Късно вечерта се качихме на влак за Варна. Взехме билети за първа класа и придърпахме седалките на пред така, че всичките шест седалки да се съединят и да образуват едно голямо легло в купето.

Влакът извънредно минаваше през нашия край, защото имаше ремонти на линията София – Карлово. Та от Пловдив се отклонихме за Карлово. Оттам през Казанлък, Сливен, Зимница, Карнобат – по пътя за Варна. След нощното пътуване пристигнахме сутринта рано в морската столица на България – Варна, който беше първият град от набелязаните три.

Закусихме, прегледахме списъка със забележителностите, настанихме се в хотела, починахме си от дългото пътуване и се втурнахме да разглеждаме. Първа спирка беше центъра. Видяхме една от най-високите сгради в града – Общината, катедралата, която е същинският символ на Варна и също така някои модерни сгради в централна Варна.

Друга интересна забележителност беше спортната зала, която видяхме от морската градина, която обходихме доста обстойно и също така Делфинариума. Няколко часа по-късно имахме късмет и успяхме да гледаме прожекция в Планетариума

На другата сутрин закусихме и потеглихме към летището. То бе затворено поради ремонт на пистата, но именно от там тръгваше автобус за Летище Бургас и ние като клиенти на авиокомпания „България Ер“ имахме право да ползваме.

След повече от два часа пътуване през Стара Планина и запустелите морски курорти пристигнахме във втория набелязан град с втори вид транспортно средство – автобуса. Отново се настанихме в хотел, отпочинахме и тръгнахме на разходка из Бургас. Първата цел беше центъра, заедно с площад „Тройката“ и улица Александровска.

Малко по-късно продължихме към красивата бургаска морска градина и после слязохме на плажа, а от там на бургаския кей. Гледката към вечерен Бургас беше невероятна.

След дългата разходка преспахме в хотела. На сутринта закусихме и потеглихме към Летище Бургас. От там хванахме третия вид транспортно средство – самолета към третия набелязан град – София. Пътувахме с British Aerospace 146-300 на авиокомпания „България Ер“ по редовен полет FB982 за София.

След около 40 минути се приземихме успешно в София и минахме през Терминал 2. Първо посетихме музея на спорта. След това се разходихме из много добре познатата София. Поразходихме се насам-натам и после се насочихме към централна гара, от където хванахме влака за вкъщи.

Това беше едно чудесно пътуване съчетаващо няколко вида транспорт и също така включващо посещението на трите най-важни града в България.

„ Здравейте! Следващата ни разходка е в крайдунавска Силистра. Както всички селища край голямата река, и това е интересно и изпълнено с  история. Предлагаме ви да научите малко за миналото на града, да се поразходите по центъра и в Дунавската градина, както и да научите за перспективите за развитие в туристическа насока на Силистра. Приятна разходка по брега на Дунав!“

ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА
13 – 14.Август.2011

Седмица преди това ни дойде идеята да покорим най-високия. Свързахме се с хижа Мусала и за наш късмет имаше места за една нощувка. Хижата има всичко. Има храна, питиета и е удобна. В съботната сутрин запалих колата и потеглихме. Живеем в средно-голям град в Горно-Тракийската низина и пътят до Боровец не беше дълъг. Там имам познат, който уреди паркинг в курорта. Взехме кабинковия лифт и тръгнахме нагоре.

Върхът се виждаше още от въжената линия.

Качихме се до Ястребец, което се намира на 2369 метра надморска височина. Ястребец е мястото на което са ски пистите на Боровец – най-образно казано. От там поехме по пътечка която пресича пистите „Маркуджик“, а малко след това влязохме в Национален Парк „Рила“

Още няколко минути ходене и стигнахме хижата. Настанихме се хапнахме по една топла супичка, стоварихме раниците и се отпуснахме за почивка. До нас беше едно от рилските езера. Гледката през нощта бе прекрасна. Сякаш луната беше по-близо а привечер излитащите и кацащи самолети от Летище София се виждаха чудесно.

