Автор: Мария Лазарова

Един от и без това твърде малкото ни дни на морето се случи да бъде сърдито намръщен – с гадни тъмни облаци и неприятен вятър. Решихме, вместо да лежим безсмислено по плажа и да кибичим в крайморските кръчмета, да си направим една импровизирана разходка с лодка по Ропотамо.

Река Ропотамо се намира на около 50 километра от мястото, където обикновено прекарвахме времето си – Силистар. Не знам защо решихме точно по нея да плаваме, а не, примерно, по Велека. Тя ни беше под носа и една реклама за нея обещаваше да ни запознае с чудни червени лилии и не знам какви пилета. Няма значение де, разходката с лодка си е разходка с лодка, при това из непознати за нас места.

Ропотамо като резерват не ме впечатли особено, да не кажа никак. Не че не е красиво, даже напротив. Но самото понятие “резерват”, като свързаност с реката, някак си се опорочи в бедните ми невежи представи. Фактът, че се разхождахме по нея с моторна лодка и срещахме десетки също моторни лодки, и частни яхтички, и джетове разни паркирани видяхме, някак си ме разочарова първосигнално. Не че разбирам много, но от растителностите там, освен добре познатите ми тръстики, видяхме само и едни по-светлозелени треви, които обаче нямаше кой да ни каже какви са.

Забележителностите, които ме впечатлиха най-трайно от разходката ни през устието на реката до самото Черно море, бяха скалното образувание Лъвската глава и едни красиви лебеди, които милите плаваха в едно разливче (или приток, знам ли какво беше) на реката, по-далечко от цялата шумотевица по нея.

Ами това е – дива неземна красота, смущавана и поругавана от някакви моторизирани нахалници, ахкащи и охкащи по и те не знаят какви точно прелести. На мен ми беше по-скоро тъжно и разочаровано след тази разходка. Не че очаквах да видя крокодили или други подобни чудесии, не. Исках обаче да науча нещичко за нашите природни богатства. Нищо не разбрах обаче за защитените изчезващи видове пернати, бозайници, безгръбначни, растения… Следващият път, може би. До тогава – добре, че го има добрия стар Интернет.

Иначе, за протокола: табелното инфо за резерват “Ропотамо”

МОСВ – Рамсарско място “Ропотамо”

Рамсарското място Аркутино е едно от първите обявени в България (24.09.1975 г.), което през 2002 г. е разширено до площ 5 500 ха и е наречено Ропотамо.

В Рамсарското място попадат 7 различни категории защитени територии – резерват Ропотамо (блато Аркутино, влажните зони и устието на р. Ропотамо), поддържан резерват Вельов вир, защитена местност Стамополо, природни забележителности: блато Алепу, Маслен нос, пясъчни дюни Алепу и Перла, както и най-голямата пясъчна дюна на Балканския полуостров.

Границите на Рамсарската територия са на изток – Черно море, на запад – линията на високото напрежение, на север – вилно селище Дюни, на юг – гр. Приморско.

Територията представлява мозайка от различни хабитати – течение и устие на река, заливни гори, сладководни или бракични лагуни, пясъчни дюни, скалисти крайбрежия и фиорди, морски заливи.

Мястото предлага подслон за много видове с висока ендемичност и реликтност, национално и международно значение, между които 7 световно застрашени вида птици, 2 вида растения, осем безгръбначни и 7 бозайници.

Кратка хронология на разходката на Елза, Григор, Мария и Кирил (и четиримата от Дефилето) по устието на река Ропотамо в снимки:

Източник: Животът в Искърското дефиле