни, спорове и дълги битки, защото само тези, които са владеели пътя са имали просперитет и богатство.
Пътищата…и границите?!…Границите и мостовете?!…Тук, в Родопите, всичко изглежда нереално, величествено и могъщо.
Докато пътуваме към селото си мисля за езикът на човешката радост и болка, за човешкото щастие и страдание и за онази тишина, скрита зад мълчанието или крясъка. Мисля си за онази лекота, която кара човека да стане част от всичко наоколо.
Има ли някаква тайна, която може да разкрие пътя на мислите?!…
Човек привлича всичко, което влиза в живота му чрез силата на образите, които ражда умът му. Човешките мисли винаги се превръщат в реалност.
Човешките мисли могат да направят човека свободен или да го оковат в граници. Граници, които поставят дистанцията между него и различните други, с които няма какво да си каже или не би могъл да общува. И не защото не ги приема, а просто защото мислите, представите, идеите и направените избори са различни…Проблемът не е в различието, а в това какъв път си избираш ти самия и как ще го извървиш. Дали по пътя ще споделяш радостта на другите или ще ги нараняваш…Всъщност, няма проблем, просто различните хора живеят в различни светове.
Виждаме селото. То е тихо и спокойно и много обезлюдено.
Село Мостово е разположено е в рида Добростан, на средата между Кръстова гора /1418м./, Караджов камък / 1448м./ и Белинташ /1226м./. Твърди се, че селото е в центъра на един голям енергиен триъгълник.
Днес, тук живеят 79 човека. Около селото са разположени махалите: Чуката, Корджувци и Чотровци и селата Врата и Ряката.
То се намира в средата на квадрат от четири свещени места – Юрта, Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора. Името му идва от естествения каменен мост, който се намира на самия вход на селото. Реката е издълбала пътя си в голяма, масивна скала.
Мисля си за водата?!… Водата, която измива мърсотията ни и поддържа живота ни…За онази вода, която променя камъка и го превръща в мост. Водата и човека?!…
Човек не би могъл да стане част от света, ако не знае кой е, от къде е тръгнал, какво е преживял и научил.
Човек не би могъл да цени другите, ако не цени себе си. Не би могъл да се радва и да цени живота и света, ако не цени това, което притежава.
По пътищата на България човек може да открие собствените и тези на народа си чудеса. Защото независимо дали осъзнава или не, човекът винаги е част от вълшебството на живота. Всяко нещо е всичко. Любовта съществува. Мъдростта също. И злото и доброто не съществуват извън човека.
Родопите?!…Огромни лица, скални структури, трапецовидни ниши, издълбани линии в скали, гори, странни скали…Често те вървят в комплект с пещери, естествени или издълбани от човешка ръка…Някои от тях имат форма на човешки очи, които гледат към небето. Други имат площадки на трудно достъпни места и са забележими само от огромни височини. Много изследователи свързват сложните конфигурации по тях с астрономията. Предполагат, че врязаните в скалите и платата линии са своеобразни календари.
Общото между всички тези скали и места е, че те винаги са групирани и между тях има някаква видимост.
Дали тези структури са система от светилища, не може със сигурност да се каже, но е факт, че са дело на хора със забележителни астрономически, металургични и строителни познания?
Дали тези образувания са носители на шифрована информация, закодирани ли са послания в пиктограмите, това са въпроси, на които науката тепърва ще търси отговори?!…
Има допускания, че преди 9000 г. нашите древни предци са оставили в Родопите код към мините си.
Някои изследователи твърдят, че дадените съчетания на знаци показват наличието на рудни жили и на места, в които е имало металодобив, разработван през неолита /VІІ-VІ в. пр.н.е/ и достигнал разцвета си през халколита. /V-ІV в. пр.н.е/.
Малко и недостатъчно знаем за хората от онази епоха. Какви са били, как са стигали височините на скалите?!…Много въпроси и малко отговори.
Единственият категоричен и неоспорван факт е, че за да направят всичко това, те са притежавали доста знания и умения и са можели да откриват, добиват и преработват метали. За това, че са владеели сложни технологии на обработка на металите говорят откритите у нас тракийски съкровища.
Днес пътувам към едно магично и неповторимо място, пълно с много въпроси и малко отговори.
Непосредствено над село Врата, като вечен страж стои скалният монолит Белинташ. Днес в селото живеят около 30-тина човека, като само в четири от къщите са останали местни хора. Другото население е персонал, обслужващ къщите за гости и хора, построили си вили в този приказен край.
