Ето какво написа той:

„ Продължаваме с нашите градски разходки! Този път ще ви заведем на едно място, което за повечето си посетители е свързано с много приятни летни емоции и забавления. И нищо, че лятото си отива и градчето започва да се приготвя за своя зимен сън- надяваме се, че с помощта на това клипче, ще усетите настроението, което Обзор може да стъздаде.“

Знаете ли какво се намира на 30-тина км. Западно от Варна ? Намира се „Вълшебния извор”. Сигурно  не бихте предположили, че в сърцето на „Долината на тежката химическа промишленост” има едно вълшебно място, което може само за няколко часа да ви зареди с много енергия и красота, идваща от бликаща студена вода, пищна растителност , история и легенди от античността на тази земя.

„Долината на химията” днес, е известна от най-дълбока древност като „Долината на изворите”. Тук са най-големите карстови извори в България с необикновени и звучни имена : Адата, Лудетината, Окото, Бездънният, Вълшебният….около 30 на брой, които дават началото на р.Девня дълга само 6 км., но целогодишно водите й са с една и съща температура и не се влияят от суши и дъждове. Всички извори са каптирани и водите им захранват девненските заводи. Единствено достъпен за любителите на природата е най-красивият – „Вълшебния”.

Който не го е видял, той не може да си представи каква пленителна картина представлява този извор.  Дъното му  е обрасло с изумрудено зелени треви и водорасли ,които с чудни багри омайват очите, а слънчевите лъчи се пречупват в кристалните води със странни отблясъци.  От дълбините му буйно извиращата вода се спуска на водопади към реката и върти колелото на каражейката. Такава феерична гледка е неописуема и трябва да се види, за да може човек да й се нарадва. А за здраве и късмет се хвърлят парички, които като сребърни сълзи потъват надолу.

Не случайно изобилието на вода и доброто стратегическо положение са привлекли римляните по тези земи. Легендата разказва как сестрата на император Траян – Марциана се навела да напълни вода от извора, но изпуснала златната амфора от ръцете си. Натъжила се Марциана, но водата била дълбока и никой не можел да помогне. Но изведнъж станало  чудо – подета от невидима сила златната амфора се издигнала и блеснала на повърхността. Смаяна девойката я поела и с разтуптяно сърце затичала към покоите на брат си. Жреците предрекли, че  това е  знамение за добро и благоволение на боговете. Тогава император Траян решил в чест на победата над даките и заради обичната си сестра на това място край бистрите извори да се построи град. И го нарекъл Улпия  Марцианополис.

Това е легендата, а историята потвърждава почти всичко чрез разкопките около изворите и находките от богат античен град, останки от който могат да се видят в единствения в  България  „Музей на мозайките” в гр.Девня.

Въпреки, че ви разказах това,  ако искате да прекарате няколко приятни часа на наслада и емоция отбийте се на път за Варна или специално елате  до това вълшебно и малко известно място за да усетите магнетизма на вечността и непреходно красивата природна чистота ! Няма да съжалявате !

Какво е лято без плаж, гларуси, слънце и солена вода Благодарим на Мария Димитрова, за прекрасната идея за морска почивка, която сподели с нас

И тъй като аз не съм от провинцията искам да ви разкажа за моето любимо място, на което обичаме да почиваме семейно и с приятели, с по-малко средства, без много формалности и подготовки . Казва се Фичоза и не е  известен курорт в страната, но тук е спасението ни от летните горещини.

В района около Варна няма друго по спокойно , уютно и чисто мясато за плаж, риболов и почивка. Тук морето е кристално чисто, съчетано със сенчести букови и дъбови гори и свеж морски бриз, а е само на 17 км. южно от големия град.

Природата наоколо е почти дива, все още непокътната от човешка ръка, но от 2 години има един хотел, който подсказва, че може би в скоро време и тук ще нахлуе цивилизацията. В този район се намира и плаж на нудистите закътан между скалите от любопитните  погледи на разхождащите се  по брега. Наоколо има изградени малки почивни бази – вили и бунгала, обзаведени с всички удобства и на доста ниски цени.

Като се тръгне по плажната ивица на юг се стига до плажа на Ракитника, рибарските хижи, Черноморец. При рибарите винаги може да си купите прясна кая, попчета, а ако имате късмет може сафрид и калкан да случите. Сутрешните разходки по плажа те зареждат с йодни пари,  а  вечерните ти отварят голям апетит.

Има две-три малки заведения за хранене, но ние предпочитаме да си приготвим сами храната, или да отидем при Боби на вкусна рибена чорба. (Такава чорба никой друг не може да прави !). През деня на плажа се хапва туй-онуй, но вечер – задължително скара, миди, рибка, студена биричка и много песни и танци. След умората на деня заспиваме с плисъка на вълните, а сутрин рано-рано ни събуждат гласовитите чайки.

Така неусетно минават броените дни. Но на Фичоза е хубаво да се почива и през пролетта, когато всичко наоколо е раззеленено и свежо, и  през меката и топла есен, когато морската вода е топла, а слънцето вече не пече изгарящо силно,  а гали нежно кожата .

Просто не бива да се пропуска почивката  на море !

Жеравна

„Тук времето е спряло. Няма да видите забързани за работа или за където и да е хора. Животът си тече с характерното за планинските села спокойствие. Жеравненци са някак си „над нещата“ – вероятен остатък от чорбаджийското минало на Жеравна.“ – това прочетох в http://www.jeravna.com/ малко преди да реша да посетя селцето.

И така…. малко история и легенди за Жеравна.

Названието на селото, според нашия краевед учител Данаил Константинов, е от гръцки произход. Рекичката, която протича през селото и го дели на две, се казвала “Зервона” (Левица) и от там Жеравна (виж книгата ”Жеравна”, Д. Константинов, стр.59). Има и друго предположение за названието на селото. Тази рекичка в миналото е била пълноводна и по нейното протежение е имало много воденици. Славяните са ги наричали Жерки – Жерков – и от там Жеравна. В началото се е зовяла Жеруна, за пръв път Райко Попович в своя книга от 1837 г. я нарича Жеравна.

Има легенда, че жеравненските земи са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, дадена за съпруга на султан Мурад. От турците селото получило привилегиите на свободно селище. Управлението било поверено на местните първенци. Тук турци не можели да се заселват, а ако се наложело да го посетят, трябвало задължително да слязат от коня си и го водят. Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат всяка година определен брой войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Това задължение по-късно жеравненци прехвърлили на местните цигани, прочути гайдарджии, които веселели турските първенци в Цариград. Тези условия през време на османското владичество допринесли много за икономическия възход на селото.

Жеравна е планинско село, сгушено в Стара Планина. Намира се недалеко от Котел. Пътят е добър. На центъра на селото до скоро е имало Туристически Инфомационен Център, но …… вече го няма за съжаление. Опитах се да се ориентирам от картата, поставена за улеснение на туристите, но уви……. трябваше местна помощ.

Първото ми впечатления бяха – спокойствие, тишина……

По една калдъръмена уличка стигнах до къщата-музей на Йордан Йовков. Тя се намира на едно възвишение, от което се открива чудна гледка към Жеравна. В тази малка къща ( само 2 стаи и килер) е живяло семейството му.

Пред музея една стара жена ме кани да опитам домашно сладко или мед.

Оттам пътят ме отвежда до къща за гости на Димчо Кехая. Механата е пълна с хора. На една маса са седнали 2 деца и 1 жена. Веднага ме поканиха да седна. Оказаха се собствениците на къщата, изключително любезни хора. В ъгъла бумтеше запалената камина. Поговорхме и тръгнах. Сториха ми се хора с много интересни идеи.

Зад къщата се намира църквата на селото – „Свети Николай“. Тя е построена 1834 година. Изписването започва на 6 май 1833 г. и завършва на 20 декември 1840 г.

Малко по-надолу по калдъръмената улица се намира къщата-музей на Сава Филаретов. Сава Филаретов е един от най-големите български възрожденци, просветители и учители и една от най-видните личности в България в периода на българското Възраждане. Той е един от основоположниците на модерното училище в страната ни.

След това пътя ми продължи за Несебър……

Несебър

Отдавна не бях ходила в Несебър. Имах лоши впечатления от репортажите, които гледах по телевизията. Настаних се в хотела. Чудесен хотел, който се намира на границата на Новия и Стария град.

Фотоапаратът и ……. към Стария град. Какво да видя?! Бях приятно изненадана. По улиците в Стария град нямаше коли. Улиците-чисти. От северната страна е построен огромен паркинг.  На входа на паркинга – голямо светещо табло с наличните места; цена за престой и тн.  Нямаше кръчмичка, в която да не исках да вляза. Видях много църкви, музей и антични руини. Разхождах се така цели 4 часа.  Късно вечерта се прибрах в хотела. Улиците бяха осветени. Беше невероятно.

Созопол

На сутринта тръгнах за Созопол. Разделих се с любезните домакини от хотела и……. на път.

Ранният преди обяд бях в Созопол. В центъра на града имаше концерт, свързан в Цветница. Участваха фолклорни групи от района. Беше много красиво.

Атмосферата на празника беше завладяла града.

Пред църквата „Св.Георги” в Стария град се беше извила опашка от желаещи да се поклонят пред мощите на Св. Йоан Кръстител, както и да отнесат у дома си върбови клонки. Така за първи път празнувах Цветница извън родния ми Пловдив.