И така…… преди обяд посетихме Сопот и родната къща на Иван Вазов. Музея е с работно време 08.00-12.00 и 13.00-17.00 часа. Входната такса за ученици е 1 лв, а за възрастни – 2 лв; беседа – 5 лв. Музеят е открит от НЦВ Борис III на 06.06.1935 година. Продължихме за Троянския манастир. Южните склонове на Стара планина бяха покрити с жълти килими от уханна иглика. На билото на Стара планина (Беклемето) поспряхме за фото сесия. Гледката спираше дъха на всеки от нас – на юг – Долината на Розите между Стара планина и Средна гора; на запад – заснежения връх Козя стена (1669м). Започнахме да се спускаме към Троян. Северните склонове ни посрещнаха с лилави килими – минзухарите ни се усмихваха и ни приветстваха с Добре дошли.

Рано около обяд бяхме в Троянския манастир. Разгледахме манастира. Посетихме скривалището на Васил Левски и продължихме за Къкрина. Малко след отбивката за село Ломец видяхме римският военен лагер Состра. Разположен на 12 км северно от град Троян и на 28 километра южно от град Ловеч. Той се намира върху относително равен терен в долината на река Осъм. Край разкопките са намерени много монети, съдове, паметници. Най-ценната находка представлява древна тракийска маска от V-IV в. пр. Хр. Продължихме по поречието на река Осъм.

Ранният след обяд паркирахме автомобилите пред Къкринското ханче. Екскурзоводката на разказа набързо историята около залавянето на Васил Левски. Показа ни стаята, в която е нощувал Апостола и плета, на който се е закачил цървула му.

Продължихме към следващата спирка – пещерата Гарваница, близо до село Горско Сливово. Тук е моментът да Ви кажа, че ако решите да тръгнете по нашите стъпки, не разчитайте на табели, а само на интуиция и на повече очи в автомобила. В село Горско Сливово случайно открихме табло с информация за пещерата. Разгледахме го и продължихме. Карахме, карахме, а табела за пещерата – нямаше. Бяхме минали почти 100м, когато в огледалото за обратно виждане забелязахме табела Гарваница 300м и … Хайде обратно.

Разгледахме пещерата и продължихме за Крушуна.

Малко преди 17 часа бяхме на входа на парка, където са водопадите. Изключително лошо впечатление ни направи касиерът на входа. Той бъркаше в кош за отпадъци; вадеше хвърлените билети и ги продаваше повторно. Обяснихме му, че това е нередно, а той ни каза, че така си вади хляба. Беше изключително грозна картинка. Обещах си утре да сезирам НАП и ще го направя. За около час разгледахме водопадите.

Хапнахме кебапчета със салата, отново без касов бон и продължихме за Деветаки. И пак подминахме отклонението. Защо ли? Ами пак имаше табела само за тези, които се  движеха срещу нас. Паркирахме колите на една отбивка на пътя и тръгнахме към Деветашката пещера. Открита през 1921 г. Общата ? дължина е 2 442 м, общата ? площ е 20 400 м², височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм. Разгледахме я набързо и продължихме за Ловеч. При колите не можахме да се разделим с огнения залез над Деветашкото плато.

Изглеждаше вълшебно, опияняващо, магическо.  През целия път до Ловеч залезът беше пред очите ми. Неусетно в сладки приказки стигнахме до покрития мост на Кольо Фичето.

Настанихме се в хотелчето, сгушено в пазвите на Вароша, стария град. Домакините ни посрещнаха много сърдечно. Показаха ни къде какво има. Къщата се състоеше от 4 стаи. Всяка от тях със санитарен възел. Две от стаите имаха тераси. Долу-на партера имаше чудесна механа и обзаведена кухня.

В 21.00 бяхме в ресторанта. Предварително бях запазила маса в ресторант „Галерия”. Бяхме много уморени. Хапнахме набързо. Направихме план за следващия ден. Една част от групата се прибра в хотела, а друга тръгна на нощна разходка.

