И ето ни на път с група екскурзианти. За емоциите от лошия път до Свиленград и другите неудобства няма да споменавам, защото всички ги знаем. Искам да опиша и илюстрирам със снимки омаята и възторга си от прекрасните гледки – изумруденото море, красивите заливи, вековните маслинови гори. Тук въздухът е друг – ухае на пинии, море и зехтин. Чувстваш се възроден и обновен. Нищо не те боли, леко ти е на душата и на тялото. Това е магия !

Преди да стигнем до фериботното пристанище в Керамоти за кратко спряхме в Кавала – един красив и чист град. За малкото време успяхме да видим римския аквадукт, крепостта, стария град и още някои забележителности.

Вълнуващо беше пътуването с ферибота и „преследвачките чайки“, които смело, без притеснение грабваха храната, която им подаваха пасажерите. Първата ми среща с моята мечта беше от палубата. В далечината се виждаше сиво-синя омара, която обвиваше като с воал един вълшебен остров, а наоколо -  спокойна морска шир.

След около 40 мин. акостирахме на пристанището в Лименас – столицата на Тасос, забележителен със запазените руини от античния град – агората, светилищата на Дионисий и Артемида, храмът на Атина, античния театър, които се вписват много добре в съвременния град.

След още няколко часа път  пристигнахме в градчето Панагия, което значи св.Богородица, и се настанихме в малък кокетен хотел, много чист и уютен, с любезен персонал, собственост на г-н Йоргос. В двора на хотела има Музей на зехтина, а също и действаща рафинерия, където ни презентираха производството на зехтин в миналото. Още от първия миг Панагия ме грабна с малките си бели къщи, с бели балкони и каменни покриви, с тесни криволичащи улички, малки магазинчета, кафенета и таверни. От няколко чешми блика чиста изворна вода, за която се носи легенда, че ако неомъжена жена пие от водата, остава завинаги там ! (Е, без  малко наистина да се случи !!!)

Следващият  ден беше за обиколката на острова, която е около 100 км. Любувахме се на райски места, приказно красиви заливи с малки ивици от пясък, на много места недостъпни за човешки крак.  И само пъргави диви кози и малки козлета се виждаха как се катерят по стръмните планински склонове.

По обяд пристигнахме в Лименария – вторият по големина град, който много прилича на Лименас – също с характерната архитектура, малки улички и магазинчета или както ги нарчахме „джунджурийници“. Тук обядвахме от прехвалената рибена чорба и прочутите гироси.

По пътя се отбихме в женския манастир „Св.Архангел Михаил“, извисил се на 100-на м. над морето, на гигантска скала, от където гледката е най-вълнуваща и запаметяваща.

Лековитата вода, която тече от манастирската чешма извира от аязмо в недрата на скалата и помага при много болести и бездетие. Хората се редят по няколко пъти да пият и да пълнят бутилки. На входа на манастира на всички с неподходящо облекло раздадоха дълги поли, панталони и блузи с ръкави, а приветливи монахини черпеха посетителите с локум. И въпреки, че имаше групи от различни страни и националности, наоколо цареше тишина, спокойствие, чистота и много цветя.

След още няколко километра на югоизток спряхме в малкото рибарско селище Алики, в невероятно красив залив, а морето е толкова чисто, че по дъното се виждат риби, морски таралежи, отварящи и затварящи се миди. Чувството е, че  си попаднал в Рая.  Пак легендите разказват, че именно в тези заливи са живяли сирените – красивите жени с опашки на риби и омайни гласове, които са привличали с прекрасните си песни Одисей .

В късният следобед се върнахма е в Панагия. Вечерта бяхме на таверна с узо и сиртаки, а на сутринта поехме за България.

И днес мислите ми са още там. Пред очите ми е изумрудено- синьото море с красивите заливи и маслинови гори. Влюбих се в Тасос !  Дано, Боже, да мога  пак да усетя тръпката на тази любов !

Разказва ни Мария Димитрова. Екипът на Разходка.ком благодари за красивия пътепис и пожелаваме на Мария вълнуващи летни разходки.

“ Бог позволява светлината на единството да обгърне цялата земя и печатът “ Царството е Божие“ да бъде поставена на челата на всичките и народи“ – Баха-у-лла

Бахайският молитвен дом в Индия, известен като Лотос Темпъл е последната от седемте сгради, издигнати в различни части на света, всяка една със свой отличаващ облик. Всяка една привличаща народи от всички религии и раси да се поклонят пред Създателяна на Вселената и да изразят обичта си към Бог.

Проектът на Бахайския молитвен дом в Делхи е вдъхновен от лотоса- изключително красиво цвете, символ на чистотата, което е неразривно свързано с богослужението в Индия.

Лотос Темпъл е разположен сред девет големи водни басейни, които не само подчертават красотата на сградата, но и играят значителна роля в естествената охладителна система на молитвената зала.

Допълнение към главната постройка е нейната сграда с канцеларии, зала за конференции, библиотека и аудио-музикален салон.

Общо за всички Бахайски молитвени домове е, че те всички са с девет страни. Девет е най-голямото едноцифрено числои символизира всеобхватността, единомислието и единството.

