“Здравейте,
аз съм Румяна Стоянова и Ви изпращам моя пътепис за една хем лесно постижима,
хем не толкова популярна туристическа дестинация-с.Подгумер,по-точно разкошната планина
над него.”Благодарим на Румяна за участието в конкурса за пътеписи и за новата красива дестинация, която разкри пред нас. За участие в Конкурса за пътеписи 2012 разгледайте условията тук.

От идеалния център на София до с. Подгумер  / Столична община / са само 15-ина км. Има автобуси, маршрутка, може да се придвижиш дори и с колело, стига да си запален по екстремни  усещания.

Подгумер  е част от веригата села по северната дъга на столичните околности, но отивайки там за първи път и познавайки другите селища, виждаш неповторимостта на географските дадености на това омайно планинско кътче.

Преди няколко десетилетия, съвсем неочаквано попаднах в  Подгумер , за малко: да похапна бели череши направо от дървото и да „помогна” в обирането на малини в чуждата градина… Уж за малко, та до днес…

Преди няколко столетия /вероятно/ един човек открил това чудно място и си направил колиба. След време слезли други планинци – поогледали, поприказвали и си измайсторили  къщи  „под” тази  на оня човек – Гумер-а, както  го наричали. Постепенно селището се разраствало, облагородявало. Подгумер  е  като „островче”, заобиколено не със синьо  море,а със снажни и женствени планински извивки  и е на един поглед от столичната „цивилизация”.

 Само около 100-ина  м над Софийската котловина,  достатъчни за взор към хоризонта „Рила,Витоша и Люлин”,  Подгумер се отличава от околностите  с непосредствената си близост на Софийската планина – част от южна Западна Стара планина. То е най-живописно разположеното от всички софийски села на север от котловината.И няма неподходящ сезон за катерене по склоновете и спускане към Подгумерската река – винаги  е красиво, диво и неповторимо. Тук  аз се влюбих  – и в Природата, и в Добрия човек до мен. Тук прескачаха пътечки  и вадички бързите и силни  крачета на децата ни, обикнаха природата  и се научиха да я пазят. Сигурно  и техните деца тук ще се надбягват волно с вятъра…

 

Над Подгумер  -  по  величествената старопланинска снага  има прекрасни пътеки, които водят към вр.Готен-1 295 м, а за по-големите ентусиасти – защо не и до вр.Мургаш-1 687 м.

 

 

Ако искаш, можеш да се спуснеш към река Батулийска, да изкачваш невисоките билни чела или да се отпуснеш  в  горската  прохлада. Навсякъде ще те преследва ароматът на  зеленина, диви плодове  и  планински билки  през лятото или  прозрачен и свеж  дъх на бялата зима.

 

Над селището се намира интересна каменна  склуптура, наречена от някои Провиралото.

Дали  от човешка ръка  е сътворена или  е  дело на ерозионните  дейности? Тази природна геометрия издържа на земетресения, порои, урагани и няма възраст. Легенда  витае в пространството,че ако успееш да  преминеш през неголямата  теснина, означава, че си вършил само добри дела! Заслужава си тръпката и екстремността  на това провиране –  изпитание и за тялото , и  за духа!

Хем си близко до всички човешки удобства,хем на воля можеш да правиш преходи и да се наслаждаваш на омайната природа.Подранили минзухари или зимен пейзаж, стари дръвчета или млади издънки – всички те привнасят спокойствие и радост в душевния мир. И накъдето и да погледнеш – брънките на веригата планина-майка се вплитат и придават невероятна красота и неповторимост на тази природна даденост. А и гладен няма да останеш – от копривата и киселеца през пролетта до омекналите и вкусни шипки през снежната зима. Досега не съм срещала човек, който, като стъпи тук, да не се влюби в това място.

Белите черешови дръвчета поизсъхнаха и вече наведоха снаги не от   плод, а от старост, няма ги и малиновите храсталаци – душите ни обаче са още млади и се надбягват волно с телата ни по планинските склонове!

Дайте оценка на пътеписа:

(131 гласа, средно: 4,62 от 5)

 Loading ...