Сутринта с двама от групата тръгнахме на разходка из Ловеч. Градът още спеше. Нямаше отворен магазин; отворено кафе; всички още спяха. Обиколихме целия център. Накрая купихме от единствения работещ магазин млеко за айран и кафе. Върнахме се в хотела. Направихме закуска – баница; кекс, айран и кафе. Към групата се присъедини и нашия домакин – Г-н Лалев. Започнахме да си говорим за Ловеч; за Левски за залавянето му и т.н. Оказа се изключително начетен и интелигентен човек. Обещахме си пак да се видим. Разходихме се до крепостта. Обратно в колите и на път за Плевен.

В 11.00 бяхме в Плевен. Изключително трудно намерихме Панорамата. Указателните табели бяха на най-невероятни места-зад павилиони; в короните на дървета……, а някъде просто липсваха.  В 11.30 започна нашата разходка из Плевенската Панорама. Плевен по право се смята за град паметник и град музей. В такъв го превръща Руско-турската война от 1877-1878 г., върнала България на политическата карта на Европа и света. В хода на войната Плевен придобива голямо военно, политическо и стратегическо значение, а Плевенската епопея се превръща в един от най-важните моменти в историята му. По своята продължителност, по броя на участващите войски и по дадените жертви сраженията при Плевен са от най-мащабните събития в Освободителната война, изиграли решаваща роля за нейния ход и победоносен изход. През 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен, на самото бойно поле, в Скобелев парк музей, е изградена панорама “Плевенска епопея 1877 г.” Състои се от 4 зали – Уводна, Панорамна, Диорамна и Заключителна зала.

Уводна зала – Шест живописни платна /4 Х 3.60 м/ отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г.

Панорамна зала – Платно, изтъкано от лен, с един вертикален съединителен шев е монтирано в зала с диаметър 40 м. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е  8 – 10 км.  На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм /11-12 септември 1877 г./.

Диорамна зала – живописното платно /17/5м/ отразява последния  бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Обща площ заедно с предметния план – 150 кв.м. На 28 ноември/10 декември /1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецкий разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници -маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.

Заключителна зала – две картини /4 Х 3.60/ показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия.Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война. Руската армия, преодоляла най-тежкото препятствие по своя път, осъществява считаната за невъзможна от военните специалисти операция – зимно преминаване на Балкана.

Потеглихме към следващата ни цел – пещерата Божиите очи. Обядвахме в едно крайпътно капанче и към Румянцево. Оттам към Карлуково. На указателни табели не се надявайте. Намерихме единствено табела за Пещерен дом. Там една жена ни показа пътеката за пещерата. Образувала се е през кватернера. Дължината й е 262м., а сводовете й са с височина над 40м. Тук са намерени битови находки от епохите на неолита и енеолита и съществуват предположения, че по онези времена са изпълнявани ритуали, свързани с пролетното равноденствие. Пещерата можете да посетите през всеки сезон. Природния феномен е уникален, просто е  невероятно как природата е изваяла очите в скалата!

Малко преди да стигнем до пещерата вляво в скалите видях интересен образ на човек. Ясно личаха очите и носа. Някои от моите спътници ме подкрепиха, а други заявиха, че си фантазирам. Вляво на входа на пещерата Пламена видя силуета на котка в скалите.

Вдясно 2 момичета тренираха скално катерене. Продължихме навътре в пещерата и след малко застинахме пред природния феномен Божиите очи. Беше невероятно; красиво и божествено. Малко снимки. Почивка. И обратно към колите. Късно след обяд се прибрахме в Пловдив.

Останаха доста непосетени красоти: Етрополския манастир; Гложенския манастир и Съевата дупка.  Скоро планираме второ посещение.

Статията е написана от Александра Димитрова. Тя е част от екипа на туристическа анегнция “Ванди – С” ООД. Агенцията организира интересни екскурзии и семинари, изготвя уникални туристически програми както за индивидуални туристи така и за малки или големи групи. Тък като са професионалисти в областта, Вандис-С могат да се похвалят с клиенти като SIEMENS,ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ, ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО и др. За повече информация и актуални оферти: http://wandi-tour.com/ и телефон: 00359 32 964970.

На феновете на разходките, пожелаваме приятни ексурзии

Късно вечерта се качихме на влак за Варна. Взехме билети за първа класа и придърпахме седалките на пред така, че всичките шест седалки да се съединят и да образуват едно голямо легло в купето.