Казват, че тук, в село Врата е портата към Белинташ.
Скалното плато Белинташ се намира на 1260 м. надморска височина, на 30 км. южно от Асеновград. Самото плато е разположено в каменна чаша с площ 5 декара.
Подходът към него минава край скален олтар с изсечени стъпала и ниши. Върху скалата на подстъпа е изсечен графит, за който се предполага, че може да е част от надпис, знак или друго изображение. Изсечените около двайсетина каменни стълби, които водят към платото Беланташ са датирани около V в. пр.н. е. или 2000 години преди строежа на Хиопсовата пирамида.
Белинташ има отвесни високи южни, северни и западни склонове, които достигат височина 50 – 60 метра. Платото е осеяно с множество щерни.
Някои са пълни с вода, а за други се предполага, че са служели за извършване на огнено – винени обреди от тракийските жреци, които наливали вино в огъня и по пламъците извършвали гаданията и предсказанията си.
Платото е дълго 300 метра и широко около 45 метра. Скалата е дълга около 200 метра по посока изток – запад и е широка около 20 метра, по посока север – юг.
Площадката на скалата е равна и гладка. Камъкът е топъл. Изглежда сякаш изсечен с нож. По скалата има странни геометрични фигури, канали и три дълбоки кладенеца. Казват, че дълбочината на кладенците достига над 2 метра. Кладенците са обработени правилни цилиндри с невероятно гладки стени.
Някои автори твърдят, че Белинташ /Беленташ, Беланташ/, преведено от тюркски означава „камък на мъдростта”. Други смятат, че означава „бял камък”. Трети са категорични, че името Белинташ означава „камък на войната”. Свързват това с продължилата дългогодишна война на бесите за връщане на отнетото им от одрисите светилище.
Има и автори, които тълкуват името Беланташ, с което местните хора наричат платото, като „небесният камък на Бог”.
Казват, че от Кръстова гора в древността се виждали запалените от жреците на Беланташ огньове. От много стари времена е запазен обичай в деня на есенното равноденствие поклонниците в Кръстова гора да застават и да чакат знак от изток, където се намира Беланташ.
Когато знакът /запаленият на Беланташ огън/ дойдел, на Кръстова гора палели също голям огън, който се виждал от другите светилища и така на другият ден всички знаели, че „огънят е запален”. Празникът започвал, тъй като това означавало, че светът ще го има още една година.
Светът ще го има. Древните хора, може би са знаели, че мислите, които пращаме и думите, които изричаме създават бъдещето ни?!…Може би са знаели, че човек не е безпомощна жертва на собствените си мисли, а владетел на своя ум?!…
Смята се, че Белинташ е едно от големите древни светилища в Родопа планина, посветено на бог Сабазий. Тук през 1972 г. е намерена сребърна плочка с неговия образ.
На плочката е изобразен Богът, седнал на трон, заобиколен със змии. Древните траки широко са прилагали лечението със змии.
В региона около село Врата са запазени спомени за змиелечение. Според тях лечебните процедури се извършвали в началото на слънчев ден. Болният се обливал с изворна вода, която преди това е „обмивала” специално уловената на Еньовден змия.
Отровата от змията е била изваждана, а тялото й е запазвано по специален таен начин. Тялото на змията се поставяло в решето над главата на болния. Лечението се е извършвало на определени места, считани за свещени и е било придружавано с много тайни ритуали.
Траките са били вещи и в лечителското изкуство с музика и билки.
Тракийските божества са властелини над света и природата. Те са символ на единството между подземните, земните и небесните светове.
Траките приемали, че Свещеното дърво на живота било разделено на три части: короната – символизирала небето, стволът – стъблото, а корени – подземния свят.
Сабазий е древен бог на живата природа, на човека, на здравето и на продължението на рода. В митологията на траките той е прародител на египетския Озирис и гръцкия Дионисий. Свързват го и с еврейския бог Саваот.
Змията е символ на мъдростта. Някои древни култури са смятали, че змиите са символ на живота и зачатието.
Траките почитали Слънцето, като върховен бог, а бесите са го наричали Сабазий. Сабазий, според някои автори означава и Спасител.
Сабазий олицетворява умиращата и вечно възраждащата се за нов живот природа.
Историята на откриването на сребърната плочка с образа на Сабазий на Белинташ е обвита с мистериозни събития.
