Основните церемонни на индийските сватби са едни и същи, но без да сгрешим може да кажем, че сватбите са и доста различни по отношение на богатството и кастата на булката и младоженеца, севена или южна Индия, брой на гостите и т.н

Повечето индийски бракове са предварително уредени от родителите на младоженците. Търсенето на подходяща съпруг/ съпруга понякога отнема повече от година. Дали на шега или не една приятелка (индийка) сподели, че в Фейсбук в Индия се посещава повече от родители, които настоичиво търсят подходящия човек за детето си Уредените бракове са около 90%, като на браковете по любов не се гледа с добро око. За да са сигурни, че общият път на младите ще е успешен те трябва да получат благословия от родителите си, да им е направен хороскоп от астролог, които да потвърди че бъдещите съпрузи са подходящ един за друг, както и да определи дата на сватбата.

Годините на съпрузите са в порядъка от 19 до 25.

Сватбата, на която ние присъствахме бе с около 400 човека, което се води средна класа ( дори малко под средната класа). Всичко е впечатляващо – червените килими, силната боливудска музика, танцьорите, готвенето (в доста големи мащаби), ритуалите, дрехите, вниманието към белите хора на събитието …

Храната беше само вегетарианска. Всякакви видове салати, специални хлебчета – наан, роти и т.н, традиционните дал (леща), сабджита (различни манджи със зеленчуци), бял ориз и т.н. Десертите бяха сладолед и гулаб джамун (тестена сладка топка).

gulab-jamun

Направени от тиквичка змей и птиче - за късмет

Следващото клипче не е на забързан кадър… просто човекът е доста сръчен

Първо на сватбата идва младоженецът – С музика, светлини и танци, на бял кон, с малко момченце до него, което е облечено като младоженец също. Вижте забавата по посрещането:

Следват отново танци, музика и настроение:

Младоженецът, заедно с родителите си, родителите на булката и свещенник се оттеглят и се прави кратка религиозна церемония (пуджа) за здраве и късмет. Младото момче изрича и съпружеската си клетва:

- Ще гледам моята жена да бъде по-добра половина.

- Аз ще се грижа за нея както и аз грижа за себе си.

- Приемайки я, както част от моя дом, аз трябва да планирам нещата и да се консултирам с нея.

- Никога няма да изразя недоволство за всеки недостатък на жена ми. Ако има такива, ще ги обясни с нея с любов и ще я подкрепя в преодоляването им.

- Винаги ще имам вяра в жена ми.

- Аз никога няма да имам друга жена с грешни намерения, нито с незаконни отношения.

- Аз ще нося вкъщи всичките ми доходи на жена ми. Разходите в домакинството ще бъдат направени с нейно съгласие.

- Винаги ще полагам усилия да гарантирам комфорт и щастие.

- Аз няма да обвинявам или критикувам съпруга си пред другите.

- Ние ще решаваме сами нашите различия и грешки в личния живот.

- Ще имам учтиво и толерантно отношение към жена ми. Винаги ще правя компромиси.

- Ако жена ми е зле, или не е в състояние да изпълнява някои от задълженията или чрез някои недоразумения се държи неправилно, няма да оттегля подкрепата си или да откажа да изпълни моите задължения към нея.

Посрещане на булката

След тази церемония, музиката утихва и идва булката. Тя пристъпва бавно и гледа към земята. Поверието е, че за да има щастлив живот не бива да поглежда жениха си в очите. „Добрата индийска булка е тази, която показва свян и примирение.“ Това беше отговорът на въпроса ми“ защо булката не се усмихва?“. След време разбрах и другата причина да не се усмихва булката. Дрехите, бижутата, обеците по нея са толкова тежки, че тя едва се движи.

Като цяло тежестта по подготовката на сватбата се пада на булката. Освен психически, тя трябва да премине и през две задължителни традиционни процедури – обрисуването на ръцете и краката с хена (къна) и поставянето на обеца на носа.

Обрисуваните ръце са символ на грижливост, красота и женска ласка. Цялото разкрасяване с хена трае поне 4 часа, като за съхненето на билковата смес са необходими около час – час и половина след рисуването.

