femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » Игри и конкурси, На Планина, Пътеписи

Конкурс 2014: Духовност отвъд манастира


Благодарим на Боряна Кръстева за участието в конкурс на Разходка.ком. Боряна е автор на прекрасен блог, който горещо ви препоръчваме, а именно “”Пътеписаници”
image001Слънцето вече е изкачило склоновете на планината. Въздухът още пази спомена за хладната нощ. Вдишвам го дълбоко.

По-ободрителен е и от горещо кафе след безсънна вечер. Не гледам нито картата, нито завоите по пътя, защото няма къде да се изгубим. Знам, че Рилския манастир е само направо. Облегнала съм се удобно на седалката, подпирам лакът на прозореца и отпускам брадичка в дланта си. Броя дърветата, които препускат покрай прозореца ми.

Първо са стройни, зелени, после се размазват и изчезват зад мен. От време на време коланът ме пристяга, но не му обръщам внимание.

            Идвала съм тук и преди. Приятно ми е да се връщам на познато място, да преоткривам него и себе си. В повечето случаи мястото не се променя, само хората и възприятията им. Нямам търпение да видя каква метаморфоза са претърпели моите. По колоната от автомобили, спрели край пътя, разбирам, че сме стигнали. След кратко озъртане и няколко маневри си намираме местенце. Оставям раницата в колата и завързвам анорака на кръста си. Огромни автобуси, тълпи от хора и следящи за реда полицаи затулват гледката към входа на Рилския манастир. Минавам през овалната порта и влизам в двора, който е побрал в себе си непрестанно дъвчещи, викащи и бутащи се хора. Духовната атмосфера явно е отлетяла някъде, но като гледам никой не я и търси.

image001
   Разхождам се из манастирския комплекс, надявайки се, че опашката пред църквата ще намалее. Разбира се, това не се случва и примирено изчаквам своя ред, за да си запаля свещ. Най-често задаваните въпроси на опашката са: „от къде ги купихте тези мекици?” и „опитахте ли от хляба, месен от монасите?”. Явно чревоугодничеството е всеобщ любим грях. Или може би алчността, тъй като тук всеки сантиметър земя се използва с цел печалба. Нужно е само да излезете зад манастира, за да видите многобройните строежи, които буквално се тикат един в друг.                                    Все пак успях да намеря нещо хубаво в целия този хаос, а именно Хрельовата кула. Тя е най-старата сграда в манастирския комплекс, построена през XIV век като отбранително съоръжение. Досега не бях влизала в нея,а и за щастие нямаше много желаещи да я посетят. Скрибуцащи дървени стълби ме отвеждат до входа на кулата. Отворената тежка, черна, метална врата, висящият на верига катинар и ризницата, окачена точно срещу входа, веднага ме връщат в Средновековието. Стените навяват хлад. На места камъните са силно потъмнели. Единствената естествена светлина влиза през отворите, от които някога се е изливал горещ катран върху прииждащите врагове. Етажите са свързани с тесни стълби, по които разминаването с друг човек е невъзможно. И ако това Ви прилича на средновековен затвор, то не сте далеч от истината, защото кулата се е използвала и за това.

image002

На последния етаж греят малки прозорчета. Надничайки през едното, виждам купола на църквата, а през другото свеж, зелен килим от връхчета на борове, ширнали се зад стените на манастира. Лъчите се плъзгат по черно-бялата фасада на сградите, а аз ги проследявам притаена в сянката. Шумът от двора достига до мен, но той е някак далечен и чужд, сякаш съществувам в две паралелни реалности.
image003

На слизане ми хрумва още едно място, което съм пропуснала при предходните си идвания – пещерата на Иван Рилски. Знам, че е наблизо, но само толкова. Питам за посоката. Съветват ме да продължим с кола и след това да се изкачим по горската пътека. Ние обаче предпочитаме да се разходим и тръгваме по асфалтовия път. Оглеждам се за табела, която да ни отведе в гората. На един стълб, на отсрещната страна на шосето виждам малка стрелка. Приближавам се и зачитам: „Пещера на Иван Рилски – поклоннически път” . Предполагам, че това не е най-прекият маршрут, но пък за никъде на бързам, а и ще се скрия от августовския пек.

