Ето още един прекрасен пътепис, които участва в конкурса с награди Лятно приключение. Разказва ни Сабина Стефанова.

Заради

1.Амбицията ми – приятелка американка да възкликне “Аll Bulgarian and homy, love, esteem and dear” („Всичко българско и родно любя, тача и милея.”).

Созопол е красив избор, ако си резервирал апартамента на последния етаж в House “Nick”. За първи път в живота си разбирам, че да си Господ не е лошо (впери поглед в снимка 1, прекрасно нали).

„Nice!” възкликва Amy, а аз примирам от възторг по мен си за избора, който сделах.

2.Сделах ли написах? Не е лошо да си руснак в Созопол, защото бившите ни братя по съдба, тук са платежоспособни чужденци, от които се очакват много… бакшиши.

3.Сервитьорите. Ако случайно откриеш усмихнат такъв, си склонен да му припишеш малката си спретната къщурка с 2-те кози отпред. Келнерите в Созопол те карат да се чувстваш лош човек, ако… си поръчаш само пиене, ако… пропуснеш десерта, и ако… нахалството ти стигне дoтам да попиташ за тоалетна.

Следвайки принципа „онче-бонче”, първата вечер избрах кръчма на брега на стария град.

За какво ми беше този пейзаж? Трябваше да си стоя в панелката в потния си град и да си топя крачетата в легенче с йодирана водица. Сервитьорът, расов аристократ от Хасково, ме моли да скрия флайера, рекламиращ друго заведение. За първи път в живота ми се зачитам старателно в рекламна диплянка – очаквам надписи от типа на секс с мулета, но не би. Сгъвам флайера разочарована, келнерът го отнася с два пръста като сoполива кърпичка. Американката ме пита, защо сервитьорът ни е толкова мрачен. Отговарям й набързо, че е умряла котката му и затова. Тя е от Greenpiece и му оставя голям бакшиш за утеха. Той (да ти умре котката е непреодолима мъка), пропусна да благодари.

Излизаме на „въздух” и си купуваме баница от площадчето в центъра на стария град. Там хората са: О, чудооооооооо, Усмихнати. “Smily bulgarian people” изненадва се тя, турци са, коригирам я мислено аз.

4.Плажът: през деня – дупе до дупе, дупе до дупе, дупе.

Нощно време – от заведението до плажа се инсталират столове, маси и музиканти, които правят кавъри на Васко Кръпката.

„Може ли още веднъж Васко Кеца-а-а!”, реве потребителят на бира от съседната маса. “Its, so crazy here”, споделя американка, права е, мисля си!

Прибираме се в хотела, хазяите са мили. Осъзнавам, че отбелязвам само хората, които са мили, дотук трима. Гледаме залива през нощта от терасата на апартамента. Точно си мислих, че животът е прекрасен, когато воят настана… ето ги близо нашите… Преслави. Господи, колкото сте хубави и спрете да пеете, моля ви, наранявате слуховата ми мембрана.

Господ явно е милостив, защото в хотела ни имаше климатик, благодарение на който спяхме на затворени врати. Опечалени (без еъркъндишъни) твърдят, че воят от дискотеката до комина, спира всяка нощ към 5.

5.Новият град- новострояща се панаирджийска будка. Американката извиква уаоооо. “Nice?”, питам я аз. “Ugly!”, отговаря ми. Връщаме се набързо в стария град. Този път не рискувам с ресторанта, подготвих се в добре изпотен интернет клуб, написах старателно в търсачката „Созопол ресторанти”. На почетното 1-място излиза ресторант „Кирик”, явно е отличник мисля си, и се понасяме натам.

6.Заведението „Кирик”, за ялите там „Карък”. Сервитьорката ни подхвърля ножовете, явно си мисли, че масата е за Дартс. Щастлива съм, че не уцели единствената ми аортичка. За благодарност поръчвам бутилка вино за 22 лева, сервитьорката, мила, породиста девойка, ни я цопна отворена. Плеснах с ръце и тръгнах да я прегръщам, но клиент от съседната маса й подсказва, че бутилките трябва да се отвори пред нас. Тя гневно заявява, че такива екстри не предлагат.

„Какви екстри предлагате?”, чух се да питам уплашено аз. Американката, не знам защо, се скри зад менюто.

„Управител!”, споделя перхидролката. Появява се господин Пънчо, който за утеха ни предлага съседно заведение. За музикален фон към масата се присъединява цигански оркестър.

„Piece!”, възкликва Amy и пъхва в ръката на господин Пънчо пари за музикантите. Надявам се, че не им ги е дал, а е купил с тях тоалетна хартия, която както установихме с една руска девочка не се намири в тоалетната.

7..Влизаме в поредната кръчма, усещам че стискам палци, дано оцелеем. Но, о чудо келнерът е сладур, храната е вкусна, тя повтаря непрекъснато “nice, nice, nice”, а аз като ехо тоже “nice, nice, nice”. (ресторантът се казва “Di Valli”. Там ни беше приятно не само да ядем и пием, но и за първи път приятно да даваме бакшиш).

Излизаме доволни и щастливи, из Созопол се носи латино музика, сядаме в заведение до разкопките, за да се радваме на наученото от танцьори- аматьори от софийските салса клубове. Не сядайте там, ако нямате пари – малкото джинче е 6,00 лева, в цената не влизат капкомер, за да го пиете по-бавно и лупа, за да го съзрете.

8.В Созопол открих Голямата си Любов – коктейл “Mojito”, приготвен в заведението “Шатрата”, което се намира на яхтеното пристанище. Разполагаш се на хамак и ако ти е омръзнало да гледаш звезди, вперваш поглед в яхтите, които могат и да се купуват.

9.Прекрасно е да си богат мисля си, само, че аз не съм, затова на следващия ден се понасяме към Лодка за Разходка. Гордият собственик, залитащ от повишена етилова емоционалност съобщава, че днес е прекрасен ден за… потъване, мисля си аз. Ейми явно също подуши състоянието му и решихме да изберем живота, понасяме се към “Di Valli”. Тя благодари за мидите в сос с узо и за миролюбивото обслужване.

На следващия ден трябва да пътуваме с автобус, продавачът на билети липсва, но той о, чудо си е оставил телефонния номер и о, чудо няма връзка с този номер. След 12 позвъняване маестрото ме уведомява, че ще бъде на касата точно в 17 часа, да не закъснявам.

Няма да закъснея, обещавам, от сега планирам почивката си за следващата година в друга държава от 3 свят…

Дайте оценка на пътеписа:

(57 гласа, средно: 3,82 от 5)

 Loading ...