Намират я баща и син, овчари – Киро и Асен Караджови. Те били от Курдджиева махала и имали нива. Имотът им се намирал над пътека, която минава от северната страна на Беланташ. В горния край на имота стърчал наклонен камък с човешки ръст.
Киро и брат му Борис обработвали нивата си. Докато Киро почивал, чул странни шумове. Разказал на брат си за тях, но той не му обърнал внимание.
На следващия ден Киро отишъл с баща си на мястото. Завалял дъжд и те се скрили под стърчащия навън камък. Когато бащата погледнал нагоре, видял странен предмет.
Откъртил го с ножа си, но едно от ъгълчетата се отчупило и останало в камъка. Когато се върнали вкъщи Асен скрил намереното в дувара.
Скоро Киро се почувствал зле и починал в болницата в Асеновград. Бил само на 39 години. Роднините свързали смъртта му с находката и продали плочката на известният иманяр Лазар Стоев от Баните. След преминаването през различни хора плочката накрая попаднала в милицията и е предадена за изследване и проучване.
Гледам света от Белинташ. Докосвам небесния камък на Бог. Той е топъл и дружелюбен. Добронамерени и усмихнати са и хората наоколо. Може би защото тук Бог се навежда към човека, целува го и пише върху скалите?!…
Пише, за тези, които могат да прочетат и усетят словата му.
Човекът е дошъл на Земята, но не като гост, а като ученик, който трябва да научи уроците си.
Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл. Защото, ако човек може да разговаря с душата си, ще научи велики неща. Ако не може да разговаря с душата си, ще остане невежа. На умният и малко е достатъчно, а на глупеца никога нищо не стига.
Първата крупна кражба на археологически находки от Белинташ датира още през 1868 г. Дело е на трима неизвестни французи.
Привлечен от многобройните легенди, през 1919г. в Белинташ дошъл и цариградският консул.
За произхода на загадъчните скални ямки по повърхността на скалата има много версии. Едни ги свързват с това, че са използвани за живеене, други – с ритуалите.
Любопитен е факта, че по време на равноденствието на Слънцето, ако човек застане на Белинташ ще види слънчев лъч, който тръгва от Сини връх, откъдето изгрява слънцето и свършва над Караджов камък, където слънцето залязва.
Говори се, че някъде в скалата е скрита древна библиотека със запазените знания на траките.
Има и предположения, че скалата е древна площадка за кацане на летателни апарати и изсечената координатна мрежа в нея е служела на пилотите за ориентация.
Твърди се, че изсечените в скалата линии съответстват с части от звездното небе и че на Белинташ има място, което се свързва с Живата енергия. То има формата на издълбана в скалата леща, в края на която има четири отвора /ниши/, съответстващи на посоките на света.
Казват, че тук, на Белинташ в древността са поставени чисти кристали, които са направили мястото в специфичен портал, кристално-енергийна информационна решетка, част от живият организъм, които представлява Вселената.
В легендите за атлантите се разказва, че хората са зареждали огромни кристали със съзнанието си. Такъв кристал, зареден от колективното съзнание можел да захранва цял град. Казват, че Атлантида потънала именно поради злоупотребата с тази енергия.
Всичко на земята има кристална структура – живите организми, водата, скалите.
Вярва се, че ако човек застане с определена последователност в последователност ще се пречисти и зареди с енергия. Говори се, че тук, на това място, има кристална енергийно – информационна решетка. Легендите разказват, че тя е поставена при посещението на извънземни същества на Белинташ.
Има предположения, че скалният масив се е образувал след изригването на древен вулкан, чийто кратер е съседният връх – Караджов камък.
Въпреки твърденията, че Белинташ е вкаменена лава, никой не отрича следите от човешка дейност – кръгли дупки, улеи, кладенци, ниши, надписи…
Общопризнат факт е, че улеите, дупките и кладенците в скалата не са естествени образувания.
Дали образуванията са звездни карти, използвани от хора, живели преди хиляди години?!…
Твърди се, че скалата има невероятно силно енергийно поле. Местните хора наричат мястото Беланташ и не обичат много, много да говорят за него. Може би заради иманярите, според които тук се пазят неземни съкровища. Твърди се, че ако оставиш на скалата изтощен мобилен телефон, той се зарежда за часове.
