Париж – градът на влюбените. Наречен така заради многото влюбени или влюбили се по бреговете на река Сена. Ние също се влюбихме в този град. Влюбихме се в неговите прекрасни сгради, просторни площади, широки улици и прекрасни хора…

Париж, най-красивият град, който сме посещавали до момента. Градът на влюбените и надеждите. Много се е писало и ще се пише за този невероятен град и причината да опиша нашето посещение там е, за да подканя хората, които не го познават, да направят това виртуално пътуване сега.

Решихме да посетим Париж по случай концерта на Мадона, за който си купихме билети по Интернет. Париж винаги е бил толкова достъпен за нас и никога не сме имали за цел да го посетим. Но ето сега имахме мотив и след кратко търсене си намерихме хотел. Искахме той да е близо до стадиона Stade de France, за да може лесно да се приберем след концерта. Предварително се информирахме за хотелите в Париж, че не отговарят на звездите си, скъпи са и доста стари особено в централната част на града. Затова трябва хотела да е с повечко звезди, за да не останете разочаровани. Това да намериш 2-3 звезден новопостроен хотел с лукса на 4 звезден, както сме свикнали в България в Париж е невъзможно. Квартала, в който запазихме хотела се казва Saint-Denis и нямахме никаква представа какво ни очаква там. Цената беше добра, близо до стадиона, в централната зона, срещу изхода на метрото и на 20 минути от летището Orly (ORY). Какво друго ни трябваше. Купихме си самолетните билети и бяхме готови за път.

Много скоро моят брат пожела да дойде с нас на концерта, запазихме му съседната стая в хотела и дори намерихме билети за Париж на много ниска цена. (Както се разбра по-късно, летището, на което кацна самолета беше извън Париж).

Пътуването ни включваше петък вечер, събота и неделя. Три дена, за които нямахме нужда от много багаж. Подробно проучихме местата, които трябва да посетим и с прекрасно настроение започна нашето пътуване…

Ден 1 – Пристигането.

Париж разполага с две международни летища. Северното Charles de Gaulle (CDG) и южното Orly (ORY). Ние пристигахме на южното, което се намира на противоположния край на Saint-Denis , квартала, където се намираше хотела. Брат ми с половинката си пристигаха на малкото летище Le Bourget (LBG), което се намира южно от Charles de Gaulle (CDG) много близо до хотела. Затова се разбрахме те да отидат да си оставят багажа, да вземат ключовете за стаите и да се срещнем на центъра. Единствено тази нощ можехме да видим нощен Париж.

От летището взехме влак и след 30 минути се прехвърлихме на метрото. Сборната ни точка беше Айфеловата кула. Когато влязохме в метрото не можахме да повярваме на очите си. Толкова гнусно, старо, мръсно и мрачно метро досега не бяхме ползвали. Такситата са много скъпи и затова градския транспорт остава единствения вариант ако не познаваш града. На един и същ перон идват няколко линии и свикнали на Мадридското метро, където всяка линия си има перон ни беше малко объркващо да намерим необходимата ни линия. Стигнахме до площад Concorde и пеша се отправихме към Айфеловата кула, която виждахме прекрасно осветена в топлата нощ. Колкото повече се приближавахме към нея, толкова по-голяма и ярко осветена ни се виждаше тя. Минахме през парка пред кулата, където много хора на групички си правеха снимки, весело си приказваха и отправяха взор нагоре в небесата, където се губеше върха на металното чудо на Париж.

За да бъда искрен Айфеловата кула не е толкова впечатляваща, колкото се произнасят много хора. Чудесно осветена, тя разполага с две основни площадки, като на най-долната е разположено кафене с прекрасна гледка. С два асансьора може да се качите до върха, от където се открива целия град като на длан. Айфеловата кула като символ на Париж наистина трябва да се види, но с напредване на архитектурата човешкото въображение е изработило много по-впечатляващи сгради и съоръжения. Разбира се, да не забравяме епохата, в която е построена кулата, а тогава тя наистина е била нещо невиждано.

Нас повече ни впечатлиха хората събрани на моста Pont d?Iena, загледани в трепкащите светлини отразяващи се в река Сена, многобройните търговци, предлагащи сувенири и светещи макети, веселият смях на хората край нас и влюбените двойки, незабелязващи заобикалящия ги свят.