Дупката на носа на индийското момиче е символ на девствеността и чистотата. Всяко момиче на около 12-13 години си пробива носа, а в приказната вечер на сватбата там си слага красива огромна халка, която обозначава девствеността на булката. Това е задължително особено за по-висшите касти.

Друго характерно за булката е червената точка на челото (бинди). Тя символизира вечна обвързаност с бъдещия и съпруг. Той на свой ред също има червена линия на челото.

Следват сватбени ритуали:

Много гривни, бижута, обеци, накити… шарено, пъстро, весело, незабравимо, много танци и музика.

Да попаднеш на индийска сватба никак не е трудно ако имаш няколко приятели индийци, защото на сватба се канят всички – познати и непознати. На нашата покана за сватба пишеше нашите имена и „with friends“ което си е доста разтегливо понятие за Индия.

Златният храм в Амритсар. Автор: Еми Попова

Харимандир или по-известен като Златният Храм в град Амритсар е един от най-посещаваните храмове в цял свят. Светинята се намира в щата Панджаб. За да се докоснем изцяло с душа и разум до тази златна красота е добре да знаем за религията на хората, които се покланят в храма  – сикхите.

Сикхизмът е най-младата религия в света. Появила се е през 16 век, като за нейн основоположник се счита Гуру Нанак. Гуру Нанак е роден през 1469г. в Пакистан.  Той взема част от философията от хиндуизма и исляма и прави нова религия, последователите на която в днешно време надвишават 16 милиона.

Разноцветна тълпа от поклонници и туристи. Автор: Еми Попова

Гуру Нанак отхвърля кастовата система,  политеизма, не се прекланя пред идоли, но запазва вярата  в преражданията и кармата. Сикхите не се отричат от светския живот, защото тяхната вяра е, че Бог е във всекидневието. Ако човек живее с истината всеки ден от живота си, то този човек живее с Бог. Сикхите вярват в един Бог – Сат Гуру. Сат Гуру означава „Истински учител“, а думичката „ сикх“ е „последовател, ученик“. Общо Гурутата в Сикхската религия са 10. Те са приети и записани в Свещената книга – Гуру Грант Сахиб. Всеки един от Гурутата е допринесъл за развитието на религията.

Първият е Гуру Нанак ( 1469-1539) – зараждането на религията

Четвърти Гуру Рам Дас  е започнал строежа на Харимандир – Златния храм в Амритсар.

Петият Гуру Арджан съставя свещенната книга за сикхите – “Ади Грант Сахиб” ( след смъртта на последния Гуру, книгата е наричана Гуру Грант Сахиб) – божествени откровения под формата на стихове на негови предшественици и лично негови.  В книгата са вписани какви са сикхите, в какво вярват и какъв трябва да бъде техния живот. Най- кратко това може да бъде описано с няколко думи “ истина – най- важната; живеене в настоящето; Бог е навсякъде и във всеки и всичко“.

Гуру Арджан е поискал гурудварите ( Сикхските храмове) да са с отверени врати за всички хора, без значение вяра, раса или пол. Гуру Арджан е убит от Моголски управници.

Десетия Гуру Говинд  (1666- 1708) е основател на Кхалса – братство от сикхи на военна основа.

Охрана на Златния Храм. Автор: Еми Попова

Не е трудно да отличите Сикхите. Най-силно впечатление правят разноцветните тюрбани, които носят на главата си. Важни и характерни за вярващия сикх са „5-те К“, които трябва да притежава всеки мъж:

• Кеш ( Kesha)– никога сикхите не си подстригват косата и брадата
• Канга (Kangha) – гребен, който по специален начин се заплита в косата
• Кара (Kara) – обикновенна стоманена гривна –кръг, символ на единението на човечеството с Бог
• Каш (Kachha) -  долни дълги гащи
• Кирпан  (Kirpan)– красив нож на кръста

Ако имате по продължителни наблюдения върху хората от тази религия ще забележите, че те са винаги спретнати и чисто облечени, няма просяци или бездомни сикхи.  Нещо повече Сикхите са сред най-високопоставените и богати хора в Индия, често са добри бизнесмени и търговци или заемат високи държавни постове. Това е обяснимо. Всеки сикх отделя най-малко 10 процента от доходите си за благотворителност. Част от тези пари служат за поддържане на Гурудвара ( Храмовете), друга част за храна; заделят се и пари за стартиране на бизнес за подрастващите младежи.

