Осеяно с пещери и ниски скали, известно някога като Калъч кьой („село на сърпа”), или днешното село Тюленово се намира в Добричка област, между Шабла и Камен бряг. Важен факт в летописа на местността е, че през 1952 г. край селото се поставя началото на нефтения добив в страната ни (първи сондаж – на  31 май 1951 г.). При сондирането е открита и сярна минерална вода. Събирана в използвани в миналото цистерни за нефт, тя се прилага от туристи като „целебен” душ (за невралгии и бъбречни заболявания).

Морският бряг тук достига 30 м, като всяко място е наименувано: „Ашалък”, „Дупката”, „Киприя”, „Мартина”, „Самотника”, „Самотната канара”.

Първоначалните обитатели на селото са християни от тюркски произход, т. нар. гагаузи. Постепенно се заселват и много българи, главно от Котленския край.

Историята на тюленообитателството по българското Черноморие разказва, че в самото начало този вид е вирял в Кримския полуостров и около 1840 г. идва по нашия черноморски бряг. Изчезването му се дължи на няколко фактора, сред които се откроява човешката намеса, рефлектирала и върху условията на микроклимата.

Според битуваща легенда подводните пещери в местността са били населявани от потомствата на двойка тюлени, пуснати на свобода тук от румънската кралица Мария.

През 1878 г. в Тюленова пещера са открити останки от тюлен-монах, вероятно последния живял в Тюленово (макар че според някои тюлени могат да се срещнат и днес южно и северно от селото). Пещерата е подводна, едноетажна, разклонена, проходна, с дължина 107 м, което я прави и най-дългата по българското черноморие.

Атрактивно място за посещение около Тюленово са и “Скалните манастири” (в южна посока, между селото и Камен бряг). Разположени са в изоставен строеж и примамват посетителя по метална стълба:) Археологически те се свързват със сармантската цивилизация, датирана по тези земи от повече от 15 века. Дупките в скалите някога са били част от подземни пещерни градове – светилища или гробници. По-късно се превръщат в отшелнически килии или складове за стоките на мореплаватели. По стените им има изображения на кръстове, кораби, кръгове.

Наблизо се намира и залив с мегалити – сфери, слънца, около 1 м в диаметър, изсечени в камъни.

А за да не подмина и архитектурните забележителностиJ, ще спомена, че в центъра на селото е издигнат Паметник на нефта. Той е построен на мястото на сондаж № 25, т. е. на първия газонефтен фонтан в България.

Тази точка от Северното ни Черноморие примамва с дива и немодифицирана все още от човека природа. Има няколко варианта за отсядане – палатков лагер върху скалист участък (това е и отличителна особеност на бреговата ивица – няма пясък); в някоя от селските къщи; в Голямата или в Малката пещера, намиращи се малко преди Тюленово. Ентусиазирани туристи могат да опитат скално катерене и подводно гмуркане…, както и да осигурят морско меню – печено на жарава:), чрез въдичен рибен улов.

Пясъчна плажна ивица няма. Скали, камъни, храсти, бодили, смокини,  варели ……. това е неподправеността на Тюленовия бряг, от който се открива невероятна гледка към морската синева с изплуващи и потапящи се под повърхността делфини.