Влакът извънредно минаваше през нашия край, защото имаше ремонти на линията София – Карлово. Та от Пловдив се отклонихме за Карлово. Оттам през Казанлък, Сливен, Зимница, Карнобат – по пътя за Варна. След нощното пътуване пристигнахме сутринта рано в морската столица на България – Варна, който беше първият град от набелязаните три.

Закусихме, прегледахме списъка със забележителностите, настанихме се в хотела, починахме си от дългото пътуване и се втурнахме да разглеждаме. Първа спирка беше центъра. Видяхме една от най-високите сгради в града – Общината, катедралата, която е същинският символ на Варна и също така някои модерни сгради в централна Варна.

Друга интересна забележителност беше спортната зала, която видяхме от морската градина, която обходихме доста обстойно и също така Делфинариума. Няколко часа по-късно имахме късмет и успяхме да гледаме прожекция в Планетариума

На другата сутрин закусихме и потеглихме към летището. То бе затворено поради ремонт на пистата, но именно от там тръгваше автобус за Летище Бургас и ние като клиенти на авиокомпания „България Ер“ имахме право да ползваме.

След повече от два часа пътуване през Стара Планина и запустелите морски курорти пристигнахме във втория набелязан град с втори вид транспортно средство – автобуса. Отново се настанихме в хотел, отпочинахме и тръгнахме на разходка из Бургас. Първата цел беше центъра, заедно с площад „Тройката“ и улица Александровска.

Малко по-късно продължихме към красивата бургаска морска градина и после слязохме на плажа, а от там на бургаския кей. Гледката към вечерен Бургас беше невероятна.

След дългата разходка преспахме в хотела. На сутринта закусихме и потеглихме към Летище Бургас. От там хванахме третия вид транспортно средство – самолета към третия набелязан град – София. Пътувахме с British Aerospace 146-300 на авиокомпания „България Ер“ по редовен полет FB982 за София.

След около 40 минути се приземихме успешно в София и минахме през Терминал 2. Първо посетихме музея на спорта. След това се разходихме из много добре познатата София. Поразходихме се насам-натам и после се насочихме към централна гара, от където хванахме влака за вкъщи.

Това беше едно чудесно пътуване съчетаващо няколко вида транспорт и също така включващо посещението на трите най-важни града в България.

Времето беше студено. Духаше силен вятър. Първата ни кратка почивка беше на арката на входа на Централен Балкан. Неусетно в сладки приказки и спирки за снимки изкачихме билото и тръгнахме към Джендема. Времето се променяше динамично. Над главите ни се струпваха все по-драматични сиво-черни облаци. Поспряхме да пийнем по чаша дъхав чай и да хапнем. Събрахме сили. Раниците на гърба и…… пак в снега. Пътека нямаше.

Вървяхме в пухкав бял сняг, който стигаше до коленете ни. Влязохме в Джендема. Добре, че имаше маркировка, защото….. пътека просто нямаше. Беше много трудно да се ходи в снега. От дясната ни страна застрашително се извисяваха непрестъпни скали, от които висяха огромни ледени висулки. Поседнахме за лек обяд на чешмата с мечката – сандвичи; плодове; чай.

Тръгнахме нагоре по серпентините. Силите вече ми бяха на привършване. Милен, като страстен любител на завосеците, не пропусна да ни вкара в огромни преспи. Верно, че съкратихме пътя с 20-30 минути, но беше изключително уморително. Последните 100-тина метра преход бяха най-трудните – бурен, ураганен вятър; сняг и сили на предела.

След близо 8 часа ходене, стигнахме до заветната цел – хижа Рай.  В хижата беше топло. Освен наш имаше още две момчета, които играеха табла. Преоблякохме се. Хижарят ни показа стаята, в която щяхме да спим.

Бях много уморена. Реших да подремна. Легнах в 6 вечерта. Завих се с 3 одеала. Спала съм непробудно близо 13 часа. Събудих се в7 на другия ден. Вятърът продължаваше да вилнее.Слязох в столовата. След мене слезе Емил, а след него и Стефан. Виктор и Милен продължаваха да спят. С Емил направихме чай за връщането. Пийнахме кафе. Закусихме. След около час Виктор и Милен слязоха. Стефан се прибра от фотосесия в студа. Хапнаха. Прибрахме багажа. В 9.30 тръгнахме към Паниците. На завет температурата на въздуха беше -16 градуса. Валеше силен сняг. Духаше ураганен вятър.