Всеки гладен независимо от религия, цвят на кожа и всякакви белези може да се нахрани в Сикхски храм. Всеки ден доброволци, ръководени от професионални готвачи, приготвят храна за над 10 000 души ( за Храма в Амритсар ни казаха че цифрата е 50 000 души). Храната разбира се е вегетарианска, предимно ориз, зеленчуци, леща ( така наречената „ дал“) и роти ( хлебчета). В големия салон за хранене хората се подреждат в редици на земята. Внимателно по редиците минават сервиращите, които разсипват яденето от големи кофи.

Канда – символът на сикхската религия. Може да го видите на покрива на всеки храм, както и на тюрбаните на мъжете. На част от тюрбаните символът е от желязо и в миналото се е ползвал и за оръжие по време на битки.

Златният Храм в Амритсар. Автор - Еми Попова

Автор: Еми Попова

Златният Храм е построен в края на 16 век, върху земя дарена от император Акбар. Внушителният храм е разположен върху изкуствен остров в езерото Амритсар, което в превод означава Божествен Нектар. Горната част и куполите са от позлатени медни плочи, върху които са изписани стихове от свещенната книга.  Общо 100 килограма злато е вложено в храма. Вътре храма е също доста богато декориран. Украсата и чистотата на храма е перфектна.

Както пред всяка гурудвара, така и тук пред входа се събуват обувките и се измиват краката. Друго условие за посетителите е да им е покрита косата, да не са пили алкохол; влизането с цигари е също забранено.

Поклонение в Златния Храм. Автор: Еми Попова

Автор: Еми Попова

Поклонението с опряно чело в земята в Златния храм е израз на дълбока почит.

Вярва се че водата около Храма е чудодейна. Легенда разказва как човек страдал от неизлечима болест обиколил всички светини в Индия и накрая намерил изцеление от водите до храма.  Във водите плуват шарени големи риби. Такива риби видяхме и в Гурудвара Бангла Сахиб в Делхи.

Автор: Еми Попова

Пеенето на песни е един от най-важните и значителни елементи в религията на сикхите.

Златният храм в Амритсар. Автор: Еми Попова

В Златния храм се съхранява оригинала на Гуру Грант Сахиб – книгата гуру. Книгата е огромна. Съдържа 1430 старници, в които са поместени 3384 химна. В тях ясно е обяснено какъв трябва да бъде всеки последовател на тази религия. Те са толкова конкретни и точни, че рядко възникват спорове за смисъла вложен в думите. Но ако все пак това се случи, въпросът се отнася до Акал Такт, известен още като сикхският парламент или Тронът на вечните. Сградата се намира точно срещу Харимандира.

Акал Такт или Тронът на Вечните. Автор: Еми Попова

Отношението към книгата е много специално. Често хората я наричат Книгата-Бог. Всяка вечер с факелна процесия тя бива съпровождана от Златния храм до намиращия се на срещуположния бряг на свещеното езеро мраморен храм Акал Тахт („Трон на Вечния“), а сутрин се връща в Златния храм. Поставя се върху възглавница на специална маса, Манджи Сахиб, като се завива с покривало, украсено със злато и диаманти.

Ако сте решили да посетите Амритсар, със сигурност ще ви е интересно да видите и още едно място в близост ( на около 30 км). Става въпрос за границата между Пакистан и Индия – може би един от най-интересните гранични пунктове по света  Всяка вечер има величествена церемония, изпълнявана от гардовете в униформи и всички други белези на националната гордост и на двете страни. Церемонията е съпроводена с маршируване,  песни и танци и наблюдавана ежедневно от хиляди посетители.

1.Taj Mahal (Agra) - Тадж Махал (гр.Агра) - символът на любовта, построен от Шах Джахан в памет на любимата си съпруга.

Humayun's Tomb (New Delhi) - Гробницата на Могулския император Хумаюн.