Движа се пъргаво между тревите и надигащите се на пръсти сред тях цветя. Те са като любопитни деца, надничащи в двора на изоставена къща. Изпръхналата пръст под краката ми придобива все по-наситени нюанси. След малко виждам, че на пътеката е избила вода, която сякаш е поканила гъстата растителност на пиршество. Принудената съм да мина през нея, тъй като другият вариант е непрогледен плет от храсти, който се издига от двете ми страни. Нагазвам възможно най-внимателно в калната вада, за щастие сред нея има и няколко камъка, които улесняват преминаването. След първото премеждие, идва второ – протягащи се треви са сграбчили пътеката и извивките ? вече не се виждат. Чудя се, все така ли ще е до края? После обаче пътят става лек и приятен. Слънцето не достига до мен, а само огрява мъховете по високите скали. Те засияват в златисто и угасват като падащи звезди. Въздухът е хладен или по-скоро влажен. Залепва за мен и ръцете ми изстиват.

image004
Зад завоя се подава огромна скала, заобикалям я, а от другата ? страна се е сгушил малък каменен параклис. Тук горските шумове са по-приглушени, витае усещането за святост, която липсва в манастира долу. Усещам,че съм се върнала стотици години назад. Клоните на близките дърветата са като отпуснати длани. Изкачвам се по каменните стъпала и влизам в храма. Вътре е сумрачно, на очите ми им трябва време, за да свикнат с тъмнината. По окадените стени личат стенописи. В дъното виждам мястото, на което е бил погребан Светеца. Тук няма златни иконостаси и посребрени икони.. но именно тази ненатрапчивост позволява на сетивата да почувстват една по-особено атмосфера.

image005
Заобикалям каменния параклис и стигам до входа на пещерата, в която е живял Свети Иван Рилски. Започвам изкачването на стъпалата, които се губят в петно от мрак. Очите ми почти не различават очертанията, затова си помагам с ръце. Доближавам се до малка ниша, която ми прилича на легло, навярно тук Светеца е заспивал. Мъждукащата светлина на две-три запалени свещи подскача по скалите. След това се спира върху наредените икони. Доближавам се и поставям ръка върху студения камък. Няколко тръпки пропълзяват по гърба ми. Очите ми вече са свиквали с мрака и различават слабия лъч светлина, идващ някъде отгоре. Вървя към него, там е и изходът на пещерата. Според поверието, който успее да премине през тесния процеп, ще получи опрощение за греховете си. Е, ако ставаше така, всеки щеше да заспива с чиста съвест.            Оттук преминаването ми изглежда невъзможно. Въпреки това се провирам между скалите. Гледам само напред и следвам светлината. Бавно се изкачвам. Когато вече изцяло съм в тесния процеп, ме обзема леко клаустрофобично усещане. Гърбът ми се опира в скалите, но продължавам напред. Завъртам се настрани, за да премина най-тясната част. Вече виждам синьото небе и облачетата, които сякаш се избутват едно друго. Отворът става по-широк и аз излизам из под земята.
image006

Чувам течаща вода. В близост до пещерата виждам аязмото. Около него се суетят хора, които пишат желания и ги поставят между скалите. Всеки търси най-скришното местенце, само така молбите му ще бъдат изпълнени. Аз съм на мнение,че всеки трябва сам да се бори за мечтите си, но може би едно побутване няма да е излишно. Взимам бяло листче и химикал, оставени на разположение на посетителите. Написвам желанието си и го сгъвам на четири. Не ми се иска да се бутам сред придошлите хора, за това си търся свое местенце. Няколко метра по-нагоре виждам издигаща се скала – Молитвената скала.

image007
Присядам на нея, изучавам я с очи. Погледът ми се спира върху едно малко отворче, протягам се към него, оставям сгънатото листче и се надявам желанието ми да се сбъдне.

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (99 гласа, средно: 4,04 от 5)
Loading ... Loading ...
Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

2 Коментара »

  • mathur казва:

    Благодаря на девойката за това чудесно написано “пътешествие”

  • nemesis казва:

    super e

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.