Никола Боев, дългогодишен изследовател на Белинташ и автор на книгите: „Белинташ разкрива хилядолетни тайни”,”Белинташ – светилището на бесите”, „Блясъкът на Белинташ” и „Свещеният лес на бесите” е убеден, че Белинташ е светилището на бесите, посветено на Бог Сабазий, което е играело роля на своеобразна слънчева обсерватория.
Уфолозите твърдят, че това място е антена, чрез която извънземен разум и същества контактуват със Земята.
Болните идват в Белинташ с надеждата за изцеление. Древните хора, живели по тези места вярвали, че ако се потопят във водите на двете щерни, пълни с дъждовна вода, ще придобият необичайно знание, мощ и сила. Хората от околностите вярват, че ако човек в определени дни в годината намаже болна част от тялото си с тази вода, то тя ще го излекува.
Астрономите смятат Белинташ за древна обсерватория и виждат в изкопаните ямки и издълбаните линии звезден атлас на повече от 6000 години.
Иманярите идват на Белинташ с надеждата да открият много злато, тъй като тук все още витаят преданията за купища съкровища.
Известна е легенда, според която в Беланташ е зазидана златната колесница на Александър Македонски. Според нея на път за Персия той се отбил до светилището, за да чуе предсказанията на жреците. Те му предрекли победи и той подарил на светилището колесницата и много златни монети, сечени от него и от баща му Филип Македонски.
Според древните старогръцки и римски хронисти по нашите земи е имало две светилища на Дионисий – по-голямото се е намирало в Хемус /Стара планина/, а другото в планината Пангей /Родопите/. Дали Белинташ е това светилище?!…
Много автори предполагат, че Беланташ е прочутото в древността светилище на Дионисий. Те са единодушни, че племената /беси, сатри, дии, диобеси и др./, живели в Централните Родопи, където се намира и Беланташ, са останали независими до покоряването си от римляните през ХІ в. п. н. е.
През 2003 година археологически екип прави два сондажа на мястото и на базата на събраните керамични находки прави датировка, че светилището е било действащо през времето на каменно- медната епоха – V в. пр. н. е. Това прави светилището едно най-старите в Европа.
Според д-р Борислав Бориславов и археолози от Националния исторически музей Белинташ е племенно светилище на бесите, посветено на бог Сабазий.
Олтарът през който се преминава е доста внушителен. До върха на платото се стига по изсечени в скалата стъпала. Казват, че траките вярвали, че точно тук е мястото, което Сабазий е избрал, за да гостува на земята.
Сред находките при археологическите проучвания е каменната стена, датирана от ІІІ в. пр. н.е. Стената е била съборена, а камъните й са струпани под олтара на Белинташ. Открити са фигурка на женски идол, кремъчни пластини и части от бронзови украшения. Открит е и древен камък с издълбани изображения, които могат да се окажат протописпеност.
На изток от светилището започва разпространението на мистериозни скални ниши.
Открити са фрагменти от олтари огнища, някои от които са украсени. Предполага се, че в пукнатините на скалата траките са поставяли даровете си.
В подножието на скалата е намерена керамика, датирана от каменно медната епоха.
Все още няма точна датировка на това кога е изсечен олтарът.
В местността Тарлъците, която се намира на около 1 километър от Белинташ е открита некрополна могила, в която се предполага, че е извършено погребение, през късната бронзова епоха. До могилата има запазено сухо дърво. Според легендите некрополите на траките се правели на високи върхове в близост до дърво.
Местни хора разказват за предания, според които до Белинташ достигнали водите на потопа и на халки, в скалата е бил привързан Ноевия ковчег. Твърди се, че халките могат да бъдат видяни и днес.
При входа на платото има висока скала с форма, която много прилича на сфинкс. Наричат я „Стражът на Светилището”.
Дали е истина, че всичко там в Странджа, Сакар, Хемус и източните Родопи е огледално отражение на астрономически план, който включва божествените знаци на Слънцето, Луната и звездите?!…
Ще бъдат ли открити знаците, ще бъдат ли запазени и разчетени и кога?!…
Ще разкрием ли тайните и мистериите на Беланташ?!…
Естествена астрономическа обсерватория ли е Белинташ?!…
Дали е вярно, че Беланташ е било мястото, където древните хора са осъществявали връзка с Космоса?!….
През 1986г. за първи път са забелязали небесната карта в знаците на платото. В щерните има прибори за определяне на местонахождението на звездите. В очертаните скални ямки учени са открили съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Ореон. В определени дати на годината Слънцето и Луната се отразяват в двата кладенеца.
