Разходка до Тадж Махал – перлата на любовта
етикети: Taj Mahal, Агра, Вриндаван, Индия, Тадж Махал
Тадж Махал се определя като най-красивата и изящна сграда в съвременния свят. Ежедневно се стичат хиляди туристи за да станат свидетели на творението на шах Джахан в памет на своята любима съпруга.
Да видя Тадж Махал ми бе нещо като мечта, която не знаех дали ще осъществя някой ден, но ето че по стечения на обстоятелствата и с божията помощ това се случи тази година. Бях много развълнуван и сега дори, когато сядам да напиша няколко реда за тази разходка ми е трудно да споделя мислите си, затова ще наблегна повече на фотоматериала.
И така нашето пътешествие започна от Нойда (град до Делхи). Тръгнахме рано сутринта, за да избегнем трафика по пътищата, доколкото това е възможно изобщо. Планът беше първо да стигнем до Вриндаван, да преспим ден два в един от храмовете при наши приятели, да посвършим малко служебна работа, да съчетаем с разходка там и след това да продължим към Агра, където се намира Тадж Махал.
Пътят до Вриндаван е около 140 км. по магистралата Делхи – Агра (ако може да се нарече магистрала изобщо но поне има по 2 ленти в посока), но нека това не ви заблуждава – трябваха ни около 3 часа за да стигнем до там. Защо ли? Типичните междуградски пътища в Индия нямат нищо общо с Българските и трафика по тях е направо ужасяващ и трябва да си нащрек във всеки един момент и средната скорост е около 60-70 км/ч.
На пътя са просто всевъзможни моторни и не чак толкова моторни превозни средства, коне, камили, претъпкани камиони, хора, крави и … какво ли още не. Ако искате да разберете повече за преживяването по този път, хвърлете око на пътеписа на колегата Виктор – За едно пътуване от Делхи до Вриндаван, където той много изразително е успял да пресъздаде обстановката на пътя.
Не мога да не кажа и няколко думи за градчето Вриндаван. Това е мястото, където е живял и израстнал Кришна. В него се намират множество храмове посветени на култа към Радха и Кришна и се счита за свято място. Ежегодно се посещава от много поклонници които идват от Цял свят. Като ми остане време ще споделя видяното във Вриндаван в отделен пътепис, защото самото място е уникално и не може да се опише само с няколко думи.
След две нощи във Вриндаван, потеглихме към Агра, разбира се отново рано сутрин защото 70-те километра до там се очакваше да са не по-малко трудни за изминаване. Оказа се че упражнението ще ни коства около 2 часа каране.
Още на първия сверофар в Агра ни нападнаха разни “гидове”, които ни обясняваха че имаме нужда от тяхното съдействие, защото видиш ли Тадж Махал не е там където си мислим… Изместили са го, те трябва да ни го покажат и куп таквиа врели не кипели. Ние обаче решихме да заложим на GPS-а и да проверим там ли е още мавзолея. Пътят ни беше около 4-5 килемтра по спомен и бе ужасно натоварен и на места имахме особено затруднения с разминаването с рикши и другите МПС-та.
Но след има няма 30 мин. вече паркирахме ни на паркинга, в близост до Тадж Махал. Хубаво е да си оставите колата там, така направихме и ние, за да сме по-спокойни. Едва излезли от колата и ни нападна поредния Гид, но този като че ли си разбираше от работата. Предложи ни да ни съдейства и да ни води и да му платим накрая и то само ако сме доволни от неговата работа, забележете. Каза си и цената – около 1000 Rs. (рупи), което ще рече към 30 лв. Не се заблуждавайте, че цените винаги са такива, просто по време на нашето посещение, края на м.Април се води извън сезона, защото е твърде горещо 42+ грасдуса и затова и цените падат. В Първия момент решихме, че не ни трябва Гида, но пък той упорито вървеше с нас и ни обясняваше това и онова, че решихме да го оставим пък да видим дали ще сме доволни и дали ще си платим после.
Пътят от паркинга до входа на Тадж Махал е около 500 метра, като се предлагат различни транспортни улеснения: каляска с кон, каляска с камила, разни МПС-та и рикши. Ние предпочетохме да повървим, въпреки че навън вече беше към 35-40 градуса. Иначе сигурно е яко изживяване д асе повозиш на камила
Стигнахме до касите за плащане, където оставихме по 750 Rs. (рупи) за вход, който ако си Индиец ти струва само 25 Рупи (няма и левче), но пък това разделение и в България го има въпреки, че разликите не са толкова брутални.
За чужденците се полагат обаче и бонуси включени в цената: минерална вода и калцуни, който не знае – това са найлонови пликчета който се нанизват на краката върху обувките, защото в Тадж махал с обувки не може да се влиза, а от друга страна бос не ви препоръчвам да влизате, особено ако навън е такава жега. Хитро измислено.
