Водопадът Полска скакавица – Една история за магията на природата
етикети: водопад, водопади, забележителности, Полска скакавица, пътепис
Ето още един прекрасен пътепис, които участва в конкурса с награди Лятно приключение. Разказва ни Боряна Иванова.
Може би сте чували за това райско място, може би не сте. Истории много, но за да почуствате вълшебството трябва да го видите с очите си. Думите не стигат за да се опише красотата на това чудно място….Този водопад се намира в едно забравено от Бога село – Полска скакавица. До там няма асфалтов път. Няма и намръщени служители на гарата – просто тя отдавна е запустяла. Там спира само пътническият влак за Кюстендил, за да слезе някой рибар или любител на природата, останал впечатлен от разказите за водопада…..
Село Полска скакавица е разположено недалеч от град Земен, в близост до село Ръждавица. За да стигнете до там с кола трябва да хванете пътя за Кюстендил през село Ръждавица. Може би ако отидете с влак изживяването ще бъде още по-автентично. Вашата цел е “гара” Скакавица. И един съвет от мен: винаги проверявайте предварително в колко часа е влакът в обратната посока…
След като слезете на гарата вървите по релсите до тунела. В ляво има малка пътечка. Тръгвате по нея и след около половин час ходене пеша покрай красивите меандри на река Струма в Земенския пролом ще достигнете до заветното място, а именно водопадът Полска скакавица. Не бързайте да се разочаровате…Мястото е диво, обрасло в храсталаци, които крият от погледа ви цялото величие на водопада. Но нали точно в това се крие магията…
Водопадът носи името на селото Полска скакавица (средновековно селище, за което свидетелстват останките от некропола). Намира се на около 700м н.в. Води началото си от малката река, пресичаща селото и пада от около 60м височина.
Водопадът не е голям, но е изключително красив. Веднъж достигнали до него вариантите за развлечение са много. Аз първо се изкачих до селото по една тясна и стръмна пътечка. Беше горещ летен ден. Слънцето безмилостно изгаряше всичко наоколо. Нищо не помръдваше. В тишината оттекваше единствено плясъка на разбиващите се капки вода в скалите. Каква сила беше създала тази неземна красота… Изкачих се на върха на скалата, от която водеше началото си водопада. Не мога да опиша гледката която се откри пред очите ми. Безкрайните планински склонове се сливаха със хоризонта. На фона на непорочната природа човек усеща колко кратък и преходен е животът му. Чувства се безсилен и в същото време се зарежда с енергия.
Продължих разходката из селото, което сякаш беше кацнало върху скалите. За мое съжаление не успях да разгледам параклиса “Свети Димитър” защото беше затворен, но видях началото на водопада. Тихият и спокоен карстов поток се хвърляше стремглаво в бездната, разбивайки се на милиони малки капки. А слънчевите лъчи сякаш спираха, за да се насладят на красотата му, галеха капчиците вода и образуваха тройна дъга. Нито една снимка не би могла да съхрани тази необятна красота. Трябва да го видите за да повярвате,да го почувствате със сърцето си.
Продължих като се върнах в подножието на водопада. Там водата се разбиваше с плясък и тихо и спокойно продължаваше хода си докато се влее в река Струма. И ако дотук моят разказ ви се е сторил типичен и еднообразен от този момент започва различното. Повечето хора отиват на това място, за да ловят риба, да преспят на палатка или просто на екскурзия. Аз отидох защото обичам силните усещания и природата на България. А силните усещания тук са свързани с изкачване на водопада пълзейки по самите скали,борейки се със силата на падащата вода. За целта не ви трябва специална екипировка. Само бански костюм, чифт удобни кецове и едни резервни, в случай че нямате време да изсъхнете…
Ако носите ценни вещи скрийте ги някъде в храстите около водопада, за да не се намокрят. Никой няма да ви ги открадне. Там времето сякаш спира, а лошите помисли изчезват. И така приключението започва. Пулсът се ускорява при вида на разбиващата се вода. В съзнанието изниква въпросът: “Как? Да се катеря по скалите…и тази ледена вода…..”В един момент забравяте за всичко и се хвърляте в студените води на водопада. Усещането е неповторимо. Тялото мигновено се зарежда с енергия. Адреналина се покачва максимално.
Започва истинското изкачване. С течение на времето в самите скали са се образували малки дупчици, който са много полезни при изкачването. Не е много стръмно и не е страшно. Достатъчно е желанието. Водопадът е стъпаловиден. Някъде съм чула че “сам себе си руши и сам себе си изгражда… “И така изкачването продължава. С наближаването към върха скалата става по-стръмна, а водата се разбива в лицето ми с невероятна сила….Но аз продължавам. Ето че виждам тройната дъга от близо. Мястото,където слънцето целува нежните капки вода. Мястото където танцът на водата е най-страстен. Минавам под дъгата. Дали ще се случи нещо? Чували ли сте, че ако минете под дъгата ако сте мъж ще станете жена или обратното… За мое щастие това не е истина. Изкачвам се още малко и край. Да продължа нагоре е невъзможно. Скалата става отвесна. Но точно от тук успявам да видя водопада в целия му блясък. Опиянена от това, което съм преживяла присядам на скалата да се порадвам поне за миг на това,което природата е градила векове наред. Трябва да слизам обратно. Незнам колко е часът, а влакът няма да ме чака…
На тръване ме обзе носталгия. Не исках да оставям цялата тази красота зад себе си. Сякаш бях попаднала на вълшебно място,каквито има само в приказките. Но всяка приказка има своя край… Моята приказка свърши когато се качих на влака на връщане към родния град, където ме очакваше сивото ежедневие и тъжните безлични лица на хората. И така до следващото предизвикателство.
Снимки: waterfalls.bg
Дайте оценка на пътеписа:
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Хубаво е написано.Скоро бях там, ръчкаме в един пещерен обект.Качих водопада по туристическата пътека, тази дето е по-стръмна, също е приятно усещане.Само дето като се наведох да пия вода от водопада ме спряха, щото тя минавала през целото село и сещате се кво става и колко е чиста.
Това все пак не и пречи да зарежда с адреналин и положителна енергия!
Тъй-като се запалих да посетя това място от двете статии, които прочетох тук, днес бях безкрайно изненадана, като видях тази направо копи-пейстната.
Ако някой може да направи нещо по въпроса – ето линк към копието:
http://jokss.blog.bg/turizam/2009/09/02/vodopadyt-polska-skakavica-edna-istoriia-za-magiiata-na-prir.390085
Може би статията е копи-пейстната защото е написана директно в сайта…Интересно какво ли може да се направи по въпроса….
Здравейте,
за съжаление такива неща не са рядкост в Българското Уеб пространство и може би няма кой знае какво варианти за противодействие. Писах на автора там, но се съмнявам да вземе отношение…
Благодаря все пак.И аз писах на така наречения “автор”.
Много ми харесаха и пътеписа, и снимките – а най-много това че намерението е осъществено! Поздрави! Благодаря и, дай Боже още такива пътешествия!