На сутринта станахме около 9 часа. Денят беше ясен и слънчев – едно чудесно време за катерене. След няколко часа щяхме да сме с 600 метра по-високо и времето беше ценно. Потеглихме от хижата като в началото имаше само един диг, а след това пътя беше сравнително равен. Започнахме да минаваме покрай доста езера. Интересна разходка…

Ето че след двучасово ходене стигнахме но хижа „Леденото езеро“ или по-известна като заслона преди Мусала, която се намираше непосредствено до самото Ледено езеро, наречено така, тъй като почти през цялата година може да се види лед на повърхността му.

От заслона на горе вече трасето става по-сложно. Пътеката е тясна и остри завои и големи наклони. Престрашихме се и тръгнахме. Отгоре се разкриваха най-различни гледки, като най-впечатляваща за мен беше гледката към две от рилските езера, които бяхме минали по-рано.

Не си спомням точно времето от хижа „Мусала“ до върха, но ми се върти една цифра в главата: 3 часа и 15 минути. Почивахме доста. Имаше и още членова към нашата група и те бяха малко рехави. И така достигнахме заветните 2925 метра. Времето беше слънчево и се виждаха доста неща от България.

После потеглихме надолу. След по-малко от три часа бяхме в хижа „Мусала“, а след още час на въжената линия Ястребец – Боровец, след това – колата и вкъщи.

РАЗХОДКА ИЗ СОФИЯ И ВРЪЩАНЕ ПО ПОДБАЛКАНСКАТА ЛИНИЯ
21.Август.2011

Седмица след покоряването на Мусала, решихме от най-високия връх да отидем в най-големия град. Столицата ни е едно чудесно място, където всеки характер и всяко хоби може да бъде задоволено.
Пътуването беше изцяло свързано с БДЖ. Сутринта хванахме експрес „Диана“ (8640), като имахме големия късмет да пътуваме в най-новите вагони. Те са рециклирани в България само преди година-две.

Около 10:30 часа пристигнахме в столицата. поехме пеша по бул.Мария Луиза. Първа спирка беше Етнографският музей. Няма да крия, че идеята беше да налепим печати в книжката „100-те Национални Обекта“, но това не беше просто заради печатите, а наистина се вълнувахме от това, което предстоеше да видим и най-вече от пътят към вкъщи, който беше доста нестандартен, и за който ще разберете по-късно.

Далеч по-интересен обаче се оказа Природонаучният музей. В него имаше невероятни препарирани животни. Видове, за които дори не бях чувал преди.

Разходката ни продължа към Храм-Паметник „Александър Невски“ и Църквата „Света София“. После се разходихме до президентството и по централните улици на София.

Хапнахме на едно хубаво местенце и потеглихме на юг към Зоологическата градина, която беше последната ни спирка в София.

След като обходихме зоопарка потеглихме към Централна гара. Имахме влак директно към вкъщи (Градът ни е разположен на линията София – Пловдив), но решихме, че ще е добра идея да се качим на влак „Чайка“ от София до Карлово, после с друг влак до Пловдив и от там до вкъщи отново с влак. Идеята беше на минем по една от най-интересните ЖП линии в България.
Около 16 часа потеглихме от София. Разочаровах се от вагоните на влака, но това не е нещо невероятно за родната железница.

По време на пътуването минавахме през доста тунели, но аз търпеливо чаках гара Копривщица, непосредствено след която започва най-дългият тунел в България: Тунелът „Козница“ с дължина 5800 метра, който свързва гара Копривщица (намираща се на десетина километра от едноименния град) с град Клисура. Тези почти 6 км ги изминахме за десет минути. На снимките се виждат входа и изхода на тунела.

В късния следобед слязохме в Карлово, където имахме повече от час до връзката с влака за Пловдив. Градът на Левски е доста познат за мен, но не пропуснах да разгледам центъра за пореден път.

Върнахме се на гарата, хапнахме и потеглихме за Пловдив, а от там за вкъщи. Беше едно невероятно приключение. И да си призная маршрута София – Карлово – Пловдив го бях правил и преди.

