Пътепис: Джулай морнинг
Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.
Разказва ни Дилян Димитранов.
Тъмно беше…
Но това не бе онази зловеща и непрогледна тъмнина, която сковава сърцето в тих ужас от неизвестното и смразява кръвта…
Не беше и онази тъмнина, която обгръща душата и всява черен мрак в чувствата на човека…
Не!
Това бе една различна тъмнина…
Бих казал светла, доколкото това определение може въобще да се използва за тъмнината.
Необятни облаци бяха разхвърлени по тъмния небосвод.
На запад, нащърбената луна проблясваше на пресекулки през разкъсаните облаци. Осветени, от нежната й светлина, те приличаха на огромни бали, светещ в сребристо памук, красиво изпъквайки на фона тъмния небосклон.
Южнякът продължаваше да разстила памуковите облаци из небето, като някъде сякаш образуваше нежни поля от коприна и сатен, а на места – и върхове от искрящ бял сняг.
Луната хвърляше белите си отблясъци върху всички тях, а сред летежа им се появяваха бледи звезди.
Но малко по-късно картината се обърна, сякаш някой бе натиснал бутона inverse colors на програма за обработка на снимки…
Небето изсветля, а белите памукови облаци почерняха и с тежка сянка надвиснаха над мрачното море. След това се сляха в плътен похлупак и към земята тихо се проточиха нишките на спокоен сив дъжд.
Но в единия край на хоризонта слаби оранжеви пламъчета нежно докосваха и окъпваха в ярки тонове хоризонта и пелените от облаци…
July morning
Денят настъпваше сякаш с огън и дим. Ниско над хоризонта се стелеха дългите
черни облаци като пушек от пожарище, а първите лъчи на юлското слънце ги обливаха отдолу
с мрачни червени пламъци.
Червения цвят премина в розов и като горски пожар обхвана и се разпростря по намусените къдели.
Внезапен слънчев лъч успя да се промуши през случаен процеп и капките засияха в златисто.
Малко по малко дъждът спря, но облаците се обляха в ярко жълто, все едно че бяха полети с разтопено злато.
И всяка тяхна намръщеност си отиде с тъмнината на нощта.
А те вече се разкъсваха и между тях просветваха ивици бледосиньо небе.
Постепенно слънцето се изтръгна от парцаливите облаци и засия ярко.
И ето че първите лъчи на джулая огряха мостика, преминаха през стъклата и озариха лицето ми, навявайки странна смесица от чувства и спомени…
Докато накрая хоризонта придоби формата на ослепително бяло острие, осветявано от издигащото се слънце.
July morning
Ето така посрещнах джулай морнинг тази година…
Дайте оценка на пътеписа
(35 гласа, средно: 2,43 от 5)
Loading ...
|
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Красив е .
Браво! Много поетично отразено! Само не разбрах как подобна творба попада в категорията “пътепис”? И изобщо, колко от задължителните характеристики на един пътепис притежава написаното произведение, освен споделянето на личното мнение? Според тълковния речник най-кратко описано, пътепис е: “Съчинение, в което се описват неща, видени по време на път; пътни бележки.”Дори не е написано кое е мястото, за което се отнася събитието. Според мен, това не е пътепис и е неправилно да се публикува като такъв. Между другото, мнението ми се отнася и за някои други публикации, поместени в тази категория- в тях не се споменава нищо за самото пътуване, а се описва само мястото, на което авторът е бил или, както в самия случай- единствено емоции от събитие.
Здравейте,
може би този пътепис е малко по-различен от другите, но на мен лично ми харесва, а и специално за Джулай морнинг мисля, че поезията има място
От друга страна затова е и читателската оценка в края на пътеписа, ако някой не му харесва или пък му харесва може да оцени подобаващо творбата.
Господин Петков, ясно е, че в коментара на Пламен Нейков не се отправя критика към художествените качества на творбата, които читателите ще оценят сами. Въпросът е, че написаното не може по никакъв начин да попадне в категорията “пътепис”, защото липсват важни задължителни елементи, които да го определят като такъв. Най-малкото, къде е описанието на пътуването? Няма логика – това е съвсем друг литературен жанр. Просто поместете творбата под друга категория, не като пътепис. Не е честно, само защото Ви е харесала, да я качвате като пътепис, понеже авторът я е определил като такава. Аз също я харесвам, но не бих могла да дам гласа си за нещо, което не е поместено на правилното място.
Г-н Нейков, и вие „Севда”, четох с интерес вашите коментари и не можах да не забележа някои непознати за мен понятия: „задължителни характеристики”, „задължителни елементи” на пътепис? Прощавайте, не знаех че има такива изисквания. За това ви моля да ми пратите книгата (тя вероятно ще е дебела) „Правила и начини за написване на Пътепис” или поне да ми посочите къде мога да я намеря, защото честно казано не съм попадал на подобно издание. Струва ми се също, че идеята на този сайт е читателите да споделят не от къде са тръгнали, къде са спукали гума и са спрели да пият бира, а именно какво е пленило сърцата им, какво са изпитали, когато са видяли някоя гледка, колко величествена е била тя. Малко хора се интересуват колко някой е чакал еди кой си автобус или влак, или какви са му впечатленията от конкретни хора по пътя. Хората четат тези статии именно заради гледките които са ги оставили без дъх. Г-н Нейков много правилно е цитирал тълковния речник: пътепис това е „неща видени по време на път”, а не описание на пътят, който човек е изминал до там. Признавам не съм споменал мястото където съм наблюдавал изгрева, но средата на Тихия Океан трудно може да бъде конкретно място. А вие „Севда”; Вие ли сте администратора на сайта, или може би някой от модераторите му, че да критикувате работата на съответните? Ако сте, то тогава приемете извиненията ми но се замислете дали такива нападки трябва да се водят в публичното пространство. Ако не сте, то тогава не ви е работата да отправяте подобни забележки.
Не мога да не се намеся и аз
! Господин Димитранов, това е литературен жанр, аз също мисля, че творбата Ви просто не е от него. Това е като да публикуваме разказ в категория “стихове”. За книгата за писане на пътеписи- просто прочетете няколко пътеписа на Алеко Константинов и ще разберете за какво става въпрос 
Мисля, че не сте бил нападнат, а хората просто са искали да уточнят нещо наистина важно- вашето описание не е пътепис. 
ами да, аз сам съгласен с travelguy прочетете пътеписите на Алеко и после може да поиграем на открийте разликите
Хей, на мен страшно много ми харесва пътеписа на Дилян Димитров. Искрено го поздравявам.Красиво и много романтично! Страхотно! Браво!
Докато четох въобще не мислих дали е пътепис или не – просто думите и картините те гравбат и те пренасят в една малко далечна вече Джулай Морнинг – толкова красива че направо настръхваш!
Съгласна съм с Пламен Петков че е публикувал пътеписа и мисля че не е проблем да участва в конкурса. На който не му харесва може да гласува с отрицателен вот. Малко разнообразие не е излично никога. Аз съм впечатлена!
Винаги са ме очаровали снимките на залезите и изгревите, толкова са вълшебни и с всичките тези цветове както ви е пишете….’ Червения цвят премина в розов и като горски пожар обхвана и се разпростря по намусените къдели.Внезапен слънчев лъч успя да се промуши през случаен процеп и капките засияха в златисто.Малко по малко дъждът спря, но облаците се обляха в ярко жълто, все едно че бяха полети с разтопено злато….” толкова е красиво и романтично, да ти се прииска да не изгрява слънцето.А пък на море ли си е още по истинско и погледът ти гледа но не може да се нагледа, искаш да снимаш за да запазиш момента, но на снимка е друго.