Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Светла Йорданова

За свое оправдание ще кажа, че обичам да си навирам носа навсякъде и съм способна да влудя всички край себе си, ако някоя даже и съвсем миниатюрна идейка зачовърка съзнанието ми. Така се случи и със станалите моя фикс идея Добровански гъби.
Един прекрасен ден (не помня кога), лениво ровейки си из нета, случайно попаднах на неизвестните за мен скални образувания, наречени Добровански гъби. От скромната информацийка за тях разбрах, че се намират в близост до поморийското село Козичино са обявени за природна забележителност още през 1973 година.
Мигом ми светна лампичката- мога да ида до селото, тъй като и то отдавна представляваше интерес за мен и да отскоча да видя какво е това природно чудо Добровански гъби.
И така поех първо към Козичино или както е по – известно Еркеч. Ако ви се отвори път към Несебър, Поморие или Слънчев бряг, посетете го – няма да съжалявате. Ще спомена накратко местата, които според мен биха представлявали интерес за постетителите на селото.
Лично на мен най- голямо впечатление ми направи църквата Света Великомъченица Параскева, която е строена през 1845- 1848 година. Интересно ми беше да видя истински дарак ( това е едно чудо, което в миналото се е използвало за влачене на вълна), вятърна мелница (която си работи), а най – изумена бях от щраусовата ферма, която открих тук.
И така, след като разгледах Козичино реших да поразпитам местните хора, за посоката която трябва да поема, за да стигна до Доброванските гъби.Няма да описвам колко голямо беше разочарованието ми, когато разбрах, че хората в селото и идея си нямат какво е това чудо. Повъртях се обезсърчена и се прибрах. Но ако си мислите, че се примирих със ситуацията, не сте познали. Този първи неуспешен опит само ме амбицира още повече.
След седмица предприех опит номер 2, като този път започнах издирването в посока Руен, тъй като гледайки картата, някъде между двете села- Козичино и Сини рид трябваше да се намират и скалните образувания. И така, стигнах до село Сини рид и там опит номер две приключи, тъй като отново попаднах в задънена улица.
За третия си опит се въоръжих с карта, яко четене и ровене в нета и много нерви. Все пак някъде трябваше да съществуват тези скални образувания. Позамислих се откъде е дошло името на скалите и разбрах, че са кръстени на село Доброван, което обаче вече не съществува.Но пък се е намирало в близост до Сини рид, което за мен беше знак, че някъде в този периметър трябва да се намират гъбите.

Поех отново на път, минах през Руен и продължих към Сини рид. След като излязох от селото за малко отново да се отчая, но за мой късмет край пътя бяха насядали на пейки добри старчета, които за щастие ми посочиха пътя.
Както е знайно, аз съм царицата на абсурдните ситуации и въпреки насоките на старците аз естествено отново поех в грешната посока.
Занизаха се гори, тесни пътища, цигански катуни и след толкова много грешни посоки най- накрая стигнах до единствената останала къща от вече несъществуващото село Доброван.
А само на около 500 метра от къщата се намираха те- Доброванските гъби. Издигаха се там, в средата на огромна поляна, а гледката, която се разкри пред мен беше удивителна.
Самите Добровански гъби представляват три скални образувания с формата на гигантски гъби. Най- голямата и най- красивата от тях е средната и с помощта на поставената до нея стълба можете да се изкачите на върха на шапката и, откъдето се разкрива прекрасна гледка.
Доброванските гъби не са най- известните, нито най-красивите, но си струваше усилието да ги открия, да им се насладя и да разкажа за тях.
Ако решите да посетите скалните образувания, идете до село Сини рид и там непременно попитайте местните жители ( не се надявайте на указателни табели, такива липсват).

Дайте оценка на пътеписа

(40 гласа, средно: 3,23 от 5)

 Loading ...