Пещерата Бачо Киро, намираща се западно от Дряновския манастир, е една от най-посещаваните пещери в България. Тя е четириетажна, а галериите и тунелите й са с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата – ,,Преддверието”. В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния и късния Палеолит.  Бачо Киро е една от основните туристически цели в района. Разполага с разнообразие от варовикови образувания – сталагмити, сталактити, сталактони, колони и завеси.

Пещерата „Бачо Киро” е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Пещерата е с постоянна температура от 13 градуса, влажността й е 95%, образувана е от водите на река, когато се отдръпнала водата се създала, именно заради влажността от тавана капе вода. В нея са открити следи на съжителство на хора и зверове, както и скелет на мечка с височина 3м. Интересни са скалните образувания в пещерата, наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и Младенеца, мечка и други. В нея има “чистилище”, което се предполага, че пречиства от греховете. Представлява не много голяма дупка в стената, през която се преминава в легнало положение – колкото по трудно преминеш, толкова повече грехове си имал. Друго интересно за нея е, че по стените са залепени монети. Някой е решил, че ще му донесат късмет ако залепи, но дали е истина, не се знае. Въпреки това има много желаещи да им се изпълнят желанията, стига обаче монетата да се задържи на стената.

До Дряновския манастир можете да стигнете с кола безпроблемно – има и паркинг. Зад църквата в манастира има магазинче за сувенири, до което има врата. Стълбите  зад нея Ви отвеждат до мост, водещ до малка кръчмичка. Стръмната пътека зад нея ще Ви заведе право до пещерата. Туристите могат да разгледат два маршрута, един половинчасов, както и по-дълъг – 70 минутен. Отворена е за посещение целогодишно. През лятото групи влизат от 8 до 19 часа, а през зимата- от 10 до 16. През 2002 г са обновени маршрутите, както и осветлението на пещерата.