Късно вечерта се качихме на влак за Варна. Взехме билети за първа класа и придърпахме седалките на пред така, че всичките шест седалки да се съединят и да образуват едно голямо легло в купето.

Влакът извънредно минаваше през нашия край, защото имаше ремонти на линията София – Карлово. Та от Пловдив се отклонихме за Карлово. Оттам през Казанлък, Сливен, Зимница, Карнобат – по пътя за Варна. След нощното пътуване пристигнахме сутринта рано в морската столица на България – Варна, който беше първият град от набелязаните три.

Закусихме, прегледахме списъка със забележителностите, настанихме се в хотела, починахме си от дългото пътуване и се втурнахме да разглеждаме. Първа спирка беше центъра. Видяхме една от най-високите сгради в града – Общината, катедралата, която е същинският символ на Варна и също така някои модерни сгради в централна Варна.

Друга интересна забележителност беше спортната зала, която видяхме от морската градина, която обходихме доста обстойно и също така Делфинариума. Няколко часа по-късно имахме късмет и успяхме да гледаме прожекция в Планетариума

На другата сутрин закусихме и потеглихме към летището. То бе затворено поради ремонт на пистата, но именно от там тръгваше автобус за Летище Бургас и ние като клиенти на авиокомпания „България Ер“ имахме право да ползваме.

След повече от два часа пътуване през Стара Планина и запустелите морски курорти пристигнахме във втория набелязан град с втори вид транспортно средство – автобуса. Отново се настанихме в хотел, отпочинахме и тръгнахме на разходка из Бургас. Първата цел беше центъра, заедно с площад „Тройката“ и улица Александровска.

Малко по-късно продължихме към красивата бургаска морска градина и после слязохме на плажа, а от там на бургаския кей. Гледката към вечерен Бургас беше невероятна.

След дългата разходка преспахме в хотела. На сутринта закусихме и потеглихме към Летище Бургас. От там хванахме третия вид транспортно средство – самолета към третия набелязан град – София. Пътувахме с British Aerospace 146-300 на авиокомпания „България Ер“ по редовен полет FB982 за София.

След около 40 минути се приземихме успешно в София и минахме през Терминал 2. Първо посетихме музея на спорта. След това се разходихме из много добре познатата София. Поразходихме се насам-натам и после се насочихме към централна гара, от където хванахме влака за вкъщи.

Това беше едно чудесно пътуване съчетаващо няколко вида транспорт и също така включващо посещението на трите най-важни града в България.

Ето какво написа той:

„ Продължаваме с нашите градски разходки! Този път ще ви заведем на едно място, което за повечето си посетители е свързано с много приятни летни емоции и забавления. И нищо, че лятото си отива и градчето започва да се приготвя за своя зимен сън- надяваме се, че с помощта на това клипче, ще усетите настроението, което Обзор може да стъздаде.“

Знаете ли какво се намира на 30-тина км. Западно от Варна ? Намира се „Вълшебния извор”. Сигурно  не бихте предположили, че в сърцето на „Долината на тежката химическа промишленост” има едно вълшебно място, което може само за няколко часа да ви зареди с много енергия и красота, идваща от бликаща студена вода, пищна растителност , история и легенди от античността на тази земя.

„Долината на химията” днес, е известна от най-дълбока древност като „Долината на изворите”. Тук са най-големите карстови извори в България с необикновени и звучни имена : Адата, Лудетината, Окото, Бездънният, Вълшебният….около 30 на брой, които дават началото на р.Девня дълга само 6 км., но целогодишно водите й са с една и съща температура и не се влияят от суши и дъждове. Всички извори са каптирани и водите им захранват девненските заводи. Единствено достъпен за любителите на природата е най-красивият – „Вълшебния”.

Който не го е видял, той не може да си представи каква пленителна картина представлява този извор.  Дъното му  е обрасло с изумрудено зелени треви и водорасли ,които с чудни багри омайват очите, а слънчевите лъчи се пречупват в кристалните води със странни отблясъци.  От дълбините му буйно извиращата вода се спуска на водопади към реката и върти колелото на каражейката. Такава феерична гледка е неописуема и трябва да се види, за да може човек да й се нарадва. А за здраве и късмет се хвърлят парички, които като сребърни сълзи потъват надолу.

Не случайно изобилието на вода и доброто стратегическо положение са привлекли римляните по тези земи. Легендата разказва как сестрата на император Траян – Марциана се навела да напълни вода от извора, но изпуснала златната амфора от ръцете си. Натъжила се Марциана, но водата била дълбока и никой не можел да помогне. Но изведнъж станало  чудо – подета от невидима сила златната амфора се издигнала и блеснала на повърхността. Смаяна девойката я поела и с разтуптяно сърце затичала към покоите на брат си. Жреците предрекли, че  това е  знамение за добро и благоволение на боговете. Тогава император Траян решил в чест на победата над даките и заради обичната си сестра на това място край бистрите извори да се построи град. И го нарекъл Улпия  Марцианополис.

Това е легендата, а историята потвърждава почти всичко чрез разкопките около изворите и находките от богат античен град, останки от който могат да се видят в единствения в  България  „Музей на мозайките” в гр.Девня.

Въпреки, че ви разказах това,  ако искате да прекарате няколко приятни часа на наслада и емоция отбийте се на път за Варна или специално елате  до това вълшебно и малко известно място за да усетите магнетизма на вечността и непреходно красивата природна чистота ! Няма да съжалявате !

Какво е лято без плаж, гларуси, слънце и солена вода Благодарим на Мария Димитрова, за прекрасната идея за морска почивка, която сподели с нас

И тъй като аз не съм от провинцията искам да ви разкажа за моето любимо място, на което обичаме да почиваме семейно и с приятели, с по-малко средства, без много формалности и подготовки . Казва се Фичоза и не е  известен курорт в страната, но тук е спасението ни от летните горещини.

В района около Варна няма друго по спокойно , уютно и чисто мясато за плаж, риболов и почивка. Тук морето е кристално чисто, съчетано със сенчести букови и дъбови гори и свеж морски бриз, а е само на 17 км. южно от големия град.

Природата наоколо е почти дива, все още непокътната от човешка ръка, но от 2 години има един хотел, който подсказва, че може би в скоро време и тук ще нахлуе цивилизацията. В този район се намира и плаж на нудистите закътан между скалите от любопитните  погледи на разхождащите се  по брега. Наоколо има изградени малки почивни бази – вили и бунгала, обзаведени с всички удобства и на доста ниски цени.

Като се тръгне по плажната ивица на юг се стига до плажа на Ракитника, рибарските хижи, Черноморец. При рибарите винаги може да си купите прясна кая, попчета, а ако имате късмет може сафрид и калкан да случите. Сутрешните разходки по плажа те зареждат с йодни пари,  а  вечерните ти отварят голям апетит.

Има две-три малки заведения за хранене, но ние предпочитаме да си приготвим сами храната, или да отидем при Боби на вкусна рибена чорба. (Такава чорба никой друг не може да прави !). През деня на плажа се хапва туй-онуй, но вечер – задължително скара, миди, рибка, студена биричка и много песни и танци. След умората на деня заспиваме с плисъка на вълните, а сутрин рано-рано ни събуждат гласовитите чайки.

Така неусетно минават броените дни. Но на Фичоза е хубаво да се почива и през пролетта, когато всичко наоколо е раззеленено и свежо, и  през меката и топла есен, когато морската вода е топла, а слънцето вече не пече изгарящо силно,  а гали нежно кожата .

Просто не бива да се пропуска почивката  на море !