Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Антон Илиев.

Беше миналата есен, октомври. Една колежка ми каза- “ти все ходиш някъде на разходки през почивните дни, хайде да организираш нещо, да отидем няколко души”. И преди съм им предлагал, разказвал съм им за разходките, които си организираме с един колега през неделните дни, после са ме питали как е минало, но никой не е искал да идва. Срамота – учим Туризъм в уни-то, а почти на никого никъде не му се ходи. Този път се учудих, че те сами предложиха и реших да избера някакъв не много далечен маршрут, но и да е интересно (ние сме от Варна). Попитах ги какво ще кажат за разходка до Шумен през Плиска и Мадара, за Преслав помислих,че време няма да има. Хареса им идеята- близко е, евтино щеше да ни излезе, а и щяхме да разгледаме, общо-взето, местата, откъдето е започнала историята на нашата държава. Това пътуване придоби и друг символичен смисъл, но за него- малко по-късно .
Така и до последно не се знаеше колко хора и кои ще сме, но за една кола се събрахме, а дори един друг колега предложи да събере хора за още една кола. Тях не ги познавахме, но после ги опознахме .
Денят дойде, като бях измислил час на тръгване, както и откъде да минем точно, колко време би ни отнело да разгледаме и така нататък. Рано сутринта се събрахме всички на един паркинг, за да тръгнат двете коли заедно.

По програма, минахме първо през побити камъни. Там няма кой-знае какво интересно или някаква история, която да разкажеш, или поне аз не знам, но не всеки беше от района на Варна и му беше интересно да разгледа. Избрах мястото като добро за закуска, пък и да се запознаем всички, които не се познавахме дотогава. Бях приготвил баничка и взех айрянче за нашата кола, за другите- малка ми беше тавата- съжалявам .
Изненадаха се, че и баница правя, сякаш е нещо кой-знае колко трудно, като са ти готови корите . След почивката на Побити камъни, на която си направихме много снимки, продължихме към Девня. Времето сутринта беше много облачно и дори валеше ситен дъждец, но след като спряхме за закуската, небето се изясни и стана доста приятно.

В Девня бяхме към 8ч30. Искахме да разгледаме Музей на мозайките, на който пишеше, че отваря в 10ч00, но не пишеше нищо за почивни дни. Така или иначе, почакахме, с надеждата да работи в неделя. Девня е много измислен град, който се е създал през края на 60-те, чрез сливането на 3 села, обединени от огромната промишлена зона, която израства тук, заради удобното разположение на града в близост до езерото (пристанище Варна-Запад) и до солните мини, от където се транспортира разсол (концентриран разтвор на сол) по едни тръби. Днес Девня е много тъжно място, за мен поне, защото повечето заводи не работят и стоят полуразрушени и разграбени. Блоковете са стари и за много хора вече няма работа там. Надеждите ни не се оправдаха – Музей на мозайките така и не отвори- после разбрах, почивни дни през зимата били събота и неделя. А защо не понеделник и вторник? Това е проблем с много музеи в България. Много хора именно в почивните дни тръгват на разходки и е много жалко, че музеите почиват точно тогава.
Втората ни спирка- крепостта Овеч. Тя се намира съвсем близо до Провадия. Не е толкова известна, като Царевец, нито е възстановена до такава степен, но от нея се разкрива гледка над целия град (тя се намира на платото, над Провадия). Малко хора знаят, че след като България е освободена от Византия от Асен и Петър, Асен остава в Търново, а Петър се оттегля именно в Овеч и там се получава нещо като втори главен град- главен център за Северозиточна България. Мястото е приятно за разходки, дори да не сте фенове на природата, има хубава панорама, както вече казах, има и няколко еко-маршрута за пешеходен туризъм, много места за отдих и пикник. Обектът е по-скоро с регионално значение, но ако имате път, минете и разгледайте .
След крепостта, предложих да разгледаме самия град Провадия. Някои хора ме попитаха защо-какво имало толкова интересно там, но аз им напомних, че едва ли имат провизии за целия ден и ще трябва да хапнем някъде , а и на мен ми е интересно всичко-дори и малки градчета, в които уж няма нищо интересно. Аз много пъти съм бил в Провадия, но колегите, които не са ходили се съгласиха, че е приятно градче и също им беше интересно да разгледат . Напазарувахме си разни неща за хапване от един супермаркет на центъра, но, за бога! Какво видяха очите ми!
Младежите от другата кола си бяха купили самун хляб (поне да беше наразян) и лютеница. Бяха седнали на шадравана на центъра, чупеха хляб и го топяха в бурканчето с лютеница. Срам ни беше и отидохме до колата, да не ни разберат, че познаваме тези хора, които и бяха с леко дивашко поведение. После научих, че счупили бурканчето и дори единият младеж искал да си топне с хляба от лютеницата на плочките, но го спрели- може да има стъкла, все пак…. Смешно изглежда сега, ама тогава не беше .
След като се позабавихме заради случките с лютеницата и разни други подобни, които не мисля да описвам тук, продължихме към Плиска. Време за разглеждане на Нови Пазар не ни остана и минахме транзитно през града, който, между другото, изглежда доста приятно в центъра, поне.
Старата столица Плиска се намира на около 3км от сегашното градче Плиска. Там има музейна сграда, която е обновена и обширен парк с разкопки. Предложиха ни да ни ударят печатчета в книжките и тогава разбрахме, че отново имало такова движение със 100-те обекта, за което бяхме чували преди. Ние нямахме книжки, а и не продаваха там ,затова ни удариха печата на билетите- казаха,че важали, но аз за всеки случай, един друг път пак наминах- да си имам печатче на самата книжка . В музея беше интересно, има си информация по витрините, а и ако си си направил труда да прочетеш нещо по темата преди да отидеш, ще ти бъде още по- ясно всичко . Имахме достатъчно време за гледане, отидохме и до базиликата, която е още около километър след комплекса, в една нива. До там има път за кола, построен до стар път, който е водел до църквата, когато е била още действаща преди повече от 1000 години. Направени са частични възстановки през 80-те. Чудя се в наши дни дали държавата би направила нещо подобно, все пак, доста средста са били заделени за целия комплекс Плиска. Днес ми се струва малко занемарено (отнася се за самия парк, не за сградите).

