Ето прекрасен пътепис за едно пътуване до „Белите къмъни” и с.Старцево, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Камелия Мирчева

Автобусът бавно криволичи по тесния асфалтов път.

Пътуваме сред тишината на Централната част на Източните Родопи към чудесата на едно родопско село.

Неговото име е Старцево. То се намира на 10 км. от Златоград, в близост до гръцката граница.

Разположено е върху рид с надморска височина 720 метра. През селището в древността е минавал римски път. Предполага се че то е едно от най-старите селища в региона.

Старото име на селото било Елиас, но при падането на Родопа планина под турско робство го нарекли Елехче. През 1934 г. с указ на цар Борис ІІІ е преименувано на Старцево.

Смята се, че старото име на селото Елехче е видоизменена форма от турската дума илиасче, което значи дюля. Според разкази на стари хора старото име на селото било наречено на първия заселник, които се наричал Еляс.

Днес в селото живеят около 3000 души. Старцево все още е най-голямото село в община Златоград, въпреки че през последните години се наблюдава тенденция към обезлюдяване.

Населението е съставено от мюсюлмани, изповядващи ислям и православни християни. В селото има две джамии и църква. Тук цари религиозна толерантност.

Църквата и джамията са в съседство. Хората живеят мирно, кротко и тихо и уважават съседа си. Местните хора са кротки люде, неподправени и много трудолюбиви. Те ценят земята и нейните дарове. Природата е била много щедра към тях относно климатични и природни дадености, но някак си се е поскъпила, когато им е давала обработваема земя.

Пее Родопа планина. Пее милвана от вятъра, къпана от дъжд и огрявана от слънце. Пее Родопа планина. Нейните звуци не са просто звуци, а съзвучия. Гласът на Родопа планина е копнеж, мъка, преклонение, легенда, магия, прошка, молба, философско откровение, стон, свобода и чудо. Тук, всичко е чудо и живот.

Първото и най-старо чудо в околността на Старцево е светилището. От него се открива най-приказната гледка. Светилището се намира на връх „Белите камъни”. Пред погледа се разкрива цялата невероятната красота на Родопите. В далечината се виждат върховете Маврузия и Арда. Погледът стига чак до крепостта на връх Устра.

Името на местността идва от оголените варовикови скали, от които е изграден върха. В местността „Белите камъни” в древността се е намирало древно култово светилище на траките. Смята се че е имало и монетарница. Открито е находище от тетрадрахми, на които са изобразени олимпийските игри.

Според някои легенди на това място е имало древна крепост. В близост до светилището има извор. По датировката на откритите монети се съди, че светилището е функционирало от V в. пр. н.н. до ІV в. след Христа или почти близо 1000 години.

В дълбоките цепнатини на скалите са намерени монети и много керамични съдове. Предполага се че е изоставено около 330 г. след обявяването на християнството за официална религия в римската империя.

Светилището е посветено на Богът – Слънце. Тракийският орфизъм изповяда култ към земята и слънцето. Самият Орфей се смята за син на Земята и Слънцето.

Траките почитали природата, свещените гори, дървета, изворите и потоците.

Вярвали в силата на магическите действия и жертвоприношения. Те умеели да лекуват с огън и вода, заклинания, билки и целебни треви, придружени с магически действия и ритуали.

Орфическата докторина съчетава хтонични /слизане в подземното царство/ и соларни елементи. Култът към Слънцето е важна съставка във вярванията на траките.

Слънцето е изначален космически и религиозен символ, пред който те са се прекланяли.

Богът Слънце се изобразява върху тракийските монети като слънчев диск или като Аполон или Хермес.

Орфей е Херос – човек получил безсмъртие и превърнал се в божество. Неговото име означава „онзи, който лекува със светлината”. Той е смятан за най-великият поет, музикант, композитор и лечител в древността.

В Античността разбирането за музиката е било по-различно от съвременното.

Поради магическото й въздействие се е смятало, че тя обединява в себе си всичко – медицина, философия, педагогика, магия и висша мъдрост.

Орфей е посредникът между трите свята – Подземното царство, Земята и хората и Небето и Боговете. Той е цар, жрец, гадател, герой и Бог.

В орфизма са заложени идеите за самоусъваршенстването на човека и за безсмъртието. Орфиците вярват в прераждането и в отвъдния живот. Те смятат, че човек може да достигне до Бог, по пътя на приемането на Бога в себе си.

Според орфизма човекът се състои от Душа – безсмъртна част, която произхожда от Божественото и от смъртна част – тяло. Душата може да открие себе си, когато тялото спи, когато е в покой или в съзерцание.

За да се случи това човек трябва да е посветен в тайните. А това се случва в Светилищата. Те са изграждани в най-високите части на планината.