Някъде около входа имаше и място, където може да си оставите багажа на гардероб, защото има ограничение за доста неща, с който Не може да се влиза. Ние си оставихме всичко освен фотоапаратите и камерата.
И така ето ни вече пред портата, от където трябва да се премине за да се стигне до самия Тадж Махал. Мавзолея е в сърцето на цял комплекс от стени и други сгради също много добре запазени и величествени. Те обикновено се пропускат във филмите и разказите за Тадж Махал, затова и не ги бях виждал никога на снимка.
Тук вече всеки снима трескаво. Гида, който бе неотлъчно с нас, влезе в роля и ни снима тримцата заедно, а после взе да разказва исторически факти за мястото.
Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през XVIII-и век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре.
Направихме куп снимки, но това беше само началото, а още не бяхме видяли нищо. Нямахме търпение вече да преминем през тая порта за да видим Тадж Махал, но там се забавихме защото искаха да си оставим камерата и да платим някаква такса, че можем да снимаме… не разбрах и аз точно какво искат, но в крайна сметка скрихме камерата и снимахме от време на време тайно – нали сме си Българчета… Поне фотоапаратите са разрешени.
Точно когато преминавате вратата вече се разкрива гледка към Тадж Махал, тук е и мястото където се правят първите уникални снимки.
И ето пред нас се появява самият Тадж Махал в цялото си величие.
Ето го в цялата си прелест с огледалното отражение във Водата.
Тадж Махал е построен от императора Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал. Като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се жени за красавата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628 г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира по време на военна кампания през 1631 г. при раждане на 39-годишна възраст. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал с построяването на неповторима мраморна гробница.
Следва интересен кадър, за който ни светна нашия Гид. Вече бяхме почти сигурни, че идеята да го оставим с нас е всъщност добра.
Поехме по пътечките около градинките към величествената сграда. Няма да ви споменавам каква жега беше и колко пареше всичко под краката ни, но добре че си имахме калцуни и нямаше да се налага да се събуваме като стигнем горе на мрамора…
От следващото клипче ще научите още малко информация и исторически факти за това необикновено място през погледа на Гида. Ако разбира се успеете да разберете какво точно говори, защото Индийския Английски не е от най-лесните за разбиране на първо слушане.
А ето и информация в случай, че не сте разбрали нищо от клипа:
Мавзолеят е строен в продължение на 22 години между 1631 и 1652 г. от повече от 22 000 строители. Белият мрамор, от който е направен, бил най-скъпият и качествен по онова време. Пренасяли го постепенно с 1000 слона, всеки от които можел да влачи 2, 25-тонен блок. 28 различни скъпоценни и полускъпоценни камъни като яспис, лапис лазули, карнеол, малахит и др. красят фасадата и вътрешността на мавзолея. По мавзолея са изписани с яспис части от 15 сури от Корана.
Има една легенда, която разказва че на строителя на купола са били отрязани ръцете, за да не може да повтори произведението си. Преди това обаче той успял да остави като следа от себе си на глед незабележим дефект, който и до ден днешен не може да бъде отстранен – когато вали, от купола се процеждат капки дъжд.
От дясно на мавзолея е тази величествена червена сграда, използвана навремето за Къща за гости, ако мога така да се изразя. Тука са отсядали кралските гости.
След като нахлузихме калцуните вече можеше да продължим към входа на мавзолея. Тук блъсканицата беше голяма, поради големия брой прииждащи туристи. По-голямата част от тълпата се състоеше от Индийци, които са не по-малко шумни от европейците и особено като се вземе предвид по-големия брой деца, които имат си представяте за каква глъчка става дума. Но това поне ни върна в действителността.
Трябва да спомена че Индийците са големи националисти, обичат си културата и паметниците и дори и в тези жеги намират време и средства и посещават такива места.
Вече сме пред входа. Пускаха туристите на части, защото пространството вътре е сравнително малко и да не стават големи задръствания. Тук отново ни предупредиха, че е забранено да се снима с Видео камери…
Успях да щракна няколко кадъра вътре, въпреки че беше доста тъмничко. На снимката си личат надгробните плочи на шах Джахан и възлюбената му Мумтаз Махал.
Гида ни обясни, че това не са истинските гробове, а са копия на истинските, които се пазят някъде в подземията, т.к. било обичайно да се прави частен и публичен гроб.
Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва (съвременната лампа е дарена от генерал-губернатора на Индия лорд Кързън, тъй като оригиналната е била открадната).
