Емоционално и образно за разходката си в Боженци ни разказва Александра Димитрова. Толкова красиво и българско е в Боженци, че и на нас ни е една от любите местенца за разходка.

Боженци – „Место, забравено от Бог” – това беше първото определение, което чух за Боженци.

Легендата гласи, че болярката Божена спасила свои близки по време на Турското робство като се заселили в селцето. И така……

С приятели решихме да отскочим за един уикенд до Боженци. Направихме стройна програма и….. на път. Бяхме си запазили стаи в един хотел. Ранният следобяд вече бяхме в Боженци. Любезните домакини ни посрещнаха и настаниха. Заваля дъжд. Решихме да си починем. Първото впечатление беше – спокойствие и тишина…….. За мое щастие дъждът неусетно спря. Селцето беше окъпано. Тръгнахме на така очакваната разходка.

Ухаеше невероятно – на свежо, на зелено ……..

От двете страни на калдъръмения път се виеха една след друга стари възрожденски къщи, някои от тях ремонтирани, а други – не. Всичко беше самобитно и недокоснато от времето и модата. Тишината и спокойствието беше навсякъде. Имах чувството, че съм се върнала няколко века назад.

Неусетно стигнахме до Шекерджийницата. Там си хапнахме чуден кадаиф с лимонада и кафе на пясък.

Срещу Шекерджийницата се намира най-старата механа в Боженци. Сред автентична обстановка можете да се насладите на месни гозби.

Вечерта хапнахме в механата на хотела. Менюто беше доста атрактивно : ? наденица на скара и други подобни.

Сутринта за закуска ни сервираха типична боженска закуска – боженска баница, сладко от горски плодове, домашно кисело млеко. Какво представлява – трудно е за описване. По-добре го пробвайте.

Ами….. това е. Боженци имат още един фен в мое лице.