Там, където вятърът звучи и звуците му се превръщат в божествена песен. Там, където гората пее и дърветата й не са просто дървета, а души които издават звуци и сътворяват песни. Там, където въздухът лекува и всичко кара човека да преоткрива себе си. Там, където могат да бъдат скрити тайните, защото:

“… Душата е забулена светлина. Когато човек не се грижи за нея, тя започва да тъмнее и угасва, но когато в нея се налее свещеното масло на любовта, тя се запалва и гори като безсмъртна лампа” / Едуар Шуре. Велики посветени, книга I и II. Орфей, Питагор, Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. Изд. “Евразия-Абагар”, София/Плевен, 1991 г. /

И още: “…Истината се измерва с интелигентността, тя трябва да се прикрива пред слабите, които би накарала да полудеят; да се скрие от злите, които само откъслеци могат да схванат от нея – откъслеци, които биха могли да им послужат като разрушителни оръжия… Затвори истината в сърцето си и нека тя говори чрез делата ти, науката да бъде твоя сила, вярата – твой меч и мълчанието – твоя несломима броня…”

Смята се, че светилището на „Белите камъни” е било център и главно средище за изповядвания култ към Слънцето и че то е обединявало още светилища с диаметър десетки километри.

И докато първото чудо „Белите камъни” все още крие тайните си, то за второто чудо – щраусите всичко е явно, тъй като във фермата за щрауси и конна езда край село Старцево няма нищо тайно. Нейният собственик Красимир Кардашев сладкодумно разказва и отговаря на всички въпроси.

Фермата е създадена през 2002 година и е отворена за посетители целогодишно, както в делнични, така и в празнични дни. Тук се отглеждат щрауси за месо, яйца, пера и кожи. Посетителите могат да научат интересни факти за отглеждането им и да опитат специалитети от щраусово месо или яйце.

„…Щраусът няма сензори за болка. Той е особено издръжлив и силен към всичко към климатични условия, към глад, но е особено чувствителен на стрес. Тази птица няма много мозък. За нея е без значение това че полагаш грижи и я отглеждаш. Достатъчно е едно рязко движение и тя просто напада, без много, много да мисли. Щраусите живеят до 70- 80 години. Не боледуват, не ги стряскат минусовите и плюсовите температури. Издържат на всичко, но не е на стрес. Ако смениш храната му, или промениш нещо в околната му среда, или дори да отидеш при него с други дрехи, това може да го убие. Щраусът е страшно консервативно пиле. Неговият мозък е по-малък от окото му. Не се поддава на опитомяване и е много агресивен…”- това разказва Красимир Кардашев.

Той е внесъл първите щрауси за фермата си от Белгия. Първоначално мислел да ги отглежда само за месо, но сега ползва всички им продукти.

Краси продължава разказа си: „ …Щраусите са моногамни птици. Снасят по 40 – 50 яйца годишно, но при добро гледане яйцата могат да достигнат и до 80. Яйцето тежи около 2 кг. и в неговия състав няма никакъв холестерол. Всяко едно щраусово яйце се равнява на 30 кокоши, но от най-едрият калибър. Месото надминава по вкусови качества другите видове месо. Мъжките екземпляри са с по-красиво оперение, но за сметка на това женските са по-злобни и своенравни. Всичко от щрауса се използва, дори и черупките на яйцата, тъй като са особено твърди и стават за декорация и за изработка на сувенири. Конят е умно животно. То се подчинява на дисциплина и дресировка, докато щраусът е много глупав и страшно издръжлив. Движи се със 70 км. Кожата на щрауса е много устойчива, с високо качество и е една от най-скъпите в кожарската промишленост. Перата се използват в шоубизнеса. Щраусовата мас е ценна в козметиката и има много лечебни свойства. Няма рана, която да й устои…”

Във фермата на Краси се предлагат много специалитети от щраусови продукти, като се започне от крем карамел, омлет, яйце на жар по специална рецепта и различни деликатеси от щраусово месо.

И ето, че дойде ред и на другото чудо на Старцево. Чудо, без което не би оцелял нито един местен жител. Никой не може да каже дали то не е по-древно дори от светилището. Става дума за родопските картофи.

Местните хора ги наричат патат, патато и от тях приготвят едно от най-вкусните ястия на Родопите – пататник.

За тези, които не могат да си позволят щраусови деликатеси, поради високата им цена предлагам две традиционни рецепти, за приготвяне на пататник, които сподели мен местна жителка.

Пататник І

Продукти: картофи половин килограм, една две глави лук, сирене около 300 грама, джоджен, две яйца, черен пипер, сол на вкус, масло и малко олио.

Обелените картофи се настъргват, към тях се прибавят другите продукти и сместта се обърква добре, след което се изсипва в намазана с олио тава и се пече предварително загрята фурна около 30 минути.

Пататник ІІ

Замесва се твърдо тесто с вода и 1 яйце. Тестото се разточва на три кори с големината на тавичката, в която ще се пече ястието. На ситно ренде се настъргват картофи. Към тях се прибавя натрошеното сирене, ситно нарязания лук, джоджена, щипка черен пипер и 3-4 супени лъжици олио. Сместа се разбърква добре и се посолява.

Дъното на тавата се намазва с олио или масло и върху него се разстила първата кора. Върху нея се слага част от плънката. Поставят се парченца от маслото и се слага втората кора. Над нея се добавя останала част от плънката и се завива с третата кора. След като пататникът се опече се покрива с кърпа, за да се задуши за около 10 -15 минути.

18.09.2010 г.

(138 гласа, средно: 4,12 от 5)

 Loading ...