Правени са опити да се проследи местонахождението на небесните тела преди 6- 7000 години.
Едва ли е съвпадение, че ако се наложат знаците, издълбани на Беланташ на съвременната карта ще маркират комплекса от светилища в тази част от Родопите – Долнослав, Драганица, Беланташ, Караджов камък и Кръстова гора.
Правени са измервания, според които голямата щерна, с диаметър 2 метра и 10 сантиметра и дълбочина 2,45 м. събира над 7 кубика вода.
През 2006г. туристи откриват надписът от Белинташ. Сниман, документиран и проучван е едва през 2008 година. Дължината на надписа е 70 см., а височината на знаците достига до 20 см. Съдържа 14, а според някои от проучвалите го 15 отделни издълбавания. Приема се, че е направен доста преди началото на новата ера.
Твърде много загадки има и в това, че надписът започва със знака IYI . Този знак, свързан предимно с прабългарите и техният върховен Бог е откриван и в други тракийски светилища.
Разчитането на надписът от Белинташ може би ще потвърди тезата, че живелите в Родопите наши предци са имали писменост, по ранна от гръцката.
При археологическите разходки е открита антропоморфна керамичка фигурка, с фрагменти на женско тяло, датирана от ІІІ – V в. пр. н. е. Открити са и бронзово украшение, части от сечива и керамика с вдлъбната украса.
Легенди, предания, митове, факти. Тайнствени знаци, земна магия или космическо послание?!…Тук, времето спира.
Тук, на Беленташ, всичко се преплита и приема друго измерение и реалност. Реалност, която остава загадка и постепенно се превръща в нереално видение. Реалност, в която разбираш тайните на вечните и неуловими неща.
Тайната на възторга, изумлението и вдъхновението, чрез които съхраняваш и опазваш душата си.
Тайната на благодарността и прошката, които носят свобода и издигат човека над ограниченията, над глупостта, завистта, злобата и дребните неща.
Тайната на умението да живееш тук и сега. Да живееш с достойнство пълноценно и почтено и в оскъдие и в изобилие и да се радваш на всеки миг от живота.
Защото животът е дар и времето на човека в него не е безкрайно, а определено.
октомври 2011 г.
Дайте оценка на пътеписа:
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Настръхнах докато четях.. толкова истинско разказано!
Страхотно!
Благодаря Ви
…..”Има ли някаква тайна, която може да разкрие пътя на мислите?!…
Човек привлича всичко, което влиза в живота му чрез силата на образите, които ражда умът му. Човешките мисли винаги се превръщат в реалност.
Човешките мисли могат да направят човека свободен или да го оковат в граници. Граници, които поставят дистанцията между него и различните други, с които няма какво да си каже или не би могъл да общува. И не защото не ги приема, а просто защото мислите, представите, идеите и направените избори са различни…Проблемът не е в различието, а в това какъв път си избираш ти самия и как ще го извървиш. Дали по пътя ще споделяш радостта на другите или ще ги нараняваш…Всъщност, няма проблем, просто различните хора живеят в различни светове…”………
Моите поздравления за прекрасния пътепис,Камелия! Останах без дъх ,докато четях! Страхотно въздействащо и чудотворно писание,което не само ни разкрива природната забележитерност като красота и извор на исторически данни от минали векове,но ни кара също да се размислим…за нашия ЧОВЕШКИЯ ПЪТ,който си избираме на тази земя…
Каква майсторка си ти Камелия на перото -е доказано още веднъж в този твой пътепис! ПОКЛОН пред широкия аспект на твоята творческа същност!
Планината Пангей не е Родопите ! Родопа винаги се е казвала Родопа. Планината Пангеа е на територията на Гърция в момента, но в древността е била владяна от тракийсктите племена!
Много ми хареса!Толкова незабележимо преплиташ реалност и история,че съм впечатлена.Много научно, личи страхотен исторически интерес и познания.Почти окултно творчество.Наистина ме накара да се замисля,колко за кратко сме на този изпълнен с много чудеса Свят!!!
Много хубав пътепис! Малко е дълъг, но го прочетох с интерес, още повече, че ще ходя в края на месеца за първи път на това място. Благодаря на авторката за любопитните факти, така ще съм подготвена каков да очаквам. Хареса ми и стила на писане. Веднага си личи интелигентния писател с усет за правопис и стилистика.Успех!