Преминахме през моста над Сена и се заизкачвахме по стъпалата, водещи към Trocadero. Там ни посрещна още по-голяма навалица от хора, много артисти, акробати и мимове, търговци на сувенири, сандвичи и весело настроение. Тук трябваше да се срещнем с другата двойка, която незнайно защо още не беше пристигнала.

Както ни стана извесно по-късно, самолета, с който пътуваха другите не каца на летището, което си мислех аз, а на летище извън Париж на около 60 км наречено Beauvais (BVA). Информацията, която аз им бях дал беше толкова убедителна, че те не си купили билети за автобуса, който им предложили в самолета. Слезли на летището, което се оказало толкова невзрачно и най-важното на него били автобусната спирка и чакалнята, от която си взели багажа. Попитали такси, колко ще им излезе да ги закара до хотела и тогава разбрали колко далеко са от Париж. Качили се на автобуса и много бързо стигнали до площад Concorde, след което с метрото пристигнаха при нас. Учудването ми беше толкова голямо, когато ги видях с багаж в ръце и дълго спорих с тях за разстоянието от летището до хотела, а те ме убеждаваха за своето пътуване по магистралата. Сега каго си спомня, ми става много жал за тях, но те са много “корави” и са се справили много добре.

Благодарение на това чудо безжичния телефон предупредихме в хотела за нашето закъснение и имахме още малко време преди да затворят метрото. Напазарувахме сувенири, полюбувахме се на Айфеловата кула и след като и обещахме да се върнем пак някоя нощ, тръгнахме към съседната метро станция. За жалост не можехме да продължим с разглеждането на нощен Париж, защото багажа на брат ми беше повече от нашия (те ни бяха на гости в Мадрид и затова имаха двойно повече багаж). Опитахме по-пътя да хапнем в някой ресторант, но след като никъде на ни допадна се отправихме към нашия хотел.

Ресторантите в Париж можем да разделим на три групи: за бързо хранене, нормални, луксозни. Като цяло храната е по-скъпа от другите европейски градове. Добре, че всеизвестните “McDonalds”, “Burger King” “KFC” са навсякъде, за да може да се нахраните спокойно с храната, която познавате.

Хотела Campanile се оказа в много добро състояние според цената, която платихме. Намираше се точно срещу изхода на метрото. Квартала тих и доста безлюден в късния част, в който пристигнахме. Легнахме си веднага, защото ни очакваше един много дълъг утрешен ден.

Ден 2 – Разходка в Париж

Станахме рано, закусихме в ресторанта на хотела и с метрото стигнахме до центъра на града, който с нетърпение очаквахме да разгледаме. Предварително бяхме решили да си вземем билети за туристическия автобус. С него можеш да обикаляш по подготвения маршрут, да слизаш и да се качваш през целия ден и да получаваш подробна информация на няколко езика. Ние винаги, когато за първи път посещаваме някой град вземаме тези автобуси, защото те най-добре обхождат важните забележителности.

В следващите си редове ще споменавам много забележителности на Париж без да влизам в подробно историческо и архитектурно описание за тях. Wikipedia има достатъчно подробна информация, а моята цел тук е да пресъздам нашето пътуване.

Започнахме от Триумфалната Арка (Arco di trionfo). В нея може да се влезе, но голямата опашка бързо ни отказа. Автобусът продължи по булеварда Champs-Elys?es и там видяхме най-скъпите и луксозни магазини на Париж. Булеварда е много просторен, с големи тротоари, модерна архитектура, много лъскави витрини и е като свързващ лъч между Триумфалната Арка и Лувъра (Le Louvre). Първата спирка на автобуса е пред Айфеловата кула. Там се разделихме с Пешо и Дидка, защото те искаха да се качат на кулата.

Ще Ви дам следния съвет. Не правете грешката да се качвате на Айфеловата кула ако разполагате с малко време. Ще трябва да чакате голяма опашка за асансьорите. Разбира се ако сте с организирана група много по-бързо става с предназначения за групи асаньор. Чувал съм много хора да казват: “Не се ли качиш на Аифеловата кула, все едно не си видял Париж”. Да, ама НЕ. Това което се вижда от символа на Париж, ще видите от катедралата Нотер Дам (Notre Dame) и катедралата Sacre Cour, без да губите време в опашки.

