Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.
Разказва ни Томина Жуглева.

(Пътеписът стана реалност благодарение на записките на сестра ми Елица)

Както Томина казва: „Вчера в София, днес в Париж!”

Заминахме тази сутрин за Франция. Още в самолета ми стана забавно. Имаше две много красиви момчета с къдрави черни коси и сини очи-божествени, бих искала и моя приятел да е като тях. Майка им беше българка, а бащата французин-момчетата не знаеха български. Единия вместо сок, каза „шок”, много се смях.

След като кацнахме на летището, отидохме до гара Дьо Норд. Оставихме си багажа и щом излязохме ме заслепи слънчев лъч: Париж беше пред мен!

Заблестяха витрините на маркови магазини по Шанзе Лизе, видяхме операта и посетихме катедралата „Мария-Магдалена”. Обядвахме в една френска пекарна – сандвичи и кифлички с крем и стафиди, невероятни. Отправихме се към площад „Конкорд”, където се снимахме на фонтаните. Камерата не успя да заснеме площада, но в делечината се виждаше Айфеловата кула.

Решихме първо да посетим Лувара, толкова е красиво, невъзможно е с думи да се опишат тези багри. Видяме и пирамидата заснета в „Шифърът на Леонардо”. От там поехме по брега на Сена, беше толкова романтично! Осъзнах, че липсва момчето, с което да споделя щастието си. Получих SMS от Том, искаше ми се да съм влюбена, особенно много тук в Париж. Стигнахме до Айфеловата кула, документирахме момента със страхотни снимки, дори опитахме от сладоледа, който продаваха там. Към края на деня успяхме да видим и Триумфалната арка. Париж блестеше окъпан в неонови светлини.

С последния влак пристигнахме в Лил и същата вечер се запознахме с останалите участници в международния младежки обмен. Предстоеше ден за шопинг в Лил, след това се разходихме в Зоологическата градина и накрая – вечеря. Здрачаваше се, когато минахме през центъра на Лил, слънцето розово-оранжево накара всички ни да спрем и да му се любуваме.

Станахме в 9 часа и с бус се превозихме до едно много приятно местенце в Белгия – Льо Бизе. Разхождахме се из града и с очудване видяхме, че върху всяка входна врата на местните имаше поставена кравичка за добре дошли. Пътувайки разбрахме защо: Местните жители са старателни земеделци и много дружелюбни. Купите сено бяха подредени като различни геометрични фигури. Кравите в този район са необикновенна порода – силни, мощни, мускулести и „наблюдаваха” всеки, който мине покрай тях, а от млякото, което дават се произвежда най – вкусния шоколад на света.

Пътуваме до екологично чиста градина с плодове и зеленчуци, в която не се ползват никакви препарати, намира се в град Ван Вуш. Посетихме прекрасния парк във Ван Вуш с езеро и патици. Играхме една игра „Лъвът и вълкът”. С помощта на тази игра, участниците от обмена, станахме още по-близки.

Тръгнахме към Брюж, в Белгия. Бях предубедена, тъй като исках да отидем в Брюксел, но грешах. Брюж се оказа най-красивото и романтично място, на което съм била. Архитектурата беше удивителна-типично фламандска, заострени покриви, тухлени сгради. Градът беше като приказка, имаше канал с лодки и лебеди. Брюж е защитен като архитектурен паметник от Юнеско. Най-интерсно ми беше в галерията на Салвадор Дали – впечетли ме начинът, по който са нанесени цветовете и авангардното му мислене. Най-добре се чувствам обградена от приятели, хапвайки си белгийски шоколад. Но в мен винаги се прокрадва едно чувство: ”Дали съм си изживяла времето пълноценно?” Просто мозъкът ми се опитва да запамети всичко, да запазя траен спомен.

На другия ден играхме боулинг, карти, посетихме френски бар, но най-забавното беше, че карахме кану-каяк. Невероятно преживяване-водата, греблата, прекрасния пейзаж. Карахме и моторни лодки и управлявахме катамарани – беше изключително. Вечерта приключи с кафе-татър, всеки от нас се сдоби с прекрасна роля и танц.

Подготвихме и специална българска вечеря за участниците в младежкия обмен – с мусака, пълнени чушки, българско сирене , луканка и лютеница. Всички толкова се впечетлиха от угощението, че дори поискаха допълнителна порция. Изненадата за вечерта бяха българските хора и българските парфюми от Казанлъшка роза и картички за всички. Вечерта приключи с аплодисменти за България, българския химн и игра ”Кой е опознал най-добре българските традиции”.

Последен ден от нашето приключение. Вечерта преди да си отпътуваме за България си направихме барбекю и изпращане на всички, много плакахме, но и много целувки и прегръдки си раздадохме.

До нови срещи!

Дайте оценка на пътеписа

(178 гласа, средно: 4,15 от 5)

 Loading ...