femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » Забележителности, Игри и конкурси, Пътеписи, Разходки по света

Конкурс за пътеписи 2012: Вулканът Етна- черната перла на Сицилия

Публикувано от на 28/08/2012 – 18:504 Коментара
етикети: , , ,

Благодарим на Андриана Георгиева за интересната и малко опасна разходка до вулкан Етна. Много ни впечатли и се надяваме да има и продължение на разходката из Сицилия, така както обещава в края на пътеписа.
Скъпи приятели, напомням ви, че крайният срокза изпращане на вашите пътеписи, фотописи или видеоматериали за конкурса на Разходка.ком е 31.08.2012. Адресът ни е pishi@razhodka.com.

Нашето пътешествие в Сицилия започна с вулканът Етна – 3345м. Най-високият действащ вулкан в Европа. Възрастта му е около 300 хиляди години. Той е активен в различна степен.
Изригва редовно,но без да причинява сериозни щети. По склоновете му има над 200 кратера и лавови потоци. Последно активност е имало през януари и април 2012г.
От Катания хванахме автобус, който щеше да ни отведе точно там. До нас имаше една мила дама, която ни обясни, че отива там специално да вземе вулканични камъни, върху които печала пържоли. По нейните думи ставали чудни!
Колкото повече се изкачвахме, толкова растителността намаляваше докато накрая се изгуби напълно.
По пътя се виждаха изпепелени къщи от лавата, чиито покриви само се показваха, за да отбележат, че там е имало живот. Изкачихме се на 1910м., където беше и последната спирка на автобуса-Николози.
Мястото кипеше от туристи. Оттук трябваше да се качим на лифта, за да продължим нагоре. Беше предоставена възможност на туристите да изберат две точки до които да стигнат. Като първата точка беше на височина 2500м., мястото, където лифтът свършваше. Втората точка бе най-високата до централният кратер. Взехме си билет до централния кратер. И така качихме се развълнувани на лифта и потеглихме нагоре.
 В началото се виждаха само мъхове, които плахо са се показали в очакване на следващото изригване на някой от кратерите. В страни се виждаха ентусиасти, които се изкачваха пеша. След себе си оставяха димна завеса от пепел, която силният вятър разпиляваше. Като че ли преминаваха през черна пустиня.
Колкото повече се издигахме нагоре толкова вълнението и нетърпението се повишаваха.
Може би пувахме около 15 мин.. Слязохме от лифта. Гледката беше неописуема. Чувството да си там бе много приятно. Емоцията те поглъщаше на пълни обороти. Там се намираше един от кратерите, нар. Ескрива, който беше изригвал през 2001г. За някои от туристите пътят свършваше тук. Имаше място,където да похапнеш или да си накупиш сувенири. Продаваха и дебели якета, тъй като горе беше студено. Искам да отбележа, че долу беше около 40С, а горе около 5С. Предварително се бяхме подготвили с по-плътни дрехи и удобни обувки. И така оттам продължихме с мини автобус, пригоден за условията на вулкана, заедно с екскурзовод. Заобиколихме няколко кратера и стигнахме крайната точка.
 Пред нас се извисяваше гордо централният кратер, пушейки силно и напомнящ за своята мощ и разрушение.
Слънцето осветяваше върховете на кратерите и те приемаха червеникаво златист цвят. Имаше места,на които все още имаше преспи сняг.  Студът веднага се усети. С нашия гид продължихме нашата разходка пеша около кратерите.
Преди време е имало много вулканични центрове, но сега са само два – Трифолието и Джибело. Минахме и край кратер Барбагало. Вече бяхме на 2920 м. Самият централен кратер, който беше на 3345м. височина беше забранен за туристи.
И така продължихме нататък.
Под краката си усещах топлината на вулкана,а на където и да погледна всичко беше черно. Навсякъде пепел и лава. Направихме голяма обиколка около големите кратери по тесни пътеки. Трябваше много да се внимава, за да не се подхлъзнеш и да изчезнеш в някой от тях. Имаше и такива, които още пушеха.
Силният вятър принуди някои от туристите да се подпират един на друг, изкачавайки се нагоре, тъй като вятърът беше много силен и на моменти те караше да залиташ. Когато погледнеш надолу се запитваш ’’Ами ако изригне сега?’’
Сигурна съм, че тази мисъл е минала през главата на всеки стигнал до тук. Чувството да си там горе е незабравимо, спомен за цял живот. Емоциите от вълнение, радост, страх, смях се редуваха. На някои им стана малко лошо, заради голямата височина и силният вятър, тъй като той не ти позволяваше да си вземеш спокойно въздух и бързаха да слизат по втория най-голям кратер, който беше изригвал през 2003г.
Слизайки надолу се подхлъзнах и паднах. Плътните дрехи не позволиха да се нараня само си убелих леко ръката, с която държах здраво фотоапарата. В този момент всички около мен избухнаха в смях, включително и аз. Важното бе, че фотоапарата бе невредим. Станах,  избърсах сълзите си от смях и продължихме напред.
Събрахме топли камъни и застинала лава и се отправихме обратно към джипа. Преди да се качим погледнахме за последно с усмивка наоколо и се качихме в него. И обратно към лифта. Преди да се качим на него и да слезем до долу разгледахме наоколо.
Имаше навсякъде туристи, които се снимаха около малките кратери и се разхождаха в околността. В обекта имаше цяла стена със снимки на вулкана в различни години и сезони. Имаше и такива, на които се виждаха работници, които правят път на лавата да мине и спокойно да застине със специални машини.
Какво са усещали тези хора в този момент не мога и да си представя?! Качихме се на лифта с малко тъга. Надолу ми стана малко лошо, може би от смяната на температурата, беше ми станало задушно и тясно в кабинката. Вътре имаше един англичанин, който снимаше клип и ни викаше ‘’smile’’, но на мен въбще не ми беше до ‘’smile’’ идваше ми да го цапардосам. Нямах търпение вече да сляза и да подишам свеж въздух. Слязохме най-накрая и се запътихме към първото магазинче за сувенири.
Обиколихме ги всичките. След това седнахме да похапнем, наслаждавайки се на гледката на вулкана. Появи се и булка, която беше решила да се разхожда и снима с булчинската си рокля по черната планина. И естествено роклята вече не беше бяла. Няколко пъти зарося ситен дъждец и ни разхлади. В един от магазините успях да намеря карта на вулкана, на която ми сложиха и печат. Бях много щастлива! След известно време автобусът дойде и обратно за Катания. Нашата обиколка продължи с Катания и други чудни места на Сицилия, но за тях може би друг път.

Дайте оценка на пътеписа:

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (88 гласа, средно: 4,45 от 5)
Loading ... Loading ...

 


Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

4 Коментара »

  • Тет казва:

    Уникална дестинация и изживяване. Най – благородно завиждам.

  • marieta казва:

    vse edno bqh tam , ekskurziq za smel4aci

  • marieta казва:

    struva si da se vidqt na jivo

  • Ani казва:

    Благодаря Ви за оценките!Радвам се,че Ви харесва!

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.