Първият пътепис, които участва в конкурса с награди Лятно приключение. Разказан от Тихомир Димитров. Моля, дайте вашата оценка в края на статията.

РАЗХОДКА ДО КРАЯ НА СВЕТА

Смазан си от работа? Kолкото по-къси  стават сроковете, толкова повече се увеличават задачките? Еднообразието те убива?  Депресията няма изглед да свърши скоро? Зарежи всичко и ела с мен на разходка до края на света!
Сложи си колана, защото пътуваме с бърза кола. Тук пътищата са нови, прави и равни, само на завоите ще  намаляваме до 160.

Глобализацията свършва в Каварна. В “центъра”на този новопокръстен град има светофар. Общото между Каварна и Дамаск е, че разполагат само с по един светофар и там – на светофара – винаги стават най-големите катастрофи. Това е последният флаг на Глобализацията – единственото червено, оранжево, зелено от Варна чак до румънската граница. Още на излизане от “града” стрелката на километража бодро започва да надига глава. Шосето е европейско  -  черен асфалт, чисто нова маркировка, няма дупки, няма неравности.

Луксозните хотелски комплекси с басейни и голф игрището остават зад гърба ни. Добре дошъл на борда, оттук започва разходката до края на света! Между Каварна и Българево се намира първата ни спирка по пътя.

МИДЕНАТА ФЕРМА “ДЪЛБОКА”

е история на успеха.  Не урок по българска икономика в преход и първоначално натрупване на капитала, а история на успеха по американски модел – резултат от предприемчивост, много труд и гмуркане в леденостудените черноморски води през януари на десетки метри дълбочина. Зимата няма туристи, но все някой трябва да се грижи за мидите, които поръчваш в Captain Cook 600 километра западно оттук, нали? Фермата снабдява още няколко елитни вериги ресторанти в цялата страна. Мидите навсякъде са същите като тези, които хапваме по шорти на импровизираните дървени масички с невероятна гледка към отвесния бряг над нас. Отляво е безкрайното равно, спокойно море.

Поръчваме си миди натюр и миди с ориз, защото искам да опиташ от двата вида. Няма такива миди, честно! Аз ще глътна и една „шофьорска” биричка. Оттук до края на света полицаите са като извънземните  – всички са чували за тях, но никой не ги е виждал. Хе хе, поръчай ми една тъъъънка мастичка. За диджестив…

БЪЛГАРЕВО

се нарича селото, през което трябва да минем с пълни стомаси, за да отидем до нос Калиакра. Особеност на местното население е, че тук живеят предимно гагаузи. Гагаузите са българи, приели турския език, но не и вярата. Обратно на помаците, които не са никакви тарикати. За разлика от местните – научили са един език хората! Винаги е полезно да знаеш чужди езици.

Вярващи християни са и големи патриоти. Самият факт, че селото им се казва “Българево” е достатъчно показателен. Тези чисти, подредени и трудолюбиви хора са доста предприемчиви, освен всичко друго. Пред всяка къща има сергия с плодове, зеленчуци и туристически сувенири. В центъра на селото има автомивка, вулканизатор,  сервиз и добре зареден магазин за хранителни стоки с климатик…

НОС КАЛИАКРА

впечатлява с мащабните гледки, които предлага. Тук има руини на средновековна българска крепост – един от последните бастиони, паднали под нашествието на Османските турци в края н 14 век.

Малко преди да бъдат изправени пред дилемата “чалмата” или “ятагана” 40 девойки от знатен произход са оплели коси и са скочили от високия 50 метра бряг върху назъбените скали в морето, оставяйки засилените към тях лилави шалвари с празни ръце. Не мога да си представя какво е да си робиня в ранно-феодална Турция. Предполагам, че самоубийството е по-доброто решение.

Какво казваш? В морето плуват делфини ли? Тук делфините са ежедневие, приятелю. Затова му викат “девствена природа”. Да тръгваме, че до края на света ни чака още доста път.

ПЪТЯТ ЗА КАМЕН БРЯГ

Ако в Каварна се намират последните наченки на Глобализация, то нос Калиакра е своеобразен вододел между нещото и нищото – след носа свършват всякакви наченки на каквото и да било и започва краят на света. Тук несвикналият с огромни, открити пространства пътник може да открие магията на агрофобията (страх от огромни открити пространства – б. а. ).

