Мезек- крепост… гробница… Среща на византийци и траки
етикети: гробница, Киркова дупка, крепост, Мезек, Мелтепе, село Каснаково, село Клокотница, Хасково, Язовир Ивайловград
Алекс Димитрова ни разказва за интересни и за съжаление малко позабравени приказни места в България.. Насладете се на разказа и снимките.
От близо 3-4 седмици все планирах посещение на Мезек(според местните ударението е на второто Е). Малко консултации в нета и с Информационния център в Хасково(хиляди благодарности) и на път…….
Първата ми спирка беше Светилището на нимфите и Афродита. Между село Каснаково и село Клокотница се намира езическо светилище на Афродита и нимфите. То представлява полукръгла площадка с аязмо с лечебна вода. Местността е известна под името Гьор Бунар. На няколко десетки метра от там е “Киркова дупка” не изследвана пещера в която според преданието се е скрил кир Теодор Комнин след като е разбит от цар Иван Асен при с. Клокотница, на скалата до входа пак според преданието има отпечатък от подковата на коня. Малко почивка; 4-5 снимки и…..
„…….Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма,
която ся казва Акъ балдъръ чешмеси,
за нея живее в народът следующето предание:
Видиш ли долу в полето
дет се мержеят, чернеят
дестина дръвя върбови?
Там било село Бисерча,
в стари години, отколе,
там се родила, живяла
мамина мила Гергана. ….”
Изворът на Белоногата – П. Слвейков – 1873г.
Харманли – Любимец – Свиленград и ето ме в Мезек. На входа на селото има две табели. Едната за гробницата, а другата за крепостта. Тръгнах наляво за гробницата. Спрях колата на паркинга. Там ме посрещна екскурзовод. Имаше още 6-7 души. Те вече бяха разгледали гробницата и тръгваха към крепостта. Екскурзоводът търпеливо им обясняваше накъде на тръгнат.
В покрайнините на Мезек, в могилата Мелтепе се намира най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от IV в. пр. Хр и е запазена напълно в оригиналния си вид. Тракийската купулна гробница е открита през 1931г. Откриването й е случайно.
Според една от версиите гробницата е открита случайно от хора, търсещи камъни за строителство, а според друга версия овчар пасял стадото си на хълма, когато внезапно почвата под тояжката, на която се бил облегнал поддала. Веднага разкопали мястото и така попаднали на входа на гробницата. Стари хора от селото разказват, че когато отворили гробницата, целият коридор бил покрит с близо педя златен прах. Състои се от коридор (дромос), с дължина 20,66 м., широчина -1,55м. и височина 2,40 м., две правоъгълни отделения и главно куполовидно отделение, в което са разположени каменно легло с профилирани ръбове и две каменни корита (урни).
Гробницата е запазена така, както е построена. Изградена е от каменни блокове с дължина 2 метра и височина около 40 см. Те са наредени без спойка един върху друг, като на места са прихващани с железни скоби.
Предполага се, че гробницата е използвана като храм към хероон – място, където се почитал култа към божествения покойник чрез определени религиозни ритуали.
Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения. В предверието е била погребана жена. Самата гробница е великолепно архитектурно творение и е една от малкото запазени в автентичния си вид. Впечатляващо е нареждането на каменните блокове. Усещането е за излята цялост, за вечност и за свещено пространство.
Благодарих на екскурзовода за чудесния разказ и тръгнах към крепостта. Пътят е много добре маркиран. На около 200 м от крепостта има паркинг. На паркинга има указателна табела, която разказва за крепостта. Там бяха и туристите, които срещнах при гробницата.
Пред мен се разкри уникална гледка – добре запазена крепост; кула; стени…… Почуствах се все едно съм в Средновековието. Човек с малко по-голямо въображение може да чуе конете на кръстоносците. Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м., изградени са от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10м, пет от които разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена. Кулите са били разделени с гредоред на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани. Връзката помежду им се е осъществявала с дървени стълби. Кулата, разположена в югозападния край на крепостта е най-интересно устроена. Тя е най-добре запазена и с най-големи размери. Имала е три етажа, горните два с бойници. Етажите са отворени към вътрешността на крепостта така, че имат кръгов обстрел и са могли да бъдат защитавани, дори когато противникът проникне в укреплението.
По препоръка отново на екскурзовода тръгнах към телевизионната кула. Пътят е добър, но малко тесен. На места две коли трудно биха се разминали. От крепостта до кулата е около 10 км. Гледката е уникална. От едната страна виждаш Одрин. От другата – гръцки селца. А от трета – Язовир Ивайловград.
Останаха доста неща за посещение в този район – скалната църква в Михалич, тракийските скални гробници в с. Пчелари, тракийското светилище Глухите камъни, крепостта Букелон при с. Маточина……. Ще има поне още 2-3 посещения.
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
В село Мезек имам втори братовчед. Ходил въм в селото, но не съм знаел за тези забележителности.
Хареса ми разходката на авторката. Благодаря
Благодаря за милите думи.
И аз много приятно си попътувах с този разказ. На мен също ми се появи желание за разходка точно на това място.. страхотна, внушаваща крепост… невероятна красота!
За пореден път се убеждавам колко сме богати българите с природата и историята, която имаме.
Дай Боже все повече такива разкази, които отново и отново да ни връщат чувствата на гордост и признателност!
Забележително място, което посетих миналото лято.
Не пропускайте по пътя и Винарната Катаржина естейт, която е край с. Мезек.