Автобусът ни започна зигзагообразно да се вие през парка пред Айфеловата кула, който бяхме пресекли предната вечер. Така хората от двете страни на автобуса могат да си направят снимки без да слизат от него. Преминахме покрай Военния колеж (?cole Militaire) и Хотела на Инвалидите (H?tel des Invalides), внушителна сграда точно пред площада Concorde. Минавайки покрай река Сена и пресичайки я наколко пъти достигнахме до острова, на който е основан Париж. Това е най-старата част на града и там ние слязохме, за да разгледаме Катедралата Нотер Дам. За наша голяма радост входа на кулата не се заплащаше и ние се наредихме на опашка за качване на покрива. Опашката не беше голяма, но пускаха по малко хора и дебелата сянка хвърлена от катедралата скоро накара съпругата ми да потърси топлина в магазинчетата наблизо. За нашето настроение се грижеше един мим, който тайничко се приближаваше зад двойките, лекичко поставяше ръка на рамото на своята нова “жертва” и преминаваше с нея няколко метра докато писъците, последвани от смеха на хората известят разкриването на шегичката. Понякога му се получаваха нещата, но в много случаи нелепата шега беше доста груба и от смеха на хората единствено може да се заключи: “Щом не е за моя сметка, шегата е супер”. Нямаше нито един мъж, който да не се възползва от възможността да се посмее за сметка на своята половинка, но най-забавни бяха групите от англичанки, изпадащи в такава истерия та не ти остава нищо друго освен да се посмееш от сърце.

Ето, че дойде и нашия ред да се изкачим по тесните, стръмни стълби, водещи до най-високата част на Нотер Дам. Навярно много от вас са гледали филма за Гърбавия, който се влюбил в красивата циганка, която господарят му толкова желаел. В тази катедрала е прикарал по-голяма част Гърбушката.  На покрива има много фрески и релефи на чудовища, от които косата да ти се изправи. Но гледката, която се разкрива от там е неповторима, защото катедралата е разположена на остров и погледа ти достига на далече по течението на река Сена както и над покривите на съседните сгради. На запад се вижда Айфеловата кула, зад която са изправени високите небостъргачи, а на север гордо и величествено се белее катедралата Sacre Cour разположена на най-високата част на Париж. За сигурността на туристите покрива на катедралата е опасан с метална мрежа, която няма да ви попречи да направите много снимки. Чакането, значително по-малко от това пред Айфеловата кула многократно си заслужаваше.

Минахме през площада на Катедралата, на който са отрязали не малко глави и обесили не малко хора през вековете преди френската революция. В Нотер Дам не влязохме, защото имаше голяма опашка, а ние нямахме търпение да продължим нашата обиколка.

Много е трудно да опиша какво трябва да видите в Париж, защото всичко е толкова впечатляващо. Величието, което лъха от сградите, просторните булеварди, задръстени от коли, усмихнатите и весели хора от различни националности… а може би есента, показваща своите прелести със цветята и дърветата ни караха да вървим по улиците на този град без да си даваме сметка за огромните разстояния, които изминавахме. Навярно най-запленяваща е река Сена, разделяща Париж на две части, по бреговете на която безброй хора сядат за кратка почивка. Корабите с туристи бавно обхождат реката и когато минават под мостовете ти идва да скочиш в тях, също както във филмите. Коритото на Сена е облицовано с гранит и когато реката е в нормалното си ниво можеш да вървиш по алеите близо до водата.

Запътихме се към една от най-извесните галерии – Лувъра (Le Louvre). По пътя видяхме висока кула с орнаменти като катедралата Саграда Фамилия в Барселона. Влязохме през един от страничните входове във вътрешния двор на Лувъра и останахме запленени от орнаментите, с които беше украсена сградата. От вън тя не изглеждаше така впечатляваща. От вътрешния двор минахме през богато украсена огромна врата в площада, където се намира входа на Лувъра. Той представлява П образен площад, заграден от трите страни със сградата, в центъра, на която се намира стъклена пирамида от която се влиза в галерията. От двете страни е разположен шадраван на ръба, на които може да се сяда. Многото хора не създаваха впечатление за навалица, защото площада е много голям.

Сградата е много красива и съчетанието на старинния стил на фасадите и модернистичния на стъклената пирамида с фонтана те кара да забравиш, че времето лети и да поседнеш на топлите от слънцето камъни. Така направихме и ние. За жалост нямахме време да влезем в Лувъра за посещението, на който са необходими няколко дена. Трябваше да хапнем нещо за обяд и затова тръгнахме към L?hotel de Ville, където е разположена камарата на общината с надежда там да намерим McDonalds или Burger King.