Цялото нещо вътре се състои от тази централна зала с гробовете и четири осмоъгълни зали отстрани, които били предвидени от шах Джахан за гробници на императорското семейство. Това обаче не било спазено от синът му.
След като излязохме навън се озовахме от задната страна на мавзолея, откъде се разкрива гледка към река Ямуна и основите на един друг Тадж Махал… Да, точно така преданията казват, че шах Джахан е обмислял и дори започнал да строй още един мавзолей, този път от мрамор черен цвят, за него самия, но синът му го възпрял, защото вече били изхарчени много пари. Разбира се има много разногласия на тая тема и дали изобщо е имало такава идея, но нещо като останки си личат там и туристите ги снимат, това направихме и ние.
От лявата страна, дефакто на Тадж Махал, или западната както се явява е построена Джамия.
Наближаваше време да си ходим и лека полека се насочихме обратно към градинките и от там към изхода. Междувременно Гида ни разказа как шах Джанан имал нещастието да бъде затворен в тъмница заради непоносимите за кралството загуби, които нанасял с необмислените си строежи. От тъмницата той поне имал възможност да наблюдава Тадж Махал и да си спомня за неговата възлюбена.
Обратно по пътя нащракахме още няколко кадъра.
Още веднъж поглед назад… Невероятна красота и изящество
Леко изморени и изгладняли, поехме обратно като лично аз няколко пъти се обръщах назад за да запечатам по-добре спомена за мястото.
Чувствах се удовлетворен че съм успял да изпълня тази моя мечта и си обещах да дойда пак, защото съм сигурен че един път е напълно недостатъчен за да усетиш цялата емоция на мястото.
На връщане можете да се отбиете на някоя от много тараби и да напазарувате сувенирчета от мрамор с макет на Тадж Махал, има и хиляди видове синджирчета и въобще всичко, което може да се пожелае туриста. Съветвам ви да се пазарите за всичко, защото цените могат да паднат двойно, че и повече според зависи от това колко добър артист сте.
Ако се чудите какво се случи с Гида, ами той остана с нас до края на пътешествието ни, до самия паркинг и в крайна сметка му заплатихме услугите, защото бяхме доволни.
Честно казано ако ходите за пръв път там ви препоръчвам и вие да си наемете такъв, всъщност той сам ще се появи когато паркирате колата си спазарете добра цена и особено ако говори добър и разбираем английски език го вземайте смело. Не едно и две са местата, където може да помогне да минете по-бързо или пък да ви разкаже някоя интересна история за мястото.
И за финал на разказа, желая всеки му възможност да се докосне до тази невероятно красота поне веднъж в живота.
Вижте и Галерията със снимки от Тадж Махал >>
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Всъщност, средната скорост на междуградско трасе в индия не надхвърля 35 км/ч. Това на “магистралите”. По регулярните междуградски пътища и в града е с поне 10 км/ч по-ниска.
35 км/ч е по междуградските трасета малеее.. т.е това е най високата скорост, която може да вдигнете нееееее… не мога да си представя това
А Тадж Махал е истинсла бяла перла на любовта. Изглежда величествена и изящна.. толкова красива и съвършенна.
Мечтая си и аз да имам този късмет да видя Тадж Махал на живо.
А и друго …. доста интересен английски говорят хахаха. Пусках клипчето 3 пъти и с перенции че говоря и разбирам английски, почти нищо не вдянах хаха
Много интересно, супер! Ще ми се и аз да го видя на живо но за сега няма такива изгледи .. А английския е просто убийствен
Много хубав пътепис! Впечателен съм и искрено ти завиждам! Тадж Махал е едно от местата, които много искам да посетя до края на живота си. Дано да имам този късмет!
Благодаря ти за чудесния разказ! Бих искал да го включа в моя седмичен блог дайджест и да използвам някоя от снимките срещу цитат и линк. Може ли?
Благодаря Майк! За мен ще е чест да включиш разказа в седмичния дайджест, така че използвай каквото и както намериш за добре
А иначе от все сърце ти желая някой ден да посетиш мястото и сам да се убедиш в красотата и неповторимостта му!
Благодаря ти, Пламене!
Дай, Боже, всекиму да посети това свещено място!
Много Интересен разказа и добри снимки Браво на фотографа! На мен лично ми е много интересно всичко свързано с Индия, така че продължавайте да пишете по темата и да ни разказвате за видяното там.
И на мен ми е интересно всичко свързано с Индия. Страхоно екзотична страна!
Благодаря ви за разказа – много съм щастлива, иии … ако може да напишете и разказа за Вриндаван или за някое друго интересно място ще съм ви много благодаряна.
Ще ми се и аз да имам късмета да видя Тадж Махал. Много ми хареса пътеписа. Не бях чувал че е имало план да има и черен Тадж Махал.