Ако тези притеснения отпадат и, ако не те смущава факта, че карам с 200 полупиян, спокойно можеш да се отпуснеш в седалката и да се насладиш на гигантските бели облаци в тъмно-синьото небе. Носещи се в нищото въздушни крепости. Приличат ми на платформи, върху които се издигат разкошни небесни царства.  Вдишай от мегаломанията на гледката около теб – равното добруджанско поле, тънката ивица море на хоризонта…Въобще, да ти стане широко на душата.

КАМЕН БРЯГ

Напълно отговаря на името си. Както виждаш, на ръба на 30-метровата вертикална скала има нещо като миниатюрно гробище. Плочите на загиналите тук млади и стари напомнят, че пред Смъртта всички сме равни, така че внимавай къде стъпваш и не се облягай на вятъра !

На няколко метра от скалата-убиец се намира “Огънчето”. Ако не си пушил марихуана на “Огънчето” с непознати хора от цял свят, значи не си живял. Миналата година срещнах една американка. Семейството й фалирало, сестра й се записала в армията, баща й се самоубил, а тя тръгнала да обикаля света без пари. Изглеждаше добре за американка, но бързо ме накара да променя мнението си, че е гастролираща проститутка. “Колко си наивен” – усмихна ми се тя – “по света е пълно с млади скитници като мен. Ние сме странстващи пътешественици, търсим загубеното щастие по далечни, непознати земи.” На въпроса къде спи ми отговори: “При сродни души”. Каза ми, че единственото ценно нещо, което носи в себе си е еднопосочен билет от Атина до Бостън и, че европейската й обиколка свършва тук – на края на света. Преди да си хване стопа за Гърция решила  да мине през Камен бряг. Нагостих я с домашно приготвени пържени филийки, сирене и мед. Без излишна любезност момичето сподели, че никъде по света не е яла по-вкусна храна. “Обиколила съм целия свят, you know” – намигна ми тя. Оставих я на международния път. Докато малкият й силует с вдигнат палец се отдалечаваше в огледалото за обратно виждане, душата ми се пълнеше с усещане за празнота.

Звездите правят вечерите около “Огънчето” незабравими. Огромни са като всичко друго наоколо. Усещането за необятен простор по тези места се  подсилва от едно голямо море, едно голямо небе и една голяма, равна, богата земя. Житните посеви на Добруджа осигуряват хляба за половин България и част от Европа. Скалите в местността са богати на нефт, газ и минерална вода. “Огънчето” никога не угасва. Денонощната му светлина и топлина е своеобразен подарък от Майката природа за всички странстващи души, които са дошли тук да се поклонят пред красотата й.

ТЮЛЕНОВО

е магическо място.  Малко хора знаят, че съвсем доскоро тук са отглеждали малките си истински тюлени. Още по-малко, обаче, са тези, които знаят, че симпатичните морски бозайници са били избити за направата на… цървули.

Новодошлите се впечатляват от изобилието на дивеч. През полето с просто око можеш да видиш да препускат зайци, лисици, сърни. Веднъж пред колата мина огромен елен Аватар. Срешат се още диви прасета, вълци и всякакви видове змии, предимно неприятни триметрови смоци и малки, но силно отровни пепелянки.

Природата в Тюленово е първична, сурова, притежава магнетизма на трудно-достъпна, фатална жена. Влюбиш ли се в нея веднъж, оставаш влюбен за цял живот и тази любов може да те погуби. Морето е доста негостоприемно за слабия плувец. Подводните пещери, внезапните течения, острите камъни, отвесният бряг и дълбоките води, които се люлеят в тихи, зловещи спазми крият доста опасности, така че не ти препоръчвам да влизаш във водата.

Внимавай и с разходките по равното. Най-близката болница със змийска противоотрова е на 30 км, а сърдитите облаци в небето са чудесен повод за светкавица, чиито естествен гръмоотвод е главата ти, като най-висока точка в равното поле.

Ако прекараш няколко вечери в скалните ниши на вертикалния бряг ще се убедиш, че  те са перфектният дом – хладни през деня и топли през нощта. В нишите разни хора намират убежище от 15 000 години и, както виждаш, не са ги повредили по никакъв начин, така че, моля те, бъди внимателен и не си хвърляй отпадъците в пещерата, защото тук идвам всяка година да посрещам Джулай морнинг с приятели. Няма да ми бъде приятно след една година да заваря плесенясалата бутилка от бирата, която допиваш в момента.