Малко преди чешмата с мечката срещнахме двама туристи. Поздравихме се по повод 03.03. и продължихме надолу. На чешмата с мечката ни посрещна весела група туристи от Карлово. Имаше дори един млад турист на не повече от 7 години. Голям сладур. Поговорихме. Почерпихме се и се разделихме. Снегът беше толкова силен,че пътеката се беше скрила. Ние не се отказвахме. Изкачихме се на билото. Тук усетих силата на вятъра. Ако не бяха щеките, урагана щеше да ме отнесе. Забивах щеките в леда, в снега….. Единствената по-продължителна почивка (10-тина минути J ) беше на билото малко преди да напуснем района на Централен Балкан. Там, на билото има местност, която ми напомня тракийско светилище. В района има няколко големи каменни блока, които с малко повече въображение, човек може да реши, че са използвани за жертвоприношения или да са били енергиен център. Заредихме се с нови сили и поехме към колите. В 2 часа след обяд, лед близо 5 часа ходене в сняг до колене, стигнахме до паркинга. Беше страхотно.

Благодаря за снимките на съпруга ми – Виктор и на Стефан.

*  ЗАВОСЕК – от ЗАВОЙ и СЕКА, т.е. сека (пресичам) завой – нововъведение на г-н Нейков

Статията е написана от Александра Димитрова. Тя е част от екипа на туристическа анегнция “Ванди – С” ООД. Агенцията организира интересни екскурзии и семинари, изготвя уникални туристически програми както за индивидуални туристи така и за малки или големи групи. Тък като са професионалисти в областта, Вандис-С могат да се похвалят с клиенти като SIEMENS,ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ, ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО и др. За повече информация и актуални оферти: http://wandi-tour.com/ и телефон: 00359 32 964970.
На феновете на разходките, пожелаваме приятни ексурзии

Беглик Таш

Обвитата в мистика и догадки тракийска религиозна практика и познание за света постепенно разкрива истината за себе си. Огромната територия, върху която е процъфтявала тракийската цивилизация, е осеяна с много артефакти, подсказващи за начина им на живот, за културата, изкуството и религиозните им обреди. Такива доказателства се откриват все по-често през последните години и на територията на България.

Едно от значимите разкрития, хвърлящо светлина върху духовния свят на древните траки, е направено през 2003г.на 5-6 км северно от гр.Приморско, в района на бившата резиденция „Перла”. Насред гъста широколистна гора, в близост до руините на древния град Ранули, се намира светилището Беглик Таш. До него се стига по пътя, минаващ покрай Аквапарка и Конната база в Приморско. Ориентировъчна табела насочва към черен път през гората, подходящ за високопроходими автомобили. След не повече от километър ще се озовете до най-древното тракийско светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморието, датирано от 14 в.пр.Хр. и функционирало до 4 в.сл.Хр.

Беглик Таш представлява мегалитен комплекс с централна каменна площадка, около която са разположени няколко групи от камъни с различни приложения. Общата площ на светилището е 6 дка. Смята се, че тук се е обслужвал култа към Бога на слънцето и този към Богинята майка. Същевременно с функцията си на храм, то е било и календар, и часовник, за което говорят специфични „стъпки”, издълбани в скалите и каменна група, разделяща деня на части.

"Брачно ложе", от ivoso.blog.bg

В най-източната част се намира преддверието към комплекса, непосредствено до който има „брачно ложе”. Тук вероятно върховният жрец и жрица са пресъздавали единението между двете божества. Около „ложето” са издълбани вани, в които са се наливали четирите изначални съставки на Всемира според траките, олицетворени от мляко – символ на въздух, олио – символ на огъня, вино – отговарящо на земята и вода.

Жертвеник

След тази първа група камъни на „божествено единение” се намират два жертвеника и жречески трон. По жертвените камъни не са намерени следи от кръв, затова се предполага, че тук са се принасяли единствено дарове от растителен произход – грозде, смокини и др.

До тях е композиран слънчев часовник, състоящ се от главен камък, извит по специфичен начин, и шест по-малки камъка, като всички те са съборени и им предстои възстановка. Сянката от главния камък пада върху следващите я камъни, които разделят деня на шест части.