След Плиска- Мадарски конник. Преди мислех, че той е нещо по-голямо, но като го видях за пръв път, преди около 2 години ми се стори невзрачен. На мен ми беше по-интересно да посетя крепостта горе. До нея има стълби, изсечени в скалите и това ни позатрудни, но се справихме. От крепостта се вижда цялата равнина долу, дори Шумен в ясно време. Точно под крепостта, в поднножието на платото има няколко пещери, които не са много големи, там започват и 2-3 пешеходни еко-маршрута. С удоволствие бих отишъл там и само заради маршрутите, които ми изглеждаха интересни. На касата долу си купихме книжките и от тук започна желанието да събираме печатчета. Зарибихме се по идеята да обиколим обектите. Но не разбирайте погрешно, не сме изминали стотици километри само заради печатчетата- навсякъде сме разглеждали и сме си събирали информация преди това, за да научим нещо ново. Следваше Шумен. Отидохме на крепостта “Стария Шумен”. Работното време там е до 19ч всеки ден, но нямаше още 17ч, а нямаше никой на касата- явно човечецът беше отишъл на топло някъде. Така минахме гратис, а и нямаше кой да ни удари печатче. Не мога да кажа, че сме стояли малко или, че половината от нас не вдигнаха достатъчно шум, но така и не се появи никой. След седмица минахме оттам и чичкото на портала се зъмути, че му искаме само печат, без да гледаме, а аз го попитах къде е бил предната неделя към 17ч30 като сме ходили и сме разглеждали, а той не можа да ми отговори нищо . Аз преди си мислех, че Шумен-Стария град е нещо като Добрич-Стария град: стари къщи от Възраждането, но въобще не беше така. Имаше разкопки на селище от Римско време. Част от крепостната стена е възстановена и можете да се качите в една от кулите.

Вече стана малко късно, но отидохме до паметника “Създатели на Българската държава”. Беше се здрачило, а и падна гъста мъгла и бяхме като във филм на ужасите . Някои момичета се уплашиха и престоят се оказа кратичък, а и нямаше какво да се види в тъмното и в мъглата. Много хора не харесват паметника, защото е в типичен соц-стил, но на мен ми допада. Кога ли днес някой ще направи нещо толкова мащабно в чест на някакво събитие или личност от българската история? Освен, ако не се построи МОЛ “1300 години България” не виждам друг начин .
Вече бяхме достатъчно изморени, за да обиколим и из нощен Шумен и решихме да се качим на магистралата и да поемем към Варна. По пътя обсъждахме отново местата, които сме посетили, нещата, които научихме и как трябва да се организираме за печатчетата, както и случките, подобни на тази с лютеницата . Тази разходка ни се стори много хубава и осъзнахме колко е добре да си организираме и други подобни. След екскурзията започнахме да ходим по различни места, включени или не в движението със 100-те обекта доста честно- така започна всико

Дайте оценка на пътеписа

(77 гласа, средно: 4,56 от 5)

 Loading ...