India gate (New Delhi) - Вратата на Индия (Делхи) - паметник символ на Индия. Едно от най-популярните места в Делхи.

Jama Masjid Mosque (Delhi) - Джамията Джама Масджит (Делхи) - Най-голямата и най-известна джамия в Индия. Разположена е много близо до една от най-популярните и шумни търговски улици в старо Делхи - Чандни Чоук

Laxmi Narayan temple (New Delhi) - Храмът Лакшми Нараян (Делхи) - още известен като Birla Mandir (Бирла Мандир) - Хинду храм посветен на Лакшми (хинду богиня на богатството.) и Нараян (едно от имената на върховния бог Вишну)

Iskcon temple (New Delhi) Sri Sri Radha Parthasarathi Mandir - Исконски храм (Делхи) популярен хинду храм посветен на милостивия бог Кришна

Jantar Mantar (New Delhi) - Джантар Мантар (Делхи) - стара обсерватория състояща се от няколко огромни астрономически инструмента служели за разнообразни измервания в миналото

The Bah?'? House of Worship - Lotus Temple (New Delhi) - Храмът на Лотуса (Делхи) - Домът на Бахайското философско движение. Отворен е за посетители от всякакви религии.

Qutb Minar (New Delhi) - Кутуб Минар (Делхи) - най-високото тухлено минаре в света

Gurdwara Bangla Sahib (New Delhi) - Най-видният храм на представителите на Сикхите в Делхи

Safdarjung's Tomb (New Delhi) - Гробница с градина

Mubarak Mahal (Jaipur) - Дворцов комплекс в Джайпур, столицата на щата Раджастан,

Red Fort (Delhi) - Червеният форт (Делхи) - Форт, укрепление постоено през 17-ти век

Благодарности към Влади Горчилов за предоставените снимки.

Кутуб Минар (Qutb Minar) - автор Влади Горчилов

Знаете ли коя е най-високата Делхийска забележителност?

Нарича се Кутуб Минар (Qutub Minar) . Това е най-високата кула, не само в Делхи, но и в цяла Индия. Размерите са впечатляващи: височина 72.5 метра, диаметърър в основата е 14.32 метра като към върха се стеснява до 2.75 метра.  Всеки турист се пита едно и също нещо  “С каква цел е построено това високо минаре?“.

По въпроса има различни версии.  Някой казват, чe e построено след спечелена битка от Могулите като кула на победата категорично заявяваща мощта на исляма в Индия, други твърдят, че е построено като кула за отбрана при нападения.

Каквато и да е истината, днес тази забележителност се издига грандиозно към небето и подканя всеки любител на разходките да я посети.

Разбира се ние също не пропуснахме да разгледаме още един представител на добре известната ни вече мания за величие на тогавашните Могулски владетели. Ше се опитаме да въвлечем и вас чрез много снимки и кратък текст описващ мястото.

Кутуб Минар (Qutb Minar) - автор Влади Горчилов

Вдъхновен от величественото минаре Jam  в Афганистан и с амбицията да го надмине по размери, първият мюсюлмански владетел на Делхи Qutb-ud-din Aibak, започва строежа на Qutub Minar през 1193г. За съжаление успял да изгради само първият етаж на кулата. Цялата кула е съставена от пет части ( етажи), разделени един от друг с тераси, които са подсилени с майсторски украсени каменни тухли.  Наследникът на Султан Aibak, Shamsu’d-Din Iltutmish (1211-36) направил втория и третия етаж, а последните два (които са от бял мрамор и малко по различен стил) били направени от Alaud-Din, Firuz Shah Tughluq.

Кутуб Минар (Qutb Minar) - автор Влади Горчилов

Красиви са редуването на заоблена и заостена ивица по кулата, красиви са и орнаментите, които всъщност образуват букви, а буквите са стихове от Корана.  Други надписи на арабски език върху Qutub Minar, разкриват историята и. Според тях поради заметресения са се наложили ремонти на минарето. Такива били извършени от  Firuz Tughlaq (AD 1351-88) и Sikandar Lodi (AD 1489-1517). Майор Р. Смит също ремонтирал и възстановил кулата през 1829.