Слънчев часовник, от ivoso.blog.bg

Близо до часовника се намират други две интересни скални композиции – Апостол Таш и долмен – „свещана пещера”. Апостол Таш представлява огромен скален блок, който лежи върху основа само на две точки. Между точките има хоризонтална ниша, в която спокойно могат да легнат трима души. Това не е естественото положение на камъка, той е поставен тук от древните траки, а нишата е изсечена.

Зад Апостол Таш е разположен долмен, чието предназначение не е с погребална, а с ритуална цел. „Пещерата” в долмена може да се свърже с женската утроба, препращаща към Богинята майка.

Лабиринтът, от ivoso.blog.bg

В североизточната част на Беглик Таш е изграден своеобразен лабиринт от монолити. Предполага се, че е служел за гадаене на бъдещето и професията, към която ще се насочат младежите от племето. Лабиринтът има два изхода – ляв, кореспондиращ с мистиката и жреческата професия, и десен, който се асоциира с прагматичната дейност в живота. За да достигнат до изходите, младежите трябвало да преминат през различни изпитания като минаването през тесен скален процеп. Процепът е с височина 6 м и широчина около 50 см. Смятало се е, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него.

Апостол Таш, автор Владимир Анигностов

Малко по-навътре в гората е открита жилищна постройка, вероятно на жреца, обслужващ светилището, както и няколко огнища.

долмен, от ivoso.blog.bg

Това необикновено и магично място, останало скрито дълго време от погледа на обикновените хора, допълва цялостния загадъчен облик на околността. В района на резерват „Ропотамо” се намира скалният феномен „Лъвска глава” и множество огромни скални блокове с неизяснен произход, пръснати по планинското било, подобно на каменно море.

ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА
13 – 14.Август.2011

Седмица преди това ни дойде идеята да покорим най-високия. Свързахме се с хижа Мусала и за наш късмет имаше места за една нощувка. Хижата има всичко. Има храна, питиета и е удобна. В съботната сутрин запалих колата и потеглихме. Живеем в средно-голям град в Горно-Тракийската низина и пътят до Боровец не беше дълъг. Там имам познат, който уреди паркинг в курорта. Взехме кабинковия лифт и тръгнахме нагоре.

Върхът се виждаше още от въжената линия.

Качихме се до Ястребец, което се намира на 2369 метра надморска височина. Ястребец е мястото на което са ски пистите на Боровец – най-образно казано. От там поехме по пътечка която пресича пистите „Маркуджик“, а малко след това влязохме в Национален Парк „Рила“

Още няколко минути ходене и стигнахме хижата. Настанихме се хапнахме по една топла супичка, стоварихме раниците и се отпуснахме за почивка. До нас беше едно от рилските езера. Гледката през нощта бе прекрасна. Сякаш луната беше по-близо а привечер излитащите и кацащи самолети от Летище София се виждаха чудесно.

На сутринта станахме около 9 часа. Денят беше ясен и слънчев – едно чудесно време за катерене. След няколко часа щяхме да сме с 600 метра по-високо и времето беше ценно. Потеглихме от хижата като в началото имаше само един диг, а след това пътя беше сравнително равен. Започнахме да минаваме покрай доста езера. Интересна разходка…

Ето че след двучасово ходене стигнахме но хижа „Леденото езеро“ или по-известна като заслона преди Мусала, която се намираше непосредствено до самото Ледено езеро, наречено така, тъй като почти през цялата година може да се види лед на повърхността му.

От заслона на горе вече трасето става по-сложно. Пътеката е тясна и остри завои и големи наклони. Престрашихме се и тръгнахме. Отгоре се разкриваха най-различни гледки, като най-впечатляваща за мен беше гледката към две от рилските езера, които бяхме минали по-рано.

Не си спомням точно времето от хижа „Мусала“ до върха, но ми се върти една цифра в главата: 3 часа и 15 минути. Почивахме доста. Имаше и още членова към нашата група и те бяха малко рехави. И така достигнахме заветните 2925 метра. Времето беше слънчево и се виждаха доста неща от България.

После потеглихме надолу. След по-малко от три часа бяхме в хижа „Мусала“, а след още час на въжената линия Ястребец – Боровец, след това – колата и вкъщи.