Морето на Тюленово е живо същество. Вслушай се в непрестанните му вдишвания и издишвания.  Понякога се ядосва и не допуска никого до себе си, друг път тихо спи или пък игриво пръска скалите с пяна. Може да ти разкаже много, а може и просто да помълчите заедно. При всички случаи, обаче, ако не отнеме живота ти, морето ще ти даде повече, отколкото е взело от теб. Препоръчвам ти да му подариш всичките си мъки  – нека отидат при лошите спомени на дъното, където им е мястото. Оттук си тръгваш чист.

НА СЕВЕР

Продължаваме в посока север без да се съобразяваме с правилата за движение по пътищата. Не може да не ти направят впечатление черните, мазутни варели, разпръснати из зелената околност, както и чисто белите перки за добив на екологично чист ток. Енергетика от миналото и енергетика на бъдещото.  Екологичният примитивизъм на тоталитаризма и европейската концепция за устойчив растеж съществуват паралелно тук.

Достигаме самотния фар на нос Шабла. Това е най-източната точка от територията на Р. България. От фара на един километър в открито море се протяга железобетонен мост. В края му се намира нефтена естакада, която навремето е трябвало да смуче петрол директно от морските недра. Добре, че проектът за втори Нефтохим се е провалил. Мостът е толкова голям, че по него има асфалтиран път, предвиден за камиони, подемни машини, кранове и всякакви тежки машини на колела.  Шосето доскоро даваше интересната възможност да се разходиш един километър навътре в морето пеша.  Сега конструкцията е счупена и останките от гения на социалистическата инженерна мисъл безславно ерозират в солената вода.

ПРИ БАЙ ПЕШО

Кръчмата на Бай Пешо се намира до Шабленския фар в сърцето на малко рибарско селце. Самият Бай Пешо има вид на изпечен морски вълк – бяла коса, рунтава бяла брада, мустак, моряшка фанелка и лула в устата. Обича да пие мастика и да общува непринудено с посетителите на заведението си. Сега, аз знам, че порцията миди, която изяде на “Дълбока” те засити за няколко дни, но няма как да дойдем чак дотук и ти да не вкусиш от рибената чорба на Бай Пешо.

Веднъж проведох следния разговор със стария морски вълк:

- Бай Пешо, сготви ми някаква риба, моля те, и ми дай една  студена биричка, че съм много гладен и жаден.

- Ей сега изкарах едни почета, още щъкат в торбата, живички ще ги пусна във фритюрника, – усмихна се Бай Пешо.

- Абе попчетата имат много кости, няма ли друга риба? – Поинтересувах се аз.

Съвсем бях забравил къде се намирам и с какъв чешит разговарям. Физиономията на домакина стана сериозна, той бавно отпи от мастиката, постави я на съседната маса и рече:

- Жените също имат кости, ама ти все се занимаваш нещо там, нали, ровичкаш, ровичкаш, все едно злато има вътре!

С това въпросът приключи. 15 минути по-късно бях омазан до уши и настървено глозгах вкусните попчета.

ЕЗЕРАТА

Още по на север стигаме до Шабленското и Дуранкулашките езера. Тези резервати са интересни за орнитолозите с редките, защитени птици, които гнездят там. Мястото е перфектно за фото-лов. Дуранкулашкото езеро е разположено на самия бряг на морето. Двата водни басейна са разделени от тясна пясъчна ивица и периодично преливат един в друг. Кофти трип за рибата. Имам да ти показвам още много места, но като гледам какво е небето, скоро тук ще се изсипе невероятен дъжд и май трябва да се прибираме.

Добруджанските бури са свирепи, но поне можеш да ги видиш отрано. Първо се чува далечен тътен. След него идва студен порив на вятъра и всичко утихва за малко. Мълчанието е нарушено от дълги десетки километри светкавици, които разстилат озоновите си ръкави по цялата небесна шир. Следват чудовищни тътени. По-добре да се скрием в колата – там поне няма опасност да ни изпече някоя мълния.

Дайте оценка за пътеписа:

(59 гласа, средно: 4,27 от 5)

 Loading ...