РАЗХОДКА ДО СТАРА ЗАГОРА
28.Август.2011

Събудихме се по обяд. Не знаехме какво да правим през свободния ден и се сетих, че Стара Загора е град, който трябва да видя. Не се поколебах. След час беше влака и аз се качих на него.

Пристигнахме и като по традиция потеглихме първо към центъра на града.

После започнахме търсене на паметника „Бранителите на Стара Загора“. Никой не беше чувал за него. По-късно от 20-тия човек който бях питал разбрах, че е известен като „Самарското знаме“. Не толкова за паметника, а заради печата в „100-те Национални Обекта“ отидох. Просто бях там и едва ли щях да отида пак.

Не съжалявам, че се качих до там обаче. Гледката към Стара Загора беше неповторима.

Разходката не беше особено детайлна. Обход на централните части и тъй като времето ни притискаше директно към гарата.

И така поредната августовска екскурзия приключи.

ПЕЩЕРА СНЕЖАНКА
31.Август.2011

Отново скучен ден, в който нямаше какво да се прави. Погледнах към ключовете за колата, после към книжката с туристическите обекти и бързо се ориентирах. Събрах групата и потеглихме към пещера „Снежанка“. Имаше път който стигаше до паркинга, а после 10-20 минути ходене по горска пътечка. За съжаление не успях да направя снимки, но пещерата е известна и мисля, че доста хора са я посещавали.

Така протече този невероятен Август. Надявам се разказите ми са ви харесали.

Следващата разходка, която ще ви предложа е отново из българския Североизток. Този път ще посетим пълния с история, но съвременен град Шумен.

Тази година се  навършват 1 330 години от официално приетата година на  създаването на българската държава и именно този град беше мястото, където това беше най-силно отразено. Пожелаваме ви приятни мигове из зеления Шумен!

Дайте оценка на клипчето:

За гостите на община Елена, градът и китните селца от зелената броеница на китния еленски Балкан са познати като привлекателно място за отдих от забързаното ежедневие на големия град. Регионът е популярен с развития селски, еко и културно-познавателен туризъм. Превръщайки своя дом на село в оазис на уют, спокойствие и зеленина, еленчани са намерили начин да изразят своето гостоприемство и усет за красота. Днес на територията на община Елена са категоризирани седемдесет и седем обекта за настаняване – семейни хотели, къщи за гости, ваканционни комплекси. Независимо дали се намира в град Елена или в някое от околните 123 селца, всеки от обектите е изградил своя уникална атмосфера. Все повече са обектите с басейн, където ще намерите прохлада и през най – горещите летни дни. Но мисълта ми беше друга, ако търсите различното попаднали сте на правилното място.

Конната езда, вкусните местни специалитети, агнешкото чеверме по Гергьовден и печеното прасенце по Коледа, тематичните фолклорни вечери са само част от репертоара. Но колко от Вас са посещавали сауна, направена изцяло от дърво и джакузи в огромна каца? А изненадите тепърва предстоят.

Местните хотелиери са помислили за пълноценния престой както на възрастните, така и на най-малките си гости.

И ако ли все пак Ви доскучее отбийте се в туристическия информационен център, набавете нужната информация и карта и се впуснете в откриване на местните природни забележителности. А такива, уверявам Ви, тук не липсват. Посещение на Христовския водопад, Марков или Раюв камък, Хайдушки чукар или…..изборът е Ваш.

В Елена имате възможност да се запознаете и с някои са от характерните за града занаяти. Майстор грънчар или дърворезбар ще Ви предложи сами да изработите сувенир и да го отнесете за спомен.

Наблизо е и язовир Йовковци. Пригответе въдиците и рибарските принадлежности и хайде на риболов.

Елена е сред малкото балкански градове, съхранили значителна част от архитектурното си наследство.181 са  сградите, обявени за паметници на културата. Седем са емблематичните за града сгради, паметници на културата с национално значение, а именно храмовете „Свети Никола”, „Успение на Пресвета Богородица”, Часовниковата кула, „Родната къща на Иларион Макариополски“, Поп Николовата къща, Петте Разсуканови къщи, сградата на Класното училище – Даскалоливницата.

