В близост до гр.Приморско и на 15 км от гр. Созопол се крие един девствен свят от лонгозни гори, пясъчни дюни и блатни цветя. Тук се намира резерватът „Ропотамо”, обявен за такъв през 1940г. Той се простира от двете страни на едноименната река върху 1000 ха площ. В състава му влизат по-малките резервати: „Аркутино”- блато-лагуна с богати растителни видове, „Змийски остров”- известен с кактусите си и змиите, „Морски пелин”- по името на билката морски пелин, която вирее тук и се използва във фармацията, и „Водни лилии”- обхваща своеобразна лилиева градина в старото речно корито.

Река Ропотамо е дълга 50 км и е се образува от реките Росенска и Церовска, извиращи от Странджа. Горното й течение е сладководно, а с приближаването й към морето става соленоводно. Обвитите в сочна зеленина брегове се редуват с пясъчни дюни и интересни скални образувания. Тук в долното течение речните води се спокойни и дълбоки, на места образуват тучни ливади и мичурища, обрасли с тръстика, перуники и лиани. Малко преди устието на Ропотамо бреговете й оформят живописен лиман, заобиколен от лонгозни гори и множество увивни растения. В по-плитките участъци край брега и близо до речните езера растат нежни водни лилии, перуники и тръстика.

В резерват”Ропотамо” се намират много редки животински и растителни видове, някои от които са включени в Червената книга на България. Установено е тукашното местообитание на 226 вида птици, между които: бекаси, чинки, дроздове, гривести и речни рибарки, дъждосвирци, диви гъски, пойни и неми лебеди, чапли, пеликани, патици, морски орли, ястреби, лешояди и др. Оттук минава и източноевропейският път на прелетните птици „Виа Понтика”. Скалите и пясъчните дюни са убежище на различни влечуги: шипобедрената и шипоопашатата костенурка, леопардов, ивичест и вдлъбнаточел смок, смок-мишкар и гущери, а по мочурливите места се срещат няколко вида жаби, водни костенурки, сива и жълтогуша водна змия и тритони. От бозайниците са регистрирани 50 вида: благороден елен и лопатар, сърни, муфлони, видри, лисици, чакали и др. За съжаление статутът на това защитено място не спира бракониерството, заради което мечката, рисът и тюленът монах вече са изчезнали от този район.

Около 18 % от цялата флора на страната, т.е. 600 вида висши растения, се срещат в „Ропотамо”: бряст, ясен, мекиш, клен, върба , черна елша, обикновен габър, обикновен повет, леска, смрадлика, бръшлян, мъждрян, бук, дъб, хагерово лале, блатно кокиче, водна лилия, пясъчна лилия. Тук се пазят около 11% от растителните видове, включени в Червената книга на България.

Всички тези природни богатства, съхранени в приказното ропотамско крайбрежие, могат да се видят отблизо с лодка по реката, разбира се срещу съответно заплащане. Друга възможност за опознаване на околността е възможна от 2003г., когато тук е открит посетителски център, оборудван със зала за демонстрации и достъп до пълна информация за района на резервата.

Както споменах в началото, край р. Ропотамо се извисяват много причудливи скали, вдъхновявали човешкото въображение столетия наред. Най-популярна измежду тях е т.нар. Лъвска глава, която е обявена за природен феномен през 1947г. Всъщност това са множество скални късове, които оформят образа на лъвска глава в профил. Съществуват няколко поверия за този скален масив, приличащ на египетски сфинкс. Според едно от тях на върха на скалата се намира дълбок кладенец, в който е затрупано златно съкровище. То било скрито тук от прочутия хайдутин Вълчан войвода, който примамил натоварен със злато турски кораб в устието на реката и го подпалил. На името на този войвода е кръстено калето, където се намира Лъвската глава – Вълчаново кале.

Според някои археолози пък тук се е намирала тракийската крепост Ранули, а скалният лъв е бил нейн пазител. Намерените останки от крепостни стени и от средновековна църква дават основание на археолозите да смятат, че тук наистина е имало древна крепост, надстроявана от византийци и българи.

До самия скален феномен се стига трудно, но чудесна гледка към него се открива от реката.

От по-малките резервати, съставляващи „Ропотамо”, най-забележителен и привлекателен за туристите е „Аркутино”. Той носи името на прилежащото му блато-лагуна Аркутино (или Меча лапа), което е получено вследствие на потъване на част от морския бряг. Тук се намира една от най-чистите и девствени плажни ивици, която обаче е застрашена от настъпателното застрояване в района. Тази плажна ивица служи като граница между блатото и морето, а коритото на р. Ропотамо е отделено от високи крайбрежни дюни. Водни лилии покриват повърхността на сладководното блато, а между папура и тръстиките се прокрадват блатни ириси, лебеди и чапли. В източния му край са изградени дървен мост и наблюдателна площадка за туристите. Блатото и лонгозната гора около него са обявени за ботанически резерват през 1962 г.

*лонгозна гора – има многоетажна структура с различен състав на растителните видове, подобна е на екваториалните гори; най-характерната нейна особеност е наличието на лиани.