Имахме да видим толкова много неща, а вече бяхме преполовили деня. Голямата опашка пред L?hotel de Ville привлече нашето внимание и там ни казаха, че днес е деня за свободно посещение. От проспекта на входа, посещението на тази сграда ни се видя много обещаващо, а и се бяхме изморили от дългото обикаляне. Опашката вървеше много бързо и съвсем скоро се оказахме във фоаето на една от най-красивите сгради, които успяхме да посетим в града. Големи просторни зали, тавани украсени с много орнаменти и стенопис, огромни полюлеи. Голяма част от величието на Франция беше събрано в тази сграда. Няма как да опиша това, което видяхме и Ви препоръчвам да посетите тази сграда, за да се почувствате, като държавен глава на посещение в Париж. А максимата “По дрехите посрещат…” в случая трябва да променим на “Виж къде те посрещат…”.

След това посещение трябваше да направим още едно много важно нещо по улиците на Париж. Трябваше да пием едно хубаво кафе и да изядем по едно тирамису. Разбира се това можем да направим навсякъде, но забавното на кафенетата тук е, че стената, гледаща към улицата липсва и на нейно място са наредени анфитеатрално два-три реда маси със столове, гледащи към улицата. Така хората, които консумират са главните зрители на динамичния парижки живот. Ние също си избрахме едно местенце, което беше направено като библиотека от миналите векове, където  препичайки се на слънце възтановихме силите си.

Нямахме повече време, защото трябваше да се приберем и приготвим за концерта на Мадона. Налагаше се да хванем метрото и след 35 минути път излязохме пред нашия хотел. Сега квартала беше съвсем друг. Навсякъде имаше само негри. Навярно това е техния квартал и когато влязохме в хранителния супермаркет вътре заварихме негри, араби и двама бели – ние. Нас това няма как да ни притесни, защото където живеем също има много цветнокожи, но за семейството от България това беше толкова необичайно, че те не влязоха в магазина, за да пазаруват. Затова за хората, които искат да са само сред бели, да не ходят в Saint-Denis, защото няма да се чувстват много конфортно.

До стадиона Stade de France стигнахме пеша така както предварително бяхме решили. Концерта ни хареса много. Перфектна организация на входовете, никаква блъсканица за влизане и излизане. Стадиона е много голям и нашите места бяха точно срещу сцената по дългата страна с неудобството, че звукът се разминаваше, когато гледаш сцената с бинокъл, но като сцена и спектакъл този концерт беше значително по-добър от този в Мадрид и София. Разбира се в София си изкарахме най-готино. Прибирането ни до хотела стана бързо и спокойно.

Ден 2 – Молен Руж и Саградо Корасон

Станахме рано, подготвихме багажа си и трябваше да се разделим с Пешо и Дидка. Те трябваше сутринта да хванат самолета за България, докато ние имахме на разположение целия ден и вечерта да пътуваме за Мадрид.

Нашата цел този ден беше и катедралата Sacre Cour, която е разположена на най-високия квартал в Париж. За да стигнем лесно до там хванахме метрото, с което взехме да свикваме. Багажа ни беше малко, изхода на метрото е в горната част на квартала, но въпреки това изкачването до Катедралата ни измори и преди да продължим седнахме в малко паркче, за да закусим. За наше забавление там се организираше митинг на Атеистите, на които просто мога да кажа: “Всеки е свободен да прави каквото си иска…”.

Катедралата е много величествена и красива отвън, но вътре не ни впечатли кой знае колко. Сравнена с катедралите, които сме виждали в Испания за Sacre Cour няма какво толкова да кажа. Просторна, добре осветена, с високи сводове, изчистени орнаменти без много фрески и стенописи. Туристите правеха отчаяни опити да направят снимка, но бързо охраната прекратяваше опитите им, а ние не знаехме нищо за този храм, нито какво толкова впечатлява хората и бързо излязохме на площадката пред главния вход. Ето това наистина си заслужаваше нашето идване тук. Гледката, която се разкрива към Париж е много по-красива от тази, която бяхме видяли от Нотер Дам и със сигурност, която се открива от Айфеловата кула. Стъпалата, виещи се около малки зелени полянки също са много интересни най-вече с многото хора по-тях, насядали, за да гледат артистите, смешниците и музикантите, използващи стъпалата за сцена. Търговците на дискове, очила, часовници, чанти и всякакъв вид дребни стоки бягаха нагоре надолу гонени от полицията, чиято цел мисля, че не беше да ги хванат, колкото да забавляват туристите. Разбира се тези африкански търговци никак не им беше до смях, защото така нищо не продаваха. Погледната от долу Катедралата Sacre Cour ни се видя още по-величествена.