Основата на Qutub Minar

Красиви орнаменти, които всъщност са стихове от Корана

Една от терасите на минарето

Кутуб Минар (Qutb Minar) - автор Влади Горчилов

Целият комплекс Qutub Minar се състои от минарето, джамията Quwwat-ul-Islam Mosque, железния кол, гробницата на Iltutmish.

Комплексът е изграден на неслучайно място, а върху руините на Лал Кот- червената Цитадела в древно Делхи. Освен това гравиран надпис („Shri Vishwakarma prasade rachita“, което означава “заченатo с благодатта на Вишну“) на главния източен вход на джамията подсказва друга история. Двадесет и седен хиндуистки храмове били разрушени и със строителните материали от тях бил изграден комплексът Qutub Minar. Quwwat-ul-Islam Mosque е най-старата джамия в Делхи, построена от Султани. Тя впечатлява с изящни надписи, ръчна изработка, правоъгълен, добре поддържан двор.

Джамията Quwwat-ul-Islam Mosque

Внимание заслужава и металният стълб, който според легендата е даден от Бог Вишну. Дали е така или не, никой не може да засвидетелства, но е ясно че този стълб все още представлява голям интерес за учените. Той е бил издигнат от Chandragupta Vikramaditya от династията Гупта. Не е точна рожденната му дата, но е ясно че е било между 375 – 414г. На самият стълб има надпис на санскрит, който казва че е издигнат в чест на Вишну и че хвали храбростта на Чандра (Chandragupta Vikramaditya).

Стълбът е 98% ковано желязо и е доказателство за умението на древните индийски ковачи. Той привлича вниманието както на археолози, така и на металурзи с факта, че е издържал 1 600 години на открито без да има сериозни корозии по метала. Уникални са съотношението на металите, както и обработката им, за да се достигне до такъв резултат – повече от 16 века минимално увреждане. Височината на кола е 7.21 метра, а тежестта над 6 тона.

Железният стълб

Според народните поверия, ако човек си намисли желание и успее да обгърне стълба като е с гръб към него, то желанието му ще се сбъдне. За съжаление днес стълбът е заграден с ограда, и ние не успяхме да си изпробваме късмета.

В целия комплекс цари спокойствие и тишина. Може да видите подремващи си индийци по тучните зелени полянки, целуващи се зелени папагали, много катерички, които се гонят, любопитни туристи. Струва си да се заредите с положителна емоция, малко индийска история и много красиви снимки.

В края на комплекса лежат останките от незавършеното минаре – Алай Минар, кръстено на името на Ala-ud-Din Khalji. Той имал амбицията да сътвори минаре двойно по-голямо от Кутуб минар, но поради застигналата го смърт строежът не могъл да бъде завършен. Основите обаче са огромни и достатъчно красноречиво показват визията за величие на тогавашното време.

Незавършеното минаре - Alai Minar

Къде се намира Qutb Minar? Kак да стигнем?

Най-близката спирка с метро няма как да я сгрешите, защото се нарича Qutb Minar. Интересно е, че на самите карти за метро символът им е високото минаре.

Други забележителности наблизо?

1. Градината на петте сетива ( The Garden of Five Sences )
2. Гробницата на Iltutmish
3. India Gate (не съвсем на близо)

Колко струва входът?

За индийци входът е 10 рупий, а за чужденци 250 рупий, което приблизително е около 8 лева. Няма такса за снимане с камера или фотоапарат.

Кога може да посетим Qutub Minar?

Като сезон бих ви препоръчала да избегнете м.Май, Юни, Юли и Август, защото това са месеци, когато термоментърът отбелязва над 40 градуса.

Всеки ден е отворен комплекса от изгрев до залез слънце.

Първоначалният облик на Лоди Гардънс е бил далеч по-различен от това, което е в наши дни. Създадено през 15-16 век, мястото от близо 90 акра е било жилище за много хора, които се грижили за паметниците на владетелите от династията Лоди. През 1936г. по нареждане на Лейди Уилингтън ( съпруга на тогавашния генерал-губернатор) хората били изселени от територията и били създадени красиви градинки с разнообразни растения.