РАЗХОДКА ИЗ СОФИЯ И ВРЪЩАНЕ ПО ПОДБАЛКАНСКАТА ЛИНИЯ
21.Август.2011

Седмица след покоряването на Мусала, решихме от най-високия връх да отидем в най-големия град. Столицата ни е едно чудесно място, където всеки характер и всяко хоби може да бъде задоволено.
Пътуването беше изцяло свързано с БДЖ. Сутринта хванахме експрес „Диана“ (8640), като имахме големия късмет да пътуваме в най-новите вагони. Те са рециклирани в България само преди година-две.

Около 10:30 часа пристигнахме в столицата. поехме пеша по бул.Мария Луиза. Първа спирка беше Етнографският музей. Няма да крия, че идеята беше да налепим печати в книжката „100-те Национални Обекта“, но това не беше просто заради печатите, а наистина се вълнувахме от това, което предстоеше да видим и най-вече от пътят към вкъщи, който беше доста нестандартен, и за който ще разберете по-късно.

Далеч по-интересен обаче се оказа Природонаучният музей. В него имаше невероятни препарирани животни. Видове, за които дори не бях чувал преди.

Разходката ни продължа към Храм-Паметник „Александър Невски“ и Църквата „Света София“. После се разходихме до президентството и по централните улици на София.

Хапнахме на едно хубаво местенце и потеглихме на юг към Зоологическата градина, която беше последната ни спирка в София.

След като обходихме зоопарка потеглихме към Централна гара. Имахме влак директно към вкъщи (Градът ни е разположен на линията София – Пловдив), но решихме, че ще е добра идея да се качим на влак „Чайка“ от София до Карлово, после с друг влак до Пловдив и от там до вкъщи отново с влак. Идеята беше на минем по една от най-интересните ЖП линии в България.
Около 16 часа потеглихме от София. Разочаровах се от вагоните на влака, но това не е нещо невероятно за родната железница.

По време на пътуването минавахме през доста тунели, но аз търпеливо чаках гара Копривщица, непосредствено след която започва най-дългият тунел в България: Тунелът „Козница“ с дължина 5800 метра, който свързва гара Копривщица (намираща се на десетина километра от едноименния град) с град Клисура. Тези почти 6 км ги изминахме за десет минути. На снимките се виждат входа и изхода на тунела.

В късния следобед слязохме в Карлово, където имахме повече от час до връзката с влака за Пловдив. Градът на Левски е доста познат за мен, но не пропуснах да разгледам центъра за пореден път.

Върнахме се на гарата, хапнахме и потеглихме за Пловдив, а от там за вкъщи. Беше едно невероятно приключение. И да си призная маршрута София – Карлово – Пловдив го бях правил и преди.

РАЗХОДКА ДО СТАРА ЗАГОРА
28.Август.2011

Събудихме се по обяд. Не знаехме какво да правим през свободния ден и се сетих, че Стара Загора е град, който трябва да видя. Не се поколебах. След час беше влака и аз се качих на него.

Пристигнахме и като по традиция потеглихме първо към центъра на града.

После започнахме търсене на паметника „Бранителите на Стара Загора“. Никой не беше чувал за него. По-късно от 20-тия човек който бях питал разбрах, че е известен като „Самарското знаме“. Не толкова за паметника, а заради печата в „100-те Национални Обекта“ отидох. Просто бях там и едва ли щях да отида пак.

Не съжалявам, че се качих до там обаче. Гледката към Стара Загора беше неповторима.

Разходката не беше особено детайлна. Обход на централните части и тъй като времето ни притискаше директно към гарата.

И така поредната августовска екскурзия приключи.

ПЕЩЕРА СНЕЖАНКА
31.Август.2011

Отново скучен ден, в който нямаше какво да се прави. Погледнах към ключовете за колата, после към книжката с туристическите обекти и бързо се ориентирах. Събрах групата и потеглихме към пещера „Снежанка“. Имаше път който стигаше до паркинга, а после 10-20 минути ходене по горска пътечка. За съжаление не успях да направя снимки, но пещерата е известна и мисля, че доста хора са я посещавали.

Така протече този невероятен Август. Надявам се разказите ми са ви харесали.