Ето и продължението на фотописа “Голямото пътуване“, които участва в конкурса с награди Лятно приключение. Разказва ни Димитър Алексиев.

Първата част четете тук: Фотопис: Голямото пътуване [част 1]

… Неусетно се изтъркаляха първите дни от нашата отпуска и дойде време да се преместим в Приморско. Там по план сме четири дни – през първият ден времето беше мрачно, морето беше едновременно страшно със силно вълнение, но и много красиво разбивайки мощно вълните си в крайбрежната на Приморско.

Следващите дни имахме чудесно време, в което денем отмаряхме на плажа ,а вечерта запълвахме с приятни разходки и дегустации на морски специалитети.

Като се подхвана темата за хапването, не мога да не споделя отличните си впечетления от едно заведения, на което попаднахме малко преди да си заминем от морето. Мястото е Китен, а заведението е „Рибарскиът ханъ”. То се оказна уникално с отличната си кухния и със своята архитектура. Направено е във формата на пирамида, от обикновенни рибарски материали, но умело съчетани с вкус майсторство. Собственикът не крие гордостта си ,че при направени замервания е установена концентрация на енергия в обема на заведението.

След обилно хапване и кратка разходка из Китен, приключихме нашата морска почивка.

Както се казва „след море е най-добре на планина…… нашата планинска почивка започна с посещение на гр. Ракитово. Намира се в Родопите и също сме за три дни. Градчето е разположено в Чепинската контловина и е изключително приятно да се обикаля, особено ако човек е фен на планинския туризъм. Навремето през него е минавал римски път и по обикалящите го възвишения има останки и до днес от наблюдателни кули и части от крепосни стени. Климатът на Ракитово е подходящ за лечение на белодробни заболявания – има изградени санаториуми и оздравителни училища, които за съжаление в момента не са в цветущо състояние. През деня въпреки, че е средата на лятото не могат да се усетят горещини, а вечерно време е немислимо да спиш без олекотено юрганче.

Разхождайки се в западната част на Родопите не може човек да не отскочи и до град Батак – град известен със стоите исторически паметници символизиращи твърдостта и вярата в християнството на батачини. По време на Априлското въстание част от жителите му са се обсадени в църквата Света Неделя, като за да си осигурят вода за пиене с голи ръце прокопават кладенец . След падането и всички около две хиляди българи предимно, жени, деца и старци са зверски изклани. Църквата се е запазила и до днес, като сега е част от стоте национални туристически обекта и представлява интерес за всички посетители.

Стигайки до Батак, не можеше да не отскочим и до пещерата Снежанка, самото придвижване до там е трудно с автобус, поради разредения им график, но затова пък стопът върви отлично. За тези които не обичат да ходят пеша, Снежанка не е добра оферта, защото пътя от разклона до входа на пещерата е дълъг (3км) и е доста стръмен. Качвайки го пеш, в даден момент може да ви се прииска да се върнете обратно или да седнете за по-дълга почивка на симпатичните пейки около пътеката. Влизайки в пещерата обаче, се забравят всякакви мъки и човек се наслаждава на причудливите форми от сталактити, сталагмити и сталактони. За съжаление не сме снимали в галериите, защото е забранено.

След три неусетни дена в Родопите тръгваме отново на път- дестинацията е гр. Трън, Ждрелото на река Ерма и околностите и. Освен че вече сме с кола, съм в компанията на две чаровни дами – Асето и майка й.

Трън – се оказа много приятно градче, въпреки безработицата е голяма хората са много усмихнати и изключително гостоприемни, радват се на това, с което разполагат и го споделят на драго сърце с гостите си.

Датата е 24.07 – като това е най-горещият ден за лятото (по прогноза), макар че в трънският балкан цари приятна прохлада. Тръгваме от Трън към пролома на Ерма, като той се намира на 3 км. от центъра на града. Естествено отново се разхождаме и се любуваме на хубавата природа, петък е и спокойно , иначе през почивните дни минават кервани от коли . След близо час разходка по асвалто път се стига до приказна гледка – реката разрязва на две около 150 метрова скала. На няколко метра от самия пролом има изградено дървено мостче, по което задължително трябва да се премине – усещането е невероятно.

В Трън освен ждрелото на Ерма има и друга интересна забележителност – това е параклиса на св. Петка – той е и разположен в пещера, която се намира на един от хълмовете на града, За да посети параклиса трябва да се обърнете към един от местните жители, чиято къща е в подножието на хълма (който и да попитате ще ви упъти към него), той не е божие лице, но заедно със съпругата му се грижат за параклиса. Има легенда, че водата стичаща се по стените на параклиса е лековита и цери вярващите християни. В храма има и каменна пита (пак според легендата омесена от светицата и втвърдила се след като един от нейните преследвачи се опитал да хапне парче от нея. През малки процепи в пещерата може да се излезе на върха на хълма (през него светицата е успяла да се измъкне от нейни зложелатели) , от върха на хълма се открива прекрасна гледка към Трън.

След като сме обиколили Трън на длъж и шир в един от следващите ни дни се отправяме към село Дълга лука (препоръчано ни от трънчани). То има едва 13 жители и се намира на няколко километра от сръбската граница. В последните години обезлюдяването на селата е често срещано явление, но младите хора отиват в големия град търсейки по-добър живот.

Въпреки че средната възраст на жителите на Дълга лука е над 70 години бях изненадан от уюта на обитаваните къщи и спретнати дворове. Въпреки годините си, никой от местните не е оставил двора си да бъде обвит от треви и бурени, грижливо се обработва всяка педя от него.

Дълга лука е едно страхотно местенце където човек може порадва на тишина и спокойствие ( на много малко места мобилните оператори има обхват) , екологично чиста храна и бистра студена вода –истинско блаженство, особено ако живееш в голям и шумен град.

За съжаление всяко начало си има и край и така нашата отпуска измина неусетно, за 14 дни посетихме 12 населени места, направихме страхотни снимки на природата и културно – историческите забележителности на всеки край, запознахме се с интересни хора и най-важното – прекарахме си истински, истински добре!!!

Дайте оценка на пътеписа:

(13 гласа, средно: 4,92 от 5)

 Loading ...