В Лотоския молитвен дом се четат или рецитират Светите Писания на Бахайската вяра по предварително изготвена програма. Поканват се гостите да се потопят в размисъл и да се молят мълчаливо. В молитвената зала не са разрешени нито беседи, нито ритуални церемонии.

В бъдеще около тази сграда ще бъдат построени други сгради, предназначени за хуманитарни и социални дейности, като училища и библиотеки за разпространение на учението и вярата; болници за обслужване на страдащите; сиропиталища за изоставени деца; домове за недъгави хора; домове за връзстани хора.

Бахайската вяра в Индия е станала известна през 1844г.

Статистически данни за Лотос Темпъл:

- Теренът за храма е закупен през 1953г.

- Площ на храма – около 26 декара

- Височина на Лотоса от върха до пода – 34,27 метра

- Брой на места за сядане – 1300

- Брой на венчелистчета на Лотоса – 27 броя

- Брой на басейните – 9 броя

- Име на Архитекта – Фарибърс Сабха

- Венчелистчетата са направени от бял бетон. Отвън са облицовани с плочки от бял гръцки мрамор.

- Строежът е започнал на 21 април 1980г. и на 24 декември 1986г. сградата е била завършена и посветена на единството на Бога, единството на религиите, единството на човечеството.

- Храмът е построен с дарения от бахаи от цял свят.

В бахайските храмове ( както и в хинду храмовете) се влиза бос. Така че малко преди стъпалата за храма е „гардеробът”, в който задължително трябва да си оставите обувките.

Кога е подходящо да посетите Лотос Темпъл:

От 1ви април до 30ти семптември -

От 9:00 часа до 19:00 часа

От 1ви октомври до 31ви март -

От 9:30 часа до 17:30 часа

Входът на храма е безплатен и е отворен за всички хора.

Понеделник е почивен ден.

Адрес на Лотос Темпъл: Bahapur – Kalkaji, New Delhi 110019

Телефон: 6444035, 6444029

Градините на Храма са също много красиви и добре поддържани.

Не е случайно, че до момента посетителите на Лотос Темпъл наброяват повече от 70 милиона, не е случайно че веднъж дошъл тук ти се иска отново и отново да се върнеш и да усетиш отново спокойствието, мира, чистотата и хармонията, с които е заредено това място.

Четох, четох за тези водопади и…… накрая реших да отида и аз.

На 09.04.2011 година сутринта тръгнах от Пловдив за Смолян. Бях се подготвила добре-инфо от нета, карти, фотоапарат, дъждобран, планински обувки и много настроение.

От Смолян тръгнах в посока село Мугла. След квартал Средок вдясно има тебела, която води към Каньона, Балиева вода и Червената стена.  Оставих колата. Раницата на гърба. Апаратът в ръка……. и на път. В началото пътя е стар асвалтов…….. след това става пътека.

На един стар римски мост се срещнах с един мъж, който ми каза, че до водопадите има 30 минути ходене. Не повярвах.

Стигнах до разклона за Каньона на водопадите и Червената стена. Има една изоставена къща. Там има табела, която предупреждава туристите, че пътеката не е поддържана и е опасна. Нищо подобно.  Пътеката е много добре дори идеално поддържана. Изключено е да изгубиш маркировката.

Следях само по дясната пътека, макар че…. водата винаги ще се чуваше вляво
Пътеката минава много пъти над реката. Осеяна е от чудесни мостчета.

За разлика от тези на Сливодолското падало са поддържани много добре. Всички казват, че най-красивият водопад е Орфей, но лично на мене ми харесаха Робката и Каскадата. Всички водопади имат имена.

Табелите са дублирани и на английски, но само какъв английски: Сърце е Sarceto, но….. няма значение. След водопад Орфей пътеката става малко по-стръмна. След това е Сърцето и малко по-нагоре се открива прекрасна гледка към Смолян. Преживяването си заслужава.

Предполагам, че подходящи месеци за посещение на водопадите са април и май, когато снегът се топи и реката е пълноводна.

Прекрасно е.

В тези мрачни зимни дни, Ви предлагаме да се разведтите с тази невероятна красота обляна в червено, жълто и кафяво, като разгледате галерията с есенни кадри.

Ако и Вие искате да споделите вашите есенни фотоси, можете да го направите чрез статията Есента през вашия обектив, където има формичка за качване на снимки.

Типична къща в Боженци

Село Боженци се намира близо до Габрово в полите на Стара планина. То е вписано в 100 Национални туристически обекта под номер 20.

Интересното там е архитектурата на старите къщи, запазили духа на отминалите времена. Повечето от тях са на между 100 и 200 години, добре запазени и реставрирани.

Разходката из селцето е приятна и неизморитлена, идеална за семейство с деца. Освен да се разходите и да поснимате красотата наоколо, ще можете и да похапнете лакомства от Шекерджийницата или пък Боженски ястия в някоя от механите.

Ние от екипа на Razhodka.com си направихме една такава есенна разходка там и нямаме търпение да ви представим няколко красиви фотографии.

Харесаха ли ви?