Местността Яйлата всъщност представлява висока приморска тераса, която е естествен завършек на обширна степ, тръгваща от Средна Азия и минаваща през Русия. Самото наименование е от тюркски произход и означава „високо пасище”. Това „пасище” е с площ от 300 дка и се извисява над морското равнище от своите близо 60 м. Разположено е между с. Камен бряг и курорта “Русалка”, на 18 км от Каварна в североизточна посока.

Яйлата е обявена за археологически резерват от 1989 г. заради многобройните културни и исторически паметници на нейната територия. Тук се преплитат различни култури – траки, гърци, римляни, прабългари, и исторически епохи – от VI хилядолетие пр.н.е. до средата на ХI в. До тук води асфалтиран път, а пред входа на резервата има паркинг.

Условно местността се дели на Голяма и Малка Яйла. Малката Яйла е южната част от приморската тераса, където са открити доказателства за човешка дейност още от праисторията. Тук се намира своеобразен пещерен „град” с огромен брой жилищни помещения – над 100, издълбани в скалите. До него се стига по тясна и стръмна пътека, по която се слиза с повишено внимание.

Датирането на тази невероятна находка се отнася към V хилядолетие пр.н.е., за което свидетелстват намерените каменни оръдия на труда. През Средновековието това скално убежище е станало манастирски комплекс, а църквата към него, наречена „Св. Св. Константин и Елена”, е временно укрепена след земетресението през 2009 г. В някои от скалните помещения са запазени уникални следи от прабългарско присъствие – по стените са изписани типични за тях рунически знаци. Издълбани са също и раннохристиянски кръстове и каменни икони.

Мисля, че тук е уместно да споменем една от теориите за прабългаркия произход и прародина, която поради различни фактори не намира много защитници. Според тази теория прабългарите са наследници на скитски племена, които известно време живяли в тази част на Европа (около 600 г.пр.Хр.), след което се върнали към корените си в Средна Азия. В последствие, принудени от климатични промени или нещо друго, скитите/прабългарите се връщат назад към Източна Европа, където се установяват.

По-високата северна част от местността е т. нар. Голяма Яйла, където се откриват следи от Античността. Тук в каря на ХIХв. братя Шкорпил преброяват 28 гробници. Разкрити са четири скални некропола с капаци и няколко входа: тракийски некропол с двукамерни гробници от II в. и други три некропола от III-V в. Една от фамилните гробници е в близост до скално светилище, обърнато на изток, с изсечени стълби. Останалите гробници са с един вход към гробищната камера и не са затворени с капаци. Те са се използвали многократно, съдейки по броя на скелетите, открити във всяка от тях. Пътека покрай гробниците води до крепостна стена, която е свидетелство за ранносредновековна крепост.

Мястото, на което е построена крепостта, доминира над околния терен. От север и от изток се спускат към морето отвесни над 20-метрови скали. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от западната и от южната страна. Стените са широки 2,60 метра и са с обща дължина 130 метра. Пред западната стена се издават четири кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. От вътрешната страна на стените са прилепени три еднораменни стълби, които са давали възможност за бързо и безпрепятствено придвижване на бранителите до платформата на стените и кулите. Във вътрешността на укрепителното селище е разкопана неголяма по размер площ. Разкрита е част от главната улица, водеща от входа до центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела като караулно помещение. Педполага се, че крепостта е имала и втори етаж.

Откритият разнообразен археологически материал – предмети от бронз, мед, кост и глина, както и многобройни монети, доказват, че тази крепост е била изградена в края на V – началото на VI век. През този период местността е била подложена на опустошителни нападения от славяни и прабългари, което става причина за краткото й съществуване. За около три века тук животът замира. Едва през IX век край крепостните руини възниква старобългарско селище, което, подобно на повечето селища в Добруджа, е унищожено от печенезите в средата на XI век.

Освен гробниците и крепостните стени до наши дни са запазени и останки от антични „винарни”, представляващи камъни за мачкане на грозде и каменни корита, в които навремето са изцеждали винения сок. Запазени са също и т. нар. „жертвени камъни”, каквито има по цялото ни северно крайбрежие. Това всъщност са кръгове с диаметри от 22-50 м, които са оформени от забити в земята каменни блокове. Някои ги наричат „Българския Стоунхендж”. За съжаление науката още не може да определи възрастта им и истинското им предназначение.

Яйлата е невероятно притегливо място не само заради историческата си значимост, но и заради интересните и редки видове птици, които гнездят тук. През местността минава една от „магистралите” на прелетните птици – „Виа Понтика”. Корморани, дъждосвирци, папуняци, бухали и много други гнездят в скалите и огласят денонощно с песните си равнинната местност.

Флората също е намерила благодатна почва за развитие на Яйлата. През месец май целият бряг е залят от аления цвят на дивите широколистни божури, които са защитен растителен вид. Предание разказва, че там, където расте това цвете, зли сили не стъпват.

Не знам дали магията на дивия божур или чувството за съпричастност към историята, природата и света въобще, са причина за удовлетворението и спокойствието, което излъчва това място. Просто отидете там и разберете сами.