Алея за разходка в Лоди гардън

Паркът добил сегашния си облик и сменил името си на „Паркът на Лейди Уилингтън“. След като Индия получава своята независимост, през 1947г., мястото си връща истинското име – Градината Лоди (Lodi Garden). И от двата периода има на какво да се насладят посетителите – фонтани, архитектура  в Могулски стил, разнообразни птици и техните чудни песни, палми, цветя, редки растения.

Освен исторически ценна, тази гради е ценна и за делхийците любители на сутрешното бягане и бързо ходене. Има изградена специална алея за тази цел. Трябва да се отбележи, че градината е чиста, подредена и добре поддържана, за разлика от много други места в Делхи, а и въобще в Индия. Алеите са изметени добре, тревата окосена и полята.

"Градина на Розите" - казват, че най-красива е февруари- март месец, когато розите са китно нацъфтели

Паркът е отворен от изгрев до залез слънце, без такса за вход. Осигурен е и безплатен паркинг. През различното време на деня, мястото се посещава от различен тип хора. Ако отидете преди обяд ще срещнете главно хора, които спортуват- бягат, карат колело, ходят бързо, медитират или правят йога упражнения, а ако отидете в следобедните часове ще сте свидетели на влюбени двойки, търсещи усамотение.

Романтични срещи в градината

Ако сте любител на фотографията, Лоди Гардън е подходящо място за вас. Разнообразието на птици и растения ще е рай за вашият обектив.

Зелените папагали и катеричките са в изобилие в градината...

Ако поживеете малко в Делхи ще ви направи впечатление, че по улиците на столицата не се виждат птички, но в момента, в който прекрачите прага на някой парк пред вас се оживява един оазис от зеленина и разнообразни видове хвъркати, които не са боязливи и може да снимате по отблизо.

Най-старата постройка в парка е гробницата на Шах Мохамед, построена през 1444г. Отличава се със забележителна архитектура – шестоъгълен покрив с  каменни издигнати куполи, типични за могулската архитектура.

Гробницата на Шах Мохамед.

Красиви издигнати куполи, които се наричат chhajjas.

Друга гробница в градината е тази на Сикандер Лоди (Sikander Lodi). Тя е доста подобна на гробницата на Шах Мохамед, макар и да няма тези интересни издигнати куполи на покрива.

Построена е през 1517 от сина на Сикандер, Ибрахим Лоди, който се явява и последен владетел в династрията, тъй като той загива в битка при равнината Панипат. Победителят в битката, Бабур, навлиза в Делхи и се провъзгласява за император.

Гробница на Sikander Lodi

В средата на градината се намира най-голямата сграда – Bara Gumbad. Тук има гробница и джамия. Предполага се, че гробницата е на офицер от висок ранг, служил вярно на Sikandar Lodi. Джамията е направена през 1494 г. от дялан камък, което е отличителен белег на могулската култура. Впечатляващо е изяществото на орнаментите, част от които са букви, думи, текст.

Bara Gumbad

Джамията на Bara Gumbad

Орнаменти на джамията, направени чрез дялане на камък. Могулски стил.

Срещу Bara Gumbad е Sheesh Gumbad. Не е известно, коя фамилия е погребана тук, но така или иначе гробницата е впечатляваща с размерите си и със сините стъклени орнаменти на покрива, които и дават второто и име Glaze Dome (Стъклен купол). Като цяло гробницата е подобна на Bara Gumbad – квадратна и симетрична.

Гробницата Sheesh Gumbad

Нетипични за тази епоха сини орнаменти по гробницата

От другата страна...

Друга забележителност в градината е Athpula’ Bridge, построен през 16-ти век по управлението на Акбар.

Може да посетите също National Bonsai Park, където ще се насладите на красотата на редки видове цветя и растения.

Накрая може да поседнете на тревата край езерото, в което лежерно плуват бели патици.

Фонтан

В градините на Лоди има за всеки по нещо, и за любителите на джогинга и бързото спортно ходене, за колоездачите, и за тези които искат да отидат на пикник и да поседнат на хубава полянка, и не на последно място за тези, които просто искат да снимат интересни птици или исторически обекти.

Как да стигнем до Lodi Gardens?

С метро: най-близката спирка е Jor Bargh по жълтата метро линия.