Слизайки, минахме по малка уличка от двете страни, на която имаше магазини за сувенири, в които цените бяха дори по-евтини от тези, които ни предложиха търговците около Айфеловата кула. Напазарувахме дреболийки за спомен, бързо заслизахме надолу, защото наблизо ни очакваше един от най-известните клубове наречен Молен Руж (Moulin Rouge). Не можахме да влезем вътре, защото той не е отворен през деня, но си направихме снимка пред червената мелница, на входа на която има експозиция от снимки, които погледнати от различен ъгъл пресъздават различни сцени от спектаклите. В тази зона са концентрирани голяма част от нощните секс клубове. Навярно през нощта тук ще е доста по-атрактивно под неоновите светлини на рекламите.

С метрото стигнахме до Операта, която се намира в централната част. Една много красива сграда, украсена с прекрасни орнаменти най-вероятно позлатени откъм фасадата. Докато си правихме снимки при нас дойде човек, който направи голямо усилие да ни заснеме със сградата, но така и не се справи с толкова лесната задача. Снимката ставаше или само с нашите лица, или отрязани до кръста, или бяхме толкова малки та с лупа да ни търси човек. Казахме “чао” на този отчайващ фотограф и пеша се запътихме за площад Concorde, намиращ се наблизо. По пътя минахме през малък правоъгълен площад Vendome в центъра, на които има много интересен Обелиск изписан с арабски символи.

По тази улица на една витрина видяхме дрехи, обувки и аксесоари, които имаха цени в порядъка на няколко хиляди евро. Това ни въведе в размишления на кого са му потрябвали тези скъпи стоки при положение, че с парите за един чифт обувки може да изхрани едно нормално семейство няколко месеца. За Champs-Elys?es не мога да кажа нищо, защото не слязохме от автобуса, но ако цените на стоките са в този порядък, то тогава няма какво да гледаме там. Нека богатите да се чудят къде да си похарчат парите, ние знаем как да си харчим малкото, които имаме…

Площад Concorde е навярно най-големия в Париж. В центъра си има обелиск във формата на четиристенна пирамида с квадратна основа. От този площад на изток се намира Лувъра,  а на запад по Champs-Elys?es се стига до Триумфалната Арка. В парка des Tuileries, изкарахме обедната си почивка. Колко спокойни и весели хора видяхме там край голямото изкуствено езеро, в което плуваха много патици.

Времето за заминаването ни дойде, но ние бяхме много доволни от първото си идване в Париж. Видяхме толкова много прекрасни места и навярно есента допринесе да се влюбим в този невероятен град. На хората, които ще попитат какво трябва да видят бих отговорил: “Всичко” и това няма да е никак трудно защото е достатъчно да се разходиш по улиците, за да разбереш, че се намираш в най-красивия град в Европа.

Кратки съвети:

-          Ако може да си спестите влизането в метрото моля направете го – ужасно е! Вземете си билет за всяко влизане.

-          Ползвайте туристическият автобус, защото с него ще може да обиколите най-големите забележителности.

-          Информирайте се на място къде са безплатните посещения най-вече, защото така може да посетите места забранени за публично посещение извън тези дни.

-          Задължително посетете Париж през пролетта или есента. Това навярно са най-романтичните сезони, но дори да изберете лятото, дебелите сенки ще ви разхлаждат.

-          Ако не говорите френски, най-добре се хранете в ресторантите за бързо хранене, където няма да ви се налага много да говорите, а и ще хапнете каквото точно искате на доста нормални цени.

-          Ако не разполагате с достатъчно време не го губете в качване на Айфеловата кула, за групите е доста по-бързо, но времето си е време и трябва добре да се организирате.

-          Магазините за сувенири до катедралата Sacre Cour предлагат много голямо разнообразие и на добри цени.

-          От търговците на сувенири по-улиците купувайте, но след  като направите добър пазарлък, защото първоначалната цена, която предлагат е 2-3 пъти завишена спрямо магазинчетата. Голямото количество върви с по-ниска цена.

-          Евтино може да пътувате до летище Beauvais (BVA), което е извън Париж, но е много добре комуникирано с центъра и цената на билетите до него е значително по-ниска.

Vacaciones Bulgaria