Във всеки рекламен клип на България неизменно присъства един от най-феноменалните обичаи в целия свят – нестинарството. Но къде всъщност можем да го видим в най-чистия му вид, не просто подготвена туристическа атракция, а и като част от духовния живот на хората? Село Българи пази автентичността на този мистичен ритуал и ежегодно провежда нестинарските игри в най-истинския им вид, без промени стотици години наред.

Село Българи се намира на 17 километра от Царево, сред заоблените хребети на Странджа. То има 131 жители, в него няма шумни заведения, кръчми и ресторанти. Там има спокойствие. Традиция. Автентичност. И най-незаменимото усещане – нестинарския танц.

Нестинар не може да бъде всеки. Трябва да е от нестинарска фамилия и да има дълга подготовка. Самият ритуал се провежда на 3 срещу 4 юни – денят на Св. Св. Константин и Елена по стар стил. Езическия ритуал е преплетен с християнската традиция. Рано сутринта нестинарите водят процесията, която изнася иконите до близкия до селото свещен извор. В шествието се включват всички жители и гости. На извора се освещават иконите и се играе хоро под звуците на тъпан и гайда. Има поверие, че водата от извора на този ден придобива лечебни сили. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село, а нестинарите се прибират в малък параклис, наречен конак. В него се пазят иконите. В параклиса нестинарите седят до вечерта и слушат ритъма на тъпан. От този точен ритъм те изпадат в транс. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар, който вече не играе. На свечеряване огънят започва да се разстила, за да се получи жаравата. В нея първи стъпват най-старите и опитни нестинари, които в началото я обикалят три пъти, след което я минават на кръст. След това започва и истинския танц, отново сред ритъма на тъпана и мелодията на гайда. Преди време често изпадналите в транс изричали пророчества и гадаели за бъдещето. В такъв транс често изпадали и някои от присъстващите на обреда. Изживяването да се докоснеш до този обред и до днес е неповторимо, атмосферата е запазила езическото и магичното в себе си. Нестинарите танцуват, а под краката им хвърчат искри от горящите въглени. Истинска магия…

В село Българи не пропускайте църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Каменната църква е строена през втората половина на XIX век. През 1903 г. е опожарена с цялото село, в Илинденско-Преображенското въстание. Възстановена е през 1910-та и е обявена за паметник на културата. На изток от селото се намира и най-стария български резерват – „Сликосия“, а на 7 километра се намира защитената местност „Марина река“. Не пропускайте и частната етнографска сбирка, разположена в стара странджанска къща, собственост на Мара Шонкова. Там можете да се запознаете със визията на домовете от края XIX и началото на XX век, с бита на големите български семейства, традиционното облекло, автентични ръчно изработени тъкани и много сечива, използвани тогава.

Село Българи е дестинация, която просто не бива да бъде пропускана. А нестинарските танци тук са незаменимо и незабравимо преживяване, което си заслужава да бъде видяно от всеки. Запазили са мистиката на българската култура, запазили са една от нашите гордости. Ритуалът е едно от нещата, с които можем да се хвалим пред целия свят. Може би е време да се похвалите, че сте се докоснали до този феномен. Ще се гордеете.