Предлагам Ви заедно да се разходим по калдъръмените улички на Елена, а аз ще се опитам накратко да Ви разкажа за историята на града.

Обиколката ни може да започне от най – хубавата и емблематична за града възрожденска къща, разположена край реката, къщата – музей „Иларион Макариополски”. Къщата е една от най – интересни сгради в град Елена.  Строена  е около 1710 – 15 г., в нея са родени  Иларион Макариополски – борец за църковна независимост, Никола Михайловски – виден книжовен и просветен деец, Стоян Михайловски –поет –сатирик, автор на  химна „Върви ,народе възродени“. След като вече сме се потопили в атмосферата на онези далечни и трудни, но славни години, продължаваме разходката си край реката, за да минем край уникалния архитектурен ансамбъл на „Петте Разсуканови Къщи” – пет къщи, построени под един покрив, за да съхранят в наследниците на стар чорбаджийски род чувство за дълг и родова принадлежност. Петте къщи  под един покрив са строени от Хаджи Димитър Разсуканов за синовете му в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Всяка от къщите е със самостоятелно архитектурно решение, което ги отличава една от друга  и в същото време фасадата на всяка от тях е хармонично свързана с тази на съседните къщи. Така заедно те образуват един цялостен градоустройствен  ансамбъл. Пресичаме улицата и вече сме пред храма “Рождество Богородично”(1865). Дори и да не влезеш  в храма по пътя към него вече си направил своето поклонение.

Разходката ни продължава нагоре по кълдаръма и така докато стигнем до Часовниковата кула, символ на град Елена. Изградена е по почина на  Еленска община и търновския войвода – аянин Кападжи баши Фейзи ага, който е закупил  часовниковия механизъм „за хаир”, поставен на Еньов ден 1812 г.Кулата е в центъра на града, на най-високото и хубаво място, в близост до някогашния Хилендарски метох и църквата „Св. Никола”. В последствие там се издигнали сградата на Класното училище и църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Така през първата половина на 19 век еленчани са маркирали обществено-религиозния и просветен център на Елена.

Вече сме пред входа на  Даскалоливницата. Сградата на първото в страната класно училище е построена е през 1844 година със средства, събрани от еленчани и с техния труд. „Даскалоливница” я е нарекъл Петко Рачов Славейков, също неин възпитаник, сиреч място където се отливат даскали/учители.От месец август 2008 година Даскалоливницата е включена в 100-те национални туристически обекта под № 60.

В същия двор се намира и храмът „Свети Никола” – първо книгохранилище и гордост за еленчани. Предполага се, че първия градеж на  храма е направен едновременно или непосредствено след формирането на Елена като селище, което се отнася към края на 15 век. Първият писмен документ за съществуването на църквата датира от началото на 16 век – 1518г.Той е най-старият храм в Елена и региона. Опожарен и разрушен при кърджалийското нападение на 23 април 1800 г. храмът е отново възстановен през 1804 в краткия срок от 40 денонощия.

Една от безспорните забележителности на Елена, уникален паметник на архитектурата и изкуството от епохата на Българското национално  Възраждане е храмът „Успение на Пресвета Богородица“. Той е най-големият в Северна България до Освобождението 1878 г. и един от най-големите в страната в наши дни. Неговото построяване е израз както на икономическия просперитет на селището в началото на 19 век така и на неговата духовната извисеност и религиозна преданост на жителите му.

Не можем да не споменем и една от най-характерните и представителни къщи в град Елена – Поп Николовата къща. Строена е през първата половина на 19 век – 1830 година, днес тя е Музей по палеотология.

Разходката ни може да завърши в някоя от уютните еленските механи, където потопени в местната битова атмосфера ще имате възможност да опитате вкусните еленски специалитети.

А опитвали ли сте вкусния еленски бут. Тук местните хора често обясняват, че това не е бут от елен, а сурово сушен бут от прасе. Истината е, че специфичните тук климатични условия придават такъв вкус на месото и млечните продукти, че те стават неповторими.

Заповядайте, бъдете наши гости, а ние ще Ви посрещнем, разведем и нагостим!