femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » Игри и конкурси, На Планина, Пътеписи

Конкурс 2014: Вечният златен град

Публикувано от на 30/09/2014 – 15:14Няма коментари
етикети: , ,

Благодарим на Светла Радкова за втория пътепис, който ни изпраща за конкурса. Прекраснен разказ и още по-прекрасни фотографии. Страхотно място е Златоград!
image001Винаги съм вярвала, че всяко име не е случайно – и на човек, и на местност, и на град. А че Златоград е наистина златен – вече се убедихме.

Така се случи, че там отидохме точно на празника на града – в прекрасен пролетен майски ден с най-приятната компания от ценители на уникалното, красивото, автентичното. А в Златоград всичко е точно такова.

image001

Крачка по крачка в магията…

Пристигаме на обяд, а на площада вече се вият хора, родопските гайди леят широката планинска душа, а човешкото море  те повежда в приказката.

image002

 Красивата приказка

Отправяме се най-напред към старата част на града и попадаме в други времеви измерения. Спретнати къщички от преди почти два века, дюкянчета с широко отворени врати ти се усмихват и канят. И не можеш да не се отбиеш…

 image003

…в грънчарската работилничка

Тук се изработват всякакви нещица от глина – чинии, паници, сачове, вази, бърдучета, камбанки, сувенири и каквито и да се сетиш джунджурийки.

 image004

А нещо да кажете за цървулджията?

Попадаме в шивашко ателие, в което се изработват не модели от висша мода, а уникални български носии – пълни с цветове и хармония.

 image005

Достойни за възхищение

Не можем  да подминем и ателието за ръчна изработка на пътеки, одеяла, китеници. Покланяме се на жената, седяща зад стана, мислено целуваме ръцете й и я оставяме да работи.

 image006

Произведено в България

Сега да споделя и за най-голямото 14-каратово богатство на града – хората. Позитивни, скроени по най-големия български „калъп“, добронамерени и отворени, с големи души и още по-големи сърца.

 image007

Големите българи

Не мога да спра да снимам – и в ляво, и в дясно, и пред мен, и зад мен – навсякъде е пълно с история. История за времето преди нас, за уникалните багри на носиите, за духа на родопчани, за автентичното изкуство, предаващо се на всяко поколение.

 image008

Невероятна пъстрота и красота

Да не пропусна – докато се прехласваме в музика и ритъм, до площада непосредствено се въртят над 70 чевермета. Отбиваме се и там – майсторите родопчани с гордост ни разказват за тънкостите в занаята, които гарантират най-вкусното и апетитно печено агнешко.

 image009

И ние се учим

Очи – пълни, ръце – празни, както умно го е казал народът ни. Поглъщаме и преглъщаме ухания и продължаваме, защото опашката за парченце от това месо се е извила толкова, че трябва да се стоим с часове, а ние нямаме толкова време, защото има още много неща за гледане и преживяване.

 image010

Богатството на Родопа планина

Безмерно впечатлена от излъчването им, моля най-учтиво да направя снимка на двама родопчани. Те още по-учтиво се съгласяват и ми обясняват, че са семейство от с. Хвойна, специално дошли за празника. Правя няколко снимки, благодаря им още веднъж, а ми се иска да ги снимам до вечерта – такова магнетично излъчване имат. Ако случайно попаднат на пътеписа ми още веднъж им казвам – да сте все така мили и здрави  – Милка и Здравко. И гордостта ви българска да е жива.

 image011

Милка и Здравко – стопани на Родопите

Започва леко да ръми, типично за пролетен ден, но хората не се стряскат – танците и песните продължават да се леят.

 image012

Родопчанки днес и…

image013

… утре

И ние, магнетично привлечени от тях, се включваме. Не, че знаем точно стъпките и думите, но хората около нас така ведро ни насърчават, че не се притесняваме от грешките, а се наслаждаваме и отдаваме с удоволствие на магията. След малко слънцето отново се усмихва, заразява ни с топлина и чувство  и  насърчава празника до късно.

 image014

Потомците на Дельо войвода

Вечерта сме настанени в къща за гости „ При Примо“. Естествено – широко усмихнати, приветливи и гостоприемни са домакините като всички и всичко около нас. Отвсякъде се чува родопската гайда, а и по дворовете още чевермета продължават да се въртят. Явно на този празник хората от Златоград събират родовете си, съдбите си, паметта си и с песни и танци ги съхраняват и пренасят напред в годините…

 image015

…завинаги…

Щастливи, че сме попаднали в най-подходящия момент на най-подходящото място, се присъединяваме в общата радост и глъч – пием и пеем за Родопите, за нейните хора, за традициите български, пожелаваме си и догодина да се съберем в Златния град със златните хора и не усещаме как е дошъл следващият ден. А програмата и за него е пълна. Но за това – в друг пътепис.

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (61 гласа, средно: 4,51 от 5)
Loading ... Loading ...
Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.