Когато се спомене наименованието „Мадара”, в съзнанието на повечето българи се появява образът на Мадарския конник. Този сам по себе си уникален скален релеф обаче се намира в също толкова уникална местност, която е обявена за историко-археологически резерват.

Разположен е върху няколкостотин декара площ, обхващаща множество култови и исторически забележителности. В подножието на резервата се намира с. Мадара, на 40 минути път с автомобил от Варна и на 10 минути от Шумен, а  магистралата Варна-София е на 4 км в посока юг . В селото се предлагат отлични условия за престой – къщи за гости, хотели.

Научните проучвания доказват, че районът на Мадарското плато е бил заселен още през IV хил.пр.н.е. Тук са намерени сечива от камък и кост, глинени съдове. Центърът на резервата е около Голямата пещера – висок 30-метров скален навес, и Малката пещера, които са подслонявали най-древното население на Балканите. Непристъпните скали образуват лесноохраняемо плато, което заедно с наличието на вода, извираща от пещерите, прави мястото удобно за живот. Голямата пещера е била тракийско светилище, посветено на Трите нимфи. Тук са открити оброчни плочки на богинята майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. В днешно време тя е сцена на Музикалните дни “Мадарски конник” през юни, организирани от Шуменската филхармония.

Между пещерите има стълбище, водещо към древна крепост на платото. Тя е съществувала от IV-ХV в., като системно била подновявана от римляни, византийци и българи. По време на българското управление на крепостта тя играела важна роля за отбраната на старите столици Плиска и Преслав.

На терасата северно от Конника е разположен внушителен комплекс от култови старобългарски постройки –  прабългарско светилище, трикорабна базилика, както и  голям манастир. В скалата над манастирските сгради са вдълбани над 150 килии, църкви и гробници. Открити са и група постройки,  едната от които наподобява  тронната зала в Плиска, както и голям басейн – т. нар. прабългарска баня. В югозападното подножие на платото се намира Римската вила – останки от римско имение.

Има няколко предположения за етимологията на името „Мадара”. Някои езиковеди го превеждат като “герой, храбрец”, опирайки се на раннотюркски аналогии, други приемат, че името произлиза от гръцката дума Мадарос (плешив, гол, необрасъл) заради липсата на растителност по скалите. Твърде вероятно е думата да идва от Mandara – “огромна, твърда скала”, название на свещената планина при древните иранци и индо-арии. В българските диалекти “мада” означава “каменна плоча, буца”.

Българите превръщат Мадара в свой духовен център още в дохристиянския период на българската държава. Скалният релеф „Мадарски конник” недвузначно потвърждава, че това място е било от съществено значение за тях. Релефът е изсечен на височина 23 м от основата на скала в близост до Голямата пещера. През 1979г. е обявен за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО, а през 2008г. Мадарският конник беше избран за символ на България. Той е повреден от ерозията на скалата, но все още се забелязват образите от композицията му. На преден план е конник, обърнат надясно, над чиято глава лети орел. Конникът е следван от куче и промушва с копие паднал пред коня лъв. В лапите на лъва се различава силно повреден образ на змия. Релефът е с дължина 3,10 м и височина 2,60 м. Създаването му е датирано към началото на VIII в., когато царува хан Тервел (701-721г.).

Около конника има три групи надписи на гръцки език, които са трудно четими, но е установено, че принадлежат на хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Надписът на Тервел загатва, че изобрзеният конник е именно ханът, но изследователите са на мнение, че става въпрос за обобщен образ на българския владетел в периода 701-831г.

Тълкуванието на релефа не е единно в научните среди, но са се наложили две основни хипотези. Според първата скалният релеф изобразява ловна сцена, в която български владетел убива лъв – подобни сцени са широко използвани в изобразителното изкуство и на траки, и на византийци. Другата хипотеза, добила по-широка популярност, вижда в падналия лъв олицетворение на византийската империя, която българският хан Тервел побеждава.

Някои изследователи търсят по-дълбок смисъл в скалното изображение, свързвайки го със звездните познания на българите. Астрологът Кирил Стойчев прави любопитното заключение, че Мадарският конник пресъздава момента на създаване на Първата българска държава в Европа от хан Авитохол през април 165 г. Тази дата е записана в Именника на българските ханове от 765 г. като „Дилом твирем”, т.е. „годината на змията, месец четвърти”. Кирил Стойчев се позовава на прабългарския календар, базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер, в който разбира се важна роля има и Слънцето. Той разглежда релефа като хороскоп, в чийто център е Слънцето-конник, който не е въоръжен с копие, а държи жезъл, показващ положението на Слънцето в съзвездието Овен (прабълг. Барс, който през 165 г. е бил четвъртият месец).

Лъвът всъщност е тигър или барс, защото няма грива и е по-дребен . В лапите си той държи змия – символ на годината на змията. Кучето може да се разглежда като планетата Венера, която в месеца и годината на създаване на българската държава се е виждала много ясно. Астрологът разкрива и втори план на тълкуване на Мадарския конник, свързан с астрологично събитие през 08.04.165 г., когато планетите Марс и Юпитер съвпадат. В астрологията Юпитер е наричан Големият добротворец, носител на слава и успех. В този вариант той присъства върху релефа като ездач, барсът е планетата Марс, а кучето е Луната.

За съжаление се знае малко за духовната и астрологична култура на древните българи, а тя вероятно е била на изключително високо ниво. Мадарският конник е единственият по рода си паметник от Ранното Средновековие в цяла Европа. Подобни релефи са открити в Кавказ и Афганистан, което дава насоки за нови разследвания относно прародината на българите.