АЛТЕРНАТИВЕН ТУРИЗЪМ

Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия туристически продукт по начин на предлагане, протичане и ангажирания човешкия ресурс. Такива са: селски, екологичен, планински, приключенски (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, преминаване на алпийски маршрути с водач), тематичен – свързан с културно-историческото наследство, туризъм свързан с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня, етнографията и традиционната музика и занаяти. (Устав БААТ). Той е едно обединяващо генерично понятие за специализирания туризъм в България през 21-ви век.

ЕКОТУРИЗЪМ

Екотуризмът се заражда в Северна Америка, в средата на 80-те години, в следствие на развитието на пътувания в най-отдалечените места със съхранена природа. Това е туризъм в слабо засегнати от човека места, който трябва да допринесе за защита на природата и благосъстоянието на местното население. Той се базира на наблюдението и е един нов етап в развитието, който изисква работа в партньорство между туроператори, посрещащи (incoming) агенции, местни общности, асоциации стопанисващи защитените райони, научните общности. Всички те се анагажират да сведат до минимум въздействието върху посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила и уредби, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района.

Най-много и най-разнообразни програми за екотуризъм има в страните с голямо биоразнообразие, в които природата има впечатляващи измерения, национални паркове и местни общности, съхранили своите традиции.

Програми, които се дефинират като екотуризъм :

- по света са наблюдението на големи животински екземпляри в естествените условия на джунглата (носорози, лъвове, горили…), в големите морски басейни и океаните (китове, костенурки) и полярните ширини (мечки, тюлени) – места, в които дъхът на цивилизацията все още не се чувства;
- в България достойни обекти по световните стандарти могат да бъдат кафявата мечка в Стара планина, Рила и Пирин, пеликаните в езерото Сребърна и посещението на резерватите Боатин, Парангалица и Баюви дупки – Джинджирица от гледище на качество/възраст на компактни сектори гора.

ПРИКЛЮЧЕНСКИ ТУРИЗЪМ

Това е една съвкупност от нови туристически практики, в която доминира общуването с природата и активното участие с определен физически ангажимент за туристите. Тази група от различни по сезонност и среда турове има своите най-големи привърженици сред младежите и хората работещи в стресова среда, за които общуването с природата и съчетанието му с определена активност или спорт е от изключително значение. Налице е и феномен на мода, но над всичко стои осъзнатата потребност да се пребивава активно сред природата. Това е и най-динамично развиващият се сегмент в световния туризъм и за наша радост България разполага с отлични условия за него. Най-често той се продава в пакет с услуги които представляват по същество селски туризъм, и има характеристиките на устойчивия туризъм.
За такива активности/спортове се приемат: яхтинга, подводното сафари и подводната археология, водното и речно кану, рафтинга (движение с надуваема лодка в бързи води), приключенското, планинското и шосейното колело, преходите на кон, определени видове джип-сафари, програми за оцеляване, катеренето с планински водач, планинските преходи в различните им по трудност измерения включително преходите със ски с панти, с бегови ски, със снегоходки или с кучешки впряг, екстремните ски, експедиционния/височинния туризъм към върхове над 6000 м, сноуборд, хелиските и дори параглайдинга. На голям успех се радват и комбинациите от такива активности особено в САЩ.

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ

Селският и агротуризъм са разноовидности на алтернативния туризъм. Тяхното зараждане е исторически свързано със следвоенното възстановяване на Западна Европа и по точно на Франция, където чрез подпомагане на инициативи на земеделски стопани в областта на туризма се постига задържане на населението в селските райони и възраждането им. Не случайно най-големи средства от бюджета на Европейския съюз са ангажирани именно в селското стопанство, а Общата аграрна политика представлява един от стълбовете на ЕС.

Характеризира се с престой в селска среда (къща или устроен в близост къмпинг, друга настанителна база), контакт с домакините, достъп до стопанството. Той може да се яви като преминаващ, т.е. престой в рамките на обиколен тур или като уикенд или дори една седмица престой. И в двата случая туристите очакват да се включат в ежедневието на домакинството: беритба на плодове и зеленчуци, билки, приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции.

Тези дейности обикновено се допълват с различни видове активен или културен туризъм (пешеходен, планинско колело, езда, посещение на манастири, музеи, археологически и други забележителности, училище по занаяти) и най-често е смесица от всичко това.

УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ

Устойчивият туризъм е едно ново понятие и се явява продължение на концепцията за устойчиво развитие, която бе лансирана на конференцията в Рио през 1992г. Той е резултат от грижите полагани за опазване на застрашените райони на планетата като цяло, и в частност на тропическите гори. В същото време обаче той третира и урбанизираните райони, селата, културното и архитектурно наследство – следователно има по-широка рамка в сравнение с екотуризма.

Устойчивият туризъм има за цел не само да минимизира въздействието върху биологичната среда, но и да формира възгледите на туристите преди и по време на пътуването им, както и да предизвиква природощадящи туристически практики още в етапа на концепцията в пазарите емитиращи туристи.
“Това е еволюцията в туризма, която е съобразена от една страна с интересите на посрещащите и от друга посетителите”. Всички дейности в зоната на посрещане трябва да са съобразени с пределния капацитет на природните ресурси, т.е. да се спазва принципа за колкото се може по-икономично използване на ресурсите.

СОЛИДАРЕН ТУРИЗЪМ

Отговорният и солидарен туризъм поставят в центъра на пътешествието човека и съприкосновението с него. Участието на местното население в различните фази на даден туристически продукт, уважението към човешката личност, културата и природата, както и по-равностойното разпределение на печалбите от туристическата дейност са основите на устойчивият солидарен туризъм.

Източник: Българска асоциация за алтернативен туризъм (БААТ)