femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » Екотуризъм, Игри и конкурси, На Планина

Конкурс за пътеписи 2012: Омайно планинско кътче – село Подгумер


“Здравейте,
аз съм Румяна Стоянова и Ви изпращам моя пътепис за една хем лесно постижима,
хем не толкова популярна туристическа дестинация-с.Подгумер,по-точно разкошната планина
над него.”Благодарим на Румяна за участието в конкурса за пътеписи и за новата красива дестинация, която разкри пред нас. За участие в Конкурса за пътеписи 2012 разгледайте условията тук.

От идеалния център на София до с. Подгумер  / Столична община / са само 15-ина км. Има автобуси, маршрутка, може да се придвижиш дори и с колело, стига да си запален по екстремни  усещания.

Подгумер  е част от веригата села по северната дъга на столичните околности, но отивайки там за първи път и познавайки другите селища, виждаш неповторимостта на географските дадености на това омайно планинско кътче.

Преди няколко десетилетия, съвсем неочаквано попаднах в  Подгумер , за малко: да похапна бели череши направо от дървото и да „помогна” в обирането на малини в чуждата градина… Уж за малко, та до днес…

Преди няколко столетия /вероятно/ един човек открил това чудно място и си направил колиба. След време слезли други планинци – поогледали, поприказвали и си измайсторили  къщи  „под” тази  на оня човек – Гумер-а, както  го наричали. Постепенно селището се разраствало, облагородявало. Подгумер  е  като „островче”, заобиколено не със синьо  море,а със снажни и женствени планински извивки  и е на един поглед от столичната „цивилизация”.

 Само около 100-ина  м над Софийската котловина,  достатъчни за взор към хоризонта „Рила,Витоша и Люлин”,  Подгумер се отличава от околностите  с непосредствената си близост на Софийската планина – част от южна Западна Стара планина. То е най-живописно разположеното от всички софийски села на север от котловината.И няма неподходящ сезон за катерене по склоновете и спускане към Подгумерската река – винаги  е красиво, диво и неповторимо. Тук  аз се влюбих  – и в Природата, и в Добрия човек до мен. Тук прескачаха пътечки  и вадички бързите и силни  крачета на децата ни, обикнаха природата  и се научиха да я пазят. Сигурно  и техните деца тук ще се надбягват волно с вятъра…

 

Над Подгумер  -  по  величествената старопланинска снага  има прекрасни пътеки, които водят към вр.Готен-1 295 м, а за по-големите ентусиасти – защо не и до вр.Мургаш-1 687 м.

 

 

Ако искаш, можеш да се спуснеш към река Батулийска, да изкачваш невисоките билни чела или да се отпуснеш  в  горската  прохлада. Навсякъде ще те преследва ароматът на  зеленина, диви плодове  и  планински билки  през лятото или  прозрачен и свеж  дъх на бялата зима.

 

Над селището се намира интересна каменна  склуптура, наречена от някои Провиралото.

Дали  от човешка ръка  е сътворена или  е  дело на ерозионните  дейности? Тази природна геометрия издържа на земетресения, порои, урагани и няма възраст. Легенда  витае в пространството,че ако успееш да  преминеш през неголямата  теснина, означава, че си вършил само добри дела! Заслужава си тръпката и екстремността  на това провиране –  изпитание и за тялото , и  за духа!

Хем си близко до всички човешки удобства,хем на воля можеш да правиш преходи и да се наслаждаваш на омайната природа.Подранили минзухари или зимен пейзаж, стари дръвчета или млади издънки – всички те привнасят спокойствие и радост в душевния мир. И накъдето и да погледнеш – брънките на веригата планина-майка се вплитат и придават невероятна красота и неповторимост на тази природна даденост. А и гладен няма да останеш – от копривата и киселеца през пролетта до омекналите и вкусни шипки през снежната зима. Досега не съм срещала човек, който, като стъпи тук, да не се влюби в това място.

Белите черешови дръвчета поизсъхнаха и вече наведоха снаги не от   плод, а от старост, няма ги и малиновите храсталаци – душите ни обаче са още млади и се надбягват волно с телата ни по планинските склонове!

Дайте оценка на пътеписа:

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (126 гласа, средно: 4,60 от 5)
Loading ... Loading ...

 


Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.