Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Албена Савова.

Казвам се Албена Савова и съм омъжена за най-красивия къдрав мъж Камен Савов. Живеем в град Ихтиман и имаме една сладка 11-годишна дъщеря Петя. Тази година”поръчахме” на щъркела да ни донесе бебе и наистина с настъпването на пролетта, тази ни мечта се сбъдна. Сега съм бременна и в началото на месец декември се надяваме да имаме едно сладко розово бебе . Аз за втори път съм бременна, но за първи път ми се случва в такова състояние да прекарам лятната си почивка на море.

За целта се спряхме на морския хотел Журналист, който се намира в курортен комплекс Чайка(това е едно божествено местенце между Варна и Златни пясъци). За първи път щяхме да летуваме на място, където има разположен парк към хотела, който е голям 45дк. и се намира до самия плаж.

Интересното е, че като студентка с мои приятелки съм летувала в станция близко до този хотел Журналист, но никога не съм предполагала, че съществува такова райско кътче около този хотел.

Условията наистина са прекрасни за една спокойна и отпускаща почивка. Искам да отбележа, че и храната в кухнята беше вкусна и разнообразна, а също така отношението на персонала е ласкаво към всички гости на хотела. А красивият парк е магнит както за семейства с малки или големи деца, така и за влюбени двойки, и за възрастни хора, и за ученици, студенти и….въобще за всички.

Почти до всяко дърво и храст имаше табелка с наименованието му изписано на латиница и на български език. На мен лично мястото ми приличаше на ботаническата градина в Балчик. Имаше огромни гигантски борове с огромни шишарки, а също и борове с по-миниатюрни шишарки колкото орехчета например. Един ден при поредната ни разходка си намерих даже една огроомна шишарка. А беше рядкост те да паднат на земятя.

Много ни беше приятно на обед след плаж а(следобед ходехме на басейна, който се намира в самия парк)-аз, мъжа ми и дъщеря ни да се разхождаме в прохладния парк или просто да си седим на някоя пейка и да слушаме ту горските птички, ту морските чайки. И все ми беше странно, че докато усещах аромата на боровите шишарки, само на няколко метра от нас се чуваше песента на морските вълни. Обожавах тези моменти да знам, че морето е толкова близко, а в същото време все едно съм в планината. Всеки ден се радвах на лазурното синьо море и горещите лъчи на слънцето, а часове след това прекарвах под дълбоките сенки на огромните орехови дървета, съзерцавайки отпред гора от бамбук.

Да, звучи невероятно, но на нас тримата ни беше много приятно в тези моменти. Все едно беше нарисувана приказка.

Ден преди да си тръгнем от това райско кътче (а подобно приказно местенце по нашето северно и южно Черноморие поне аз не съм видяла (3 в 1–плаж-парк-хотел) реших да направим нещо необичайно. Предложих на семейството ни в една стъклена бутилка, всеки от нас да напише нещо, каквото му хрумне или си пожелава и да заровим това шише в парка. Казах им, че догодина пак ще дойдем, но вече ще бъдем четирима и тогава ще потърсим тази бутилка и ще видим кой какво е писал или си е пожелал и дали се е сбъднало.

Аз искрено се надявам догодина да покажем на нашето бъдещо бебе-момче колко хубаво местенце има в България и след време ще му разказвам за това незабравимо бременно лято.

Защото тази почивка мина страхотно и на нас тримата ни беше мъчно, че е свършила. Както казва една моя любима приятелка всяко хубаво нещо си има край, за да има ново начало .

А аз желая новото хубаво начало да е края на старото хубаво, т.е. надявам се че пак ще отидем там-в хотел ЖУРНАЛИСТ…..

Дайте оценка на пътеписа

(37 гласа, средно